Отровната връзка на Европа с дизела приключва

Когато Рудолф Дизел, изобретателят на двигателя, който носи неговото име, е скочил (или пък е бил бутнат) зад борда на кораб, заминаващ за Англия през 1913 г., надали някой е можел да си представи какъв ефект ще има неговото изобретение върху живота на хората и световната икономика. Принципът на неговия двигател се използват за задвижване на огромни кораби, влакове, камиони, автобуси, гигантски строителни и копачни машини, а от две десетилетия дизеловият двигател навлиза силно и при леките коли.

Дизеловият мотор е почти свещен в родната си Германия, където първите коли с този двигател са били разработени през 20-те и 30-те години. Шофьорите са обичали тези автомобили заради изключителната им икономичност, но същинското навлизане на пазара се случва след напредъка в техниката на двигателя. Особено значение има създаването през 90-те години на турбокомпресор за директно впръскване в двигателя, което подобрява резултатите при различни скорости. Край на шумните, димящи буци – новите дизелови двигатели довели до лесно подвижни коли с голям пробег – разумният избор тогава.

Дизеловите леки коли превзеха Европа по начин, по който никога не успяха в САЩ, главно защото цените на бензина бяха по-ниски там и американските автопроизводители не инвестираха в тази технология.

След приемането на Протокола от Киото през 1997 г. – международно споразумение за контрол над глобалното затопляне, което ангажира подписалите го държави да намалят своите емисии от парникови газове – европейските правителства дават тласък на дизеловите автомобили като начин да постигнат целите за намаляване на емисиите от въглероден диоксид. Дизеловите двигатели отделят по-малко от това съединение в сравнение с бензиновите. Оттогава правителствата харчат милиарди, за да субсидират дизеловото гориво и то да стане по-евтино от бензина. Има и други стимули, сред които по-ниско данъчно облагане на дизеловите автомобили.

През 2012 г. обаче Световната здравна организация (СЗО) публикува доклад, в който се посочва, че дизеловите изпарения причиняват рак заради по-високите си равнища на азотни оксиди и фини прахови частици. Но никой не слушаше. От 13% пазарен дял в Западна Европа през 1990 г. дизеловото гориво се изстреля и сега доминира на пазара с над 50% дял.

След това, през 2015 г. „Дизелгейт” - скандал, в който бяха замесени почти всички големи марки автомобили, нанесе удар не само по репутацията на компанията, но и по имиджа на дизеловото гориво навсякъде. Неговото въздействие върху здравето внезапно се оказа в центъра на вниманието. Хората се почувстваха объркани и предадени, а купувачите на автомобили започнаха да се отдръпват.

Последва обратен завой

През 2017 г. продажбите на дизелови автомобили в Обединеното кралство се понижиха със значителните 17%. В Германия спадът беше от 7%. Във Франция делът на дизеловите коли падна под 50% за първи път от 17 години насам. От 45.9% пазарен дял в Германия през 2016  г. сега тези автомобили заемат 38.8%. През 2016 г. продажбите на бензинови автомобили за първата половина на годината изпревариха тези на дизелови за първи път от 1999 г. насам.

„За тежкотоварни превозни средства и за много големи автомобили мога да видя дизелът да присъства още няколко години, но при малките и средни превозни средства, той ще изчезне”,  коментира Питър Мок, управляващ директор от ЕС в Международния съвет за чист транспорт. „Ако се фокусирате върху емисиите от въглероден диоксид вместо върху разхода на гориво, дизеловите коли вече нямат такова голямо предимство спрямо бензиновите”, добавя той.

Заради задаващите се дизелови забрани в много на брой силно замърсени европейски градове хората се притесняват, че ще останат с кола, която ще е непродаваема или пък неизползваема няколко години по-късно. Призивите за забрана на дизела се увеличават дори в родната държава на горивото, особено в градовете Щутгарт, Мюнхен и Берлин, където замърсяването е голям проблем. Върховният административен съд на Германия ще  заседава през февруари по темата и, разбира се, германските автопроизводители са ужасени какво може да последва.

В опит да предотвратят забраните и да продължат да продават своите дизелови двигатели, шефовете от автомобилната индустрия се срещнаха с правителството в Берлин през август 2017 г., за да разберат какво трябва да направят. На тях тогава им беше наредено да оборудват около 5 млн. дизелови автомобили с нов софтуер, за да отделят превозните средства по-малко въглероден диоксид. Това решение беше определено единствено като "плясване през ръцете" от страна на правителството. То беше обвинено, че се отнася меко спрямо автоиндустрията, не само защото дава работа 800 хил. души, но и защото генерира милиарди приходи – над 400 млрд. евро за 2015 г.

На друга среща на върха в Берлин през януари, свързана с дизела, кметът Майкъл Мюлер препоръча забраната да бъде избегната на всяка цена.

Дизелът е прекалено доходоносен

Едва ли обаче ще се стигне до ден без германските автомобилни гиганти, които тръбят за своите големи планове за преминаване към електромобили. Те са инвестирали милиарди в разработването на дизелови двигатели и в модернизирането на технологиите за филтриране на емисиите, затова няма да искат лесно да се отдръпнат от дизеловата технология.

Те просто няма да спечелят толкова пари от електрическите превозни средства, колкото получават от дизеловите, които са по-скъпи от бензиновите модели. „Електрическите коли като цяло няма да бъдат толкова доходоносни, колкото автомобилите с двигатели с вътрешно горене”, коментира главният изпълнителен директор на BMW Харалд Крюгер.

Компанията Daimler пък е изготвила план за понижаване на разходите, за да компенсира по-ниската рентабилност на електрическите коли. Изпълнителният директор на Honda Такахиро Хачиго е на мнение, че доходността няма да бъде висока, докато електромобилите не станат масово използвани.

Освен печалбите, другата основна причина, поради която старите германски автопроизводители се придържат към дизела, е, че те се нуждаят от такива двигатели в своето портфолио, за да са в съответствие с регулациите за емисиите на ЕС до 2020 г. В противен случай ги грозят големи глоби. Компаниите твърдят, че дизеловата технология е необходима като мост до пълното преминаване към електрически превозни средства.

Волкмар Деннер, изпълнителният директор на Bosch, е на мнение, че хората не трябва толкова бързо да отписват дизеловите двигатели. „С днешните технологии един дизелов двигател може да постигне същите стойности на емисиите при реални условия на пътя, както и при тестовете. Без дизеловият двигател Германия вероятно няма да изпълни своите цели за борба срещу промените на климата”, смята Деннер.

„Миналата година повече клиенти на Mercedes са избрали дизелов автомобил, отколкото през 2016 г.”, коментира изпълнителният директор на Daimler Дитер Зетче.

Като се има предвид пълната загуба на доверие сред клиентите и последвалото намаление на продажбите на дизелови автомобили през изминалата година, това звучи по-скоро като позитивно мислене, отколкото като реалността.