Петър Витанов: Минималната заплата трябва да е 60% от средната
В страните членки на ЕС без единна минимална заплата безработицата е по-ниска, а доходите - по-високи, отбеляза Емил Радев от ГЕРБ
Снимка: Facebook/ Петър Витанов
~ 2 мин.
Европейският парламент до момента е разгледал две резолюции по отношение на бъдещото еднакво изчисляване на минималните заплати в ЕС – или те да са в размер на 60% от средните заплати в отделните страни членки, или да са определен процент от брутния вътрешен продукт (БВП).
Това обясни в сутрешния блок на „Нова телевизия“ евродепутатът от БСП Петър Витанов, уточнявайки, че Партията на европейските социалисти (ПЕС) предпочита механизма, според който МРЗ да е 60% от средното възнаграждение.
„Механизмите за определянето на минималните заплати в ЕС може да бъдат различни. Тепърва започват първи стъпки под натиска на групата на социалистите, защото каквото и да си говорим ЕС се базира на три принципа – благоденствието, справедливостта и устойчивото бъдеще. В този ред на мисли ЕС се радва на най-високия жизнен стандарт“, обясни Витанов. По думите му еднаквото изчисляване на МРЗ в отделните страни членки на ЕС е просто още една форма на защита правата на работниците в Блока.
Евродепутатът от ГЕРБ Емил Радев подчерта, че тази защита обаче крие риск за някои държави от ЕС. По думите му в 6 страни членки няма национални минимални заплати, а единствено минимални възнаграждения по икономически дейности, определени чрез колективни договори. „Скандинавските държави дават силен отпор срещу идеята на ЕК, защото там има вече ясни механизми за определяне на възнагражденията чрез колективни трудови договори“, обясни той.
Радев отбеляза, че според статистическите данни в страните членки, в които няма въведена национална минимална работна заплата, безработицата е с 1.4% по-ниска, а доходите са с 1.6% по-високи.
Витанов също призна, че скандинавските народи не искат общоевропейски механизъм за МРЗ заради колективните си трудови договори, заплатите по които са доста по-високи от минималната. Въвеждането на минимална работна заплата във въпросните страни би било погазване на трудовите им права.
„На този етап още не сме сигурни, че ще има законодателна инициатива на ЕК, тъй като в момента темата за европейска минимална работна заплата е отворена само за дебати. След това Комисията ще реши какво да предприеме – дали да продължи дебатите на второ ниво или да предприеме законодателна инициатива във връзка с механизмите за определяне на МРЗ“, обясни евродепутатът от ДПС Атидже Алиева-Вели.
Тя подчерта, че занапред е много важно България да участва във всички дебати около европейския механизъм за МРЗ, страната ни да има ясно формирана национална позиция и евродепутатите ѝ да участват в дебатите на европейско ниво така, че да защитят българския интерес.
Това обясни в сутрешния блок на „Нова телевизия“ евродепутатът от БСП Петър Витанов, уточнявайки, че Партията на европейските социалисти (ПЕС) предпочита механизма, според който МРЗ да е 60% от средното възнаграждение.
„Механизмите за определянето на минималните заплати в ЕС може да бъдат различни. Тепърва започват първи стъпки под натиска на групата на социалистите, защото каквото и да си говорим ЕС се базира на три принципа – благоденствието, справедливостта и устойчивото бъдеще. В този ред на мисли ЕС се радва на най-високия жизнен стандарт“, обясни Витанов. По думите му еднаквото изчисляване на МРЗ в отделните страни членки на ЕС е просто още една форма на защита правата на работниците в Блока.
Евродепутатът от ГЕРБ Емил Радев подчерта, че тази защита обаче крие риск за някои държави от ЕС. По думите му в 6 страни членки няма национални минимални заплати, а единствено минимални възнаграждения по икономически дейности, определени чрез колективни договори. „Скандинавските държави дават силен отпор срещу идеята на ЕК, защото там има вече ясни механизми за определяне на възнагражденията чрез колективни трудови договори“, обясни той.
Радев отбеляза, че според статистическите данни в страните членки, в които няма въведена национална минимална работна заплата, безработицата е с 1.4% по-ниска, а доходите са с 1.6% по-високи.
Витанов също призна, че скандинавските народи не искат общоевропейски механизъм за МРