От дъното на морето до висините на небето: Три нови индустрии в България

Сред основните въпроси на бъдещето са тези за изхранването на населението, екологията и превозните средства

От дъното на морето до висините на небето: Три нови индустрии в България

Снимка: Pixabay

Мирела Вавова Автор: Мирела Вавова
Турбулентната технологична епоха, в която живеем, непрестанно носи иновации и обещания за революционна промяна. Човешкият бит постепенно придобива изцяло нови измерения, но въпросите все още са повече от отговорите. Хората днес се питат какъв ще е животът им след 20, 50 или 100 години, как ще комуникират, с какво ще се хранят и къде изобщо ще бъдат - на Земята или в Космоса. 

Предизвикателствата са огромни, а индустриите на бъдещето вече чукат на вратата и някои дори са си я отворили, пристъпвайки в съвременната икономика. Именно днешните проблеми са тези, които ще родят и следващите двигатели на човечеството. Един от тях е свързан с невероятно бързия ръст на населението и въпроса за неговото изхранване. 

Вековната експлоатация на планетата, станала все по-интензивна през последните десетилетия, води до амортизация на ресурсите. Прогнозите сочат, че световната реколта на зърнени култури например ще достигне своя пик след 30 години. Вследствие на агресивната земеделска дейност се очаква почвите да ерозират и обеднеят, което ще доведе до 30% срив в добива на зърнени култури до 2080 г. Това, от своя страна, ще коства около 70% дефицит в дневната хранителна дажба на човека. 

На фона на тези прогнози още по-ярко изпъкват статистиките за годишния темп на нарастване на човешкото население. Днес то вече е над 7.5 млрд. души, като ежегодно се увеличава с по около 80 милиона. Показателно за невероятното ускоряване е, че преди едва 100 години хората на Земята са наброявали около 1.6 млрд. 

Въпросът, който отеква гръмко, е с какво тази все по-многобройна популация ще се изхранва, предвид прогнозите за намаляващите ресурси. В този ред на мисли трябва да се отбележи също, че „сушата е експлоатирана почти до максимум“, коментира предприемачът Арман Саркисян по време на форума "Индустрии на бъдещето". 

Саркисян е един от онези, които търсят начин да фокусират дейността си в хармония с природата. Като контра аргумент на популярните в последно време призиви за живот отвъд пределите на Земята, той пита „ако досега не сме успели да опазим този рай, който имаме тук, как ще създадем нов, при това на неприветливи места като Марс?". В тази връзка предприемачът е убеден, че все още можем да намерим „общ език“ с природата. 


В хармония с морето 

Саркисян завършва „Морска екология“ и стартира първите си експерименти в областта още през 1996 г. Минават близо 15 години преди да превърне хобито си в бизнес начинание. Днес той стои гордо зад проекта Sea Harmony, целящ да се справи с някои от съвременните казуси.

Над 2/3 от повърхността на планетата ни е водна. Урбанизацията обаче води до разрастване на мъртвите зона в океана – места с понижено съдържание на кислород във водата. Заради индустриалното замърсяване те са увеличили размерите си с 4 пъти от 1950 г. насам, а заплашителното в случая е, че повечето морски обитатели не могат да живеят в такива условия. 

Проблемът възниква с невъзможността да се усвои планктонът. Ключът към разрешаването му, според Sea Harmony, се крие в отглеждането на миди. Колкото повече миди има, толкова по-добре ще се усвоява и планктонът, чийто главен консуматор са те. Иначе хранителната верига се къса, което пък води до измирането в дългосрочен план на още и още видове. 

За да помогне за възстановяването на баланса, Sea Harmony, начело с Арман Саркисян и Атанас Димитров, разработва иновативни рифови модели. Те правят 14 варианта преди да постигнат технологичния си пробив през 2014 г. с патента Pisa Reef. Чрез своята иновация целят да подпомогнат един от съвременните екологични проблеми, създавайки едновременно с това устойчив бизнес с производство на миди. 

„През последните 30 годни производството на миди в ЕС не е мръднало и с един тон“, отбелязва Димитров, обръщайки внимание, че пазарът расте и разликата всъщност се компенсира с внос от трети страни. Проблемът е, че липсват производствени площи за конвенционалните технологии. Затова пък тяхната, по думите му, има потенциала да увеличи добива стократно. 

Един от основните недостатъци на конвенционалните технологии е, че те се разполагат на повърхността, което ги прави уязвими към вълните. Вместо да търсят тихи заливи, Sea Harmony обръщат производствения процес и потапят своите рифове под водата, където е спокойно. 

Характерно за рифовете е, че привличат мидите да се заселват на тях по естествен път. Оттам нататък те се развъждат сами и изхранват останалите видове. Инвестицията на компанията е само в инфраструктурата и в захранването на мидите, а резултатът е както многократното увеличаване на производството, така и решаването на един от глобалните проблеми на океана чрез оздравяването на крайбрежията. 


