България ще търси ноу-хау от ЕМС за публично-частните партньорства

България ще разчита на експертизата на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), за да „разгърне“ публично-частните партньорства и да привлече частен капитал за изграждането на критична инфраструктура. Това каза министър-председателят Румен Радев по време на конференцията „Изграждане на устойчивост заедно: членството на България в ЕМС“ в София, организирана съвместно от ЕМС и Министерство на финансите (МФ).

Ще търсим експертна подкрепа за две важни неща, които предстои да разгърнем ние като управление, а именно публично-частните партньорства, така че да мобилизираме най-сетне частен капитал от България и извън България, така че по-бързо да постигнем напредък в изграждането на критичната инфраструктура, на свързаност, на енергетика“, заяви премиерът.

Втората област, в която страната има нужда от подкрепа, е мобилизирането на фондове, където според Радев България също няма достатъчен опит. Целта е този потенциал да бъде активиран по-бързо.

България да бъде стратегическо, важно място с развита инфраструктура, със стабилна индустрия, с водещи технологии, с устойчивост във финансите, изключително важно звено за стабилността на Европа и за бъдещето на Европа“, каза той.

„Отговорност и спокойствие“

Радев определи приемането на България като 21-ви член на механизма като важно събитие, а пълната интеграция в Икономическия и паричен съюз – като решаваща стъпка в икономическото развитие на страната.

Приемането в този механизъм носи спокойствие, от което има нужда всяка икономика. Но за нас в България това членство е преди всичко отговорност“, подчерта премиерът.

По думите му, става дума за отговорността да се поддържат устойчиви и стабилни финанси.

Нов модел на растеж

Радев посочи, че правителството полага усилия за преодоляване на предизвикателствата с дефицита и връщане към устойчива финансова система, както и за предвидимост на данъчната система и регулациите, а стратегическата цел е трансформация на икономическия модел.

От модел, основан на потребление и преразпределение, към модел на качествено ново икономическо развитие с висок икономически ръст, който се основава на по-висока производителност, на по-висока конкурентоспособност, на внедряване на високи технологии“, обясни министър-председателят.

Като силни страни на България той изведе географското положение и ролята в свързаността на Европа с Азия, Африка и Близкия изток, развитието на страната като енергиен хъб за Югоизточна Европа и активната външна политика.

Премиерът заяви, че страната очаква солидарност в преговорите за следващата многогодишна финансова рамка – включително за продължаване на кохезионната и селскостопанската политика.