94% от премахнатото пиратско съдържание се качва отново за ден

94% от онлайн съдържанието, което е било свалено заради нарушени авторски права, бива връщано обратно в интернет в рамките на 24 часа. Това каза комисарят по цифрова икономика и общество Мария Габриел по време на дискусионния форум „Дигитални предизвикателства пред съвременните компании“. 

Борбата с незаконното съдържание е едно от основните предизвикателства пред Европейския съюз в сферата на цифровизацията. Според Габриел нарушаването на авторските права и интелектуалната собственост влияе пряко върху конкурентоспособността на Стария континент, който явно изостава в световната дигитална надпревара. Именно заради това напоследък европейската политика демонстрира амбиция да създаде правила и условия, които да стимулират иновациите и цифровите бизнес начинания. 

Впечатление прави и затягането на регулаторните режими, които по думите на евролидерите целят да озаптят гиганти като Google и Facebook и да дадат шанс на малките играчи на континента да развият своята конкурентоспособност. Тези им опити обаче срещат немалко критика, че всъщност водят до обратния резултат. 

Такова мнение изказа Наталия Кирилова, управител на Digital Marketing Group, която даде за пример влезлия през май месец тази година Общ регламент за защита на личните данни (GDPR). Според нея той е удар по малките и на практика само е затвърдил позициите на големите играчи, които имат инструментариума да достигнат до данните на потребителите и да ги използват. 

Самата Мария Габриел, която иначе защитава позицията, че регулациите се правят, за да създадат равни условия на пазара, сега каза, че към тях все пак трябва да се подхожда с внимание. „Не искам регулиране заради самото регулирането“, обясни тя и призна, че твърде рестриктивните режими в сферата на новите технологии крие много рискове. От думите на комисаря става ясно, че надеждата е нормативните инициативи да доведат до прозрачност и равни условия.

Габриел напомни, че Европа изостава с много от САЩ и Китай, а прост пример за това е, че едва 4% от първите 200 онлайн платформи в света са на местни играчи. „Ако продължим по този начин, не мисля, че имаме голям шанс“, каза още тя и посочи, че за следващия програмен период се предвиждат повече пари за иновации и дигитализация по програми като „Цифрова Европа“ и „Хоризонт Европа“. 

Притеснително е, че към днешна дата нивото на проникване на цифровизацията в бизнеса е много слабо. Що се отнася до големите компании, от тях силно дигитализирани са 58%, но при малките делът е под 20%. На този проблем кореспондира и друг – ниското ниво на умения в тази посока, каквито само до няколко години ще се изискват за около 90% от работните места. В добавка на това изпъква и една от водещите тенденции днес, а именно навлизането на изкуствения интелект, както и произлизащата от него необходимост от преквалификация на служителите. 

Именно за да стимулира тези процеси, Европа се опитва да създаде и единен цифров пазар. В стратегията за него има заложени 60 инициативи, 30 от които законодателни. Крайният срок изтича след няколко месеца с приключването на мандата на Европарламента, а към момента завършени са 22. 

Един от големите проблеми – този за геолокирането при пазаруване онлайн, например официално вече няма да съществува от идния понеделник. На 3 декември отпада дискриминацията, свързана с националността на електронните търговци. След три дни всеки един сайт за пазаруване ще може да продава в цяла Европа – нещо, което досега правеха по-малко от 9% от малките и средни предприятия в ЕС. 

Това ще се отрази положителни и на българския експорт, за който според зам.-министъра на икономиката Александър Манолев няма по-лесен и достъпен инструмент от е-търговията и дигитализирането на бизнеса. По думите му това може би не е толкова централна тема, колкото внедряването на иновации и модернизация на производството, но в никакъв случай не трябва да бъде подценявана.