ООН: В България и още 14 страни изсичат последните стари гори в Европа

Незаконната сеч е голям проблем за околната среда и за икономиката в Дунавско-карпатския регион, гласи нов доклад, съставен от ООН и от изследователския институт EURAC research.

Дунавският басейн и планинската система Карпати включват изцяло или части от 15 държави в Централна и Югоизточна Европа, подписали Карпатската конвенция и/или Конвенцията за защита на река Дунав. Тези държави са Австрия, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Южна Германия, Унгария, Молдова, Черна гора, Южна Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения и Украйна.

Като друг голям проблем в доклада фигурира незаконният риболов на есетра и търговията с хайвер. „Доскоро България и Румъния бяха сред 10-те основни страни износителки на хайвер в света. След построяването на язовирната стена Iron Gate I на границата между Румъния и Сърбия през 1972 г. популацията на есетрата е намаляла в пъти”, пише в документа.

Според доклада незаконно добитият хайвер достига цена от 6000 евро за килограм на черния пазар – търговията възлиза на 22 млн. евро годишно. Това дава своето катастрофално отражение върху есетрите - два от 6-те дунавски вида вече са изчезнали, а 3 са критично застрашени. Запасите от моруна, чийто хайвер е най-скъп, са намалели с 67% за едно десетилетие.

Въпреки притеснителните факти от доклада, през последните две години успешни стъпки в полза на българската природа, които трябва да се затвърдят. WWF инициира широк дебат за незаконния дърводобив в България. Огромните усилия на експертите от организацията доведоха до влизането в сила на български национален стандарт за отговорно управление на горите по FSC (Forest Stewardship Council) през август  2017 г. С това България се нареди сред първите държави в Европа (с Франция и Португалия), довели до успешен край процеса по разработване на национални стандарти по горска сертификация - доказан инструмент в световната практика за стимулиране на отговорното управление на горските ресурси. Прилагането на сертификацията по международната система FSC осигурява икономически изгодно ползване при спазване на законността, защита на интересите на работещите в горите и местните хора, опазването на биоразнообразието и ограничаване на замърсяването. През 2016 г. Министерството на земеделието и храните, след дългогодишна работа с лесовъди, учени и различни организации, сред които и WWF, официално обяви 109 000 ха вековни гори за защитени от изсичане. Тази площ е по-голяма от всички резервати в България.