От крепост през дворец до музей: Историята на Лувъра

На 10 август 1793 г., в разгара на Френската революция, Лувърът за първи път отваря врати за широката публика като музей. Решението на революционното правителство превръща бившия кралски дворец в пространство, достъпно не само за монарси и аристокрация, а за всички граждани.

Тогава в Голямата галерия е открит Централният музей на изкуствата с колекция от 537 картини, голяма част от които идват от кралските колекции и от конфискувана църковна собственост. Повече от два века по-късно Лувърът е сред най-разпознаваемите културни институции в света, а колекциите му проследяват хилядолетия от историята на човешката цивилизация.

От средновековна крепост до кралски дворец

Първата постройка на мястото на днешния Лувър е крепост, изградена в края на XII век по времето на крал Филип II. Нейната задача е да защитава Париж, а части от средновековните основи могат да бъдат видени и днес в музейния комплекс.

С течение на времето военното предназначение на крепостта постепенно отстъпва място на представителните функции. До XIV век тя вече се използва и като кралска резиденция, но най-съществената трансформация започва през XVI век при Франсоа I.

През 1546 г. кралят, известен като един от големите покровители на Френския ренесанс, нарежда старата крепост да бъде преустроена в ренесансов дворец. Франсоа I е страстен колекционер на изкуство и именно при неговото управление се поставят основите на част от бъдещата кралска художествена колекция.

Строителството, ръководено от архитекта Пиер Леско, продължава и след смъртта му при Анри II и Шарл IX. Почти всеки следващ френски монарх добавя нови крила, галерии и дворове, превръщайки Лувъра в един от най-мащабните дворцови комплекси в Европа.

Особено значителни разширения са направени при Луи XIII и Луи XIV през XVII век. Успоредно с архитектурното развитие растат и колекциите на френската корона.

Кога кралят напуска Лувъра

През 1682 г. Луи XIV премества кралския двор във Версай. Лувърът престава да бъде основната резиденция на френските монарси и част от помещенията му започват да се използват от художници, писатели, академии и други културни институции.

Това съвпада с период, в който идеите на Просвещението постепенно променят разбирането за изкуството и неговото място в обществото. Все повече френски интелектуалци започват да настояват богатите кралски колекции да бъдат достъпни за обществото. Сред застъпниците на идеята за национален музей е философът и писател Дени Дидро.

През 1750 г. част от колекцията на Луи XV е изложена за публика в Люксембургския дворец, но създаването на постоянен обществен музей остава нереализирана идея до Френската революция.

Революцията превръща двореца в музей

След 1789 г. отношението към кралската собственост се променя радикално. Колекциите на монархията вече се разглеждат като национално наследство, което трябва да принадлежи на гражданите.

Така на 10 август 1793 г. Лувърът официално отваря като обществен музей. Символиката е силна – пространство, което в продължение на векове е било свързано с властта и привилегиите на монархията, вече е достъпно за всички. През следващите години колекцията започва да нараства изключително бързо.

Епохата на Наполеон

Особено мащабно разширяване настъпва по време на управлението на небезизвестния Наполеон Бонапарт.

Френските армии пренасят в Париж произведения на изкуството и археологически находки от териториите, завладени по време на Революционните и Наполеоновите войни. В един момент музеят дори е преименуван на „Музей Наполеон“.

След поражението на Наполеон през 1815 г. голяма част от придобитите чрез военни кампании произведения са върнати на страните, от които са били взети. Въпреки това XIX век остава период на активно развитие за Лувъра. Изградени са нови крила, а през 1857 г., по времето на Наполеон III, архитектурният комплекс достига до голяма степен облика, който познаваме днес.

Дом на световни находки

С течение на времето Лувърът се превръща в дом на едни от най-значимите произведения и археологически находки в света. Колекциите му обхващат древни цивилизации, източно и египетско изкуство, гръцки, етруски и римски антики, скулптура, декоративни изкуства, графика и живопис.

Сред емблематичните експонати са Венера Милоска, Нике от Самотраки, Кодексът на Хамурапи, „Психея, съживена от целувката на Купидон“ на Антонио Канова и „Свободата води народа“ на Йожен Дьолакроа. Но едно произведение се превръща в безспорния символ на музея.

„Мона Лиза“ – най-известната картина в Лувъра

„Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи привлича огромна част от посетителите на музея и е вероятно най-разпознаваемата картина в света.

Въпреки славата си произведението е сравнително малко – приблизително 77 на 53 сантиметра. Днес то се намира зад защитно стъкло и при строги мерки за сигурност.

За тях има историческа причина. През 1911 г. картината е открадната от Лувъра от италианеца Винченцо Перуджа, който преди това е работил в музея. Изчезването ѝ предизвиква международна сензация и допълнително увеличава популярността на творбата. „Мона Лиза“ е открита в Италия две години по-късно и през 1914 г. се завръща в Лувъра.

„Големият Лувър“

След векове на разширения най-мащабната модернизация в съвременната история на музея започва през 80-те години на XX век.

През 1983 г. френският президент Франсоа Митеран поставя началото на проекта „Големият Лувър“, който трябва да модернизира музейната инфраструктура, да увеличи изложбените пространства и да подобри достъпа за посетители.

Най-разпознаваемият елемент на проекта става стъклената пирамида в двора „Наполеон“, проектирана от китайско-американския архитект Йо Минг Пей. При появата си модерната конструкция предизвиква сериозни спорове. Критиците смятат, че футуристичната пирамида е несъвместима с историческата архитектура на двореца. С времето обаче тя сама се превръща в един от символите на Париж.

Пирамидата и новият подземен вход са открити в края на 80-те години, а през 1993 г., когато музеят отбелязва 200 години от създаването си, е отворено обновеното крило „Ришельо“, дотогава използвано от френското Министерство на финансите.

Така за първи път целият дворцов комплекс е предоставен на музея.

Текстът е по информация от сайтовете thegoodlifefrance, History и visitlouvreparis.