Nasekomo с мисъл за храната на бъдещето 

Проектът Nasekomo нашумя преди няколко месеца като българския финалист в глобалния конкурс за бизнеси с кауза Chivas Venture 2018. Основаната от Олга и Ксавие Марсенак компания се заема с разрешаването на два проблема – с липсата на протеини и изчерпването на хранителните ресурси и с рециклирането на органични отпадъци.  

Мислейки в каква посока да фокусират усилията си след години в аутсорсинг индустрията и водени от желанието да създадат социално значим проект, вниманието на семейство Марсенак бива привлечено от прогнозата, че в следващите 15 години нуждата от протеини ще скочи със 70%. Така у тях постепенно узрява идея, изкристализирала в иновативния стартъп Nasekomo. 

Името му идва от ресурса, който използват за производството на протеин, а именно насекоми. Експертите отдавна коментират, че този животински вид може да се превърне в източник на хранителни вещества в бъдеще, а неотдавна ООН също застана зад тази теория.  

На въпроса как отглеждането на насекоми спомага за рециклирането на отпадъци, Олга Марсенак обяснява, че те всъщност се изхранват с органични такива. Известно е, че от гниенето на органични отпадъци се отделят вредни вещества като метан и по този начин замърсяват въздуха. Идея на Nasekomo е да спомогне за предотвратяването на този процес. 

В момента компанията разполага с една демо фабрика, в която отглежда ларви на мухата Black Soldier Fly. Производството на протеин става бързо заради краткия цикъл на живот на насекомото, а крайният продукт служи за изхранването на други животни. В бъдеще се очаква, че ще се използва също в химическата или дори фармацевтичната индустрия. 


Полет към бъдещето 

Както насекомите кръжат във въздуха, така напоследък все по-често го правят и безпилотните дронове. Индустрията се развива бурно, а прогнозата е, че ще отбележи 6 000% ръст до края на десетилетието и ще се оценява на близо 130 млрд. долара. Иновациите в областта са непрекъснати и цената на технологията постепенно пада, правейки я все по-масова и ефективно навлизаща в ежедневието. 

Приложенията са множество, единодушни са експертите и очертават всевъзможни сфера като земеделие, сигурност и наблюдение, ентъртеймънт. Дроновете масово ще се използват и за доставки. 

„Нашата цел е в бъдеще да се наредим сред 5-те лидери именно в тази сфера“, заявява смело Свилен Рангелов, съосновател на българската компания Dronamix. В момента водещите играчи в областта са Amazon, Boeing и Airbus, обяснява той и допълва: „ние искаме да заемем едно от другите две места“.  

Онлайн гигантът се занимава с малки апарати, а двата аеропроизводители са се концентрирали в разработката на големи машини. Когато нищят концепцията си, Рангелов и неговият екип бързо разбират, че няма смисъл да се набъркват нито в битка с малките пластмасови електроники като на Amazon и китайските конкуренти, нито в тази на големите и сложни самолети. Затова бързат да се позиционират в незаетата все още междинна ниша. 

Целта им е да създадат най-ефикасния карго самолет, правен досега. „Идеята е той да превозва толкова, колкото може да се побере в една баничарка“, казва Рангелов и обяснява, че техните машини се очаква да пренасят товари на 2 500 км разстояние при ниски разходи. 

Част от предизвикателствата са свързани с това, че става дума за безпилотна технология, което налага необходимостта от цяла нова екосистема. Например нужна е контролна станция, откъдето да се ръководят излитанията и да се надзирава дали дронът върви по маршрута си. Изискванията към летищата обаче не са толкова взискателни, тъй като машината на Dronamix е разработена да излита и каца и от тревни повърхности. Опциите им за ползване на аеропортове предвид наличната към този момент инфраструктура са хиляди. Дори на места като Кения има стотици подходящи, казва Рангелов. 

Амбицията на Dronamix е „да направят света по-близък“ и смятат да постигнат това чрез безпилотните технологии, които дават възможност за директни връзки между точки на големи разстояния. „Уверени сме, че можем да построим самолет, който да не е просто самолет, но и да е с такъв дизайн, че да може да се се произвежда лесно в големи количества“, казва още Рангелов.  

Той обяснява, че към разработката им, наречена "Черния лебед", вече има проявен интерес от сериозни играчи. Става дума за компании в областта на авиолиниите, куриерските услуги и онлайн търговията. За Dronamix сега предстои да направят прототип на големия си самолети и след това да пристъпят към масово производство. Идеята им обаче не е да продават машините си, а сами да оперират полетите в конкретната държава. 

Според проф. Орлин Велев, преподавател в Държавния университет в Северна Каролина и един от най-цитираните учени в областта на химичната и биомолекулна техника, бъдещето принадлежи тъкмо на безпилотните технологии. Той казва, че следващият голям бум ще дойде от компании като Tesla и SpaceX. Перспективни също са роботиката и нанотехнологиите, уверен е още Велев. 

По всичко личи, че и в България има потенциал да се роди успешен бизнес с добавена стойност, като компаниите Dronamix, Sea harmony и Nasekomo са само някои от примерите. Първите стъпки са вече направени, остава да проследим развитието им. 
Коментари: 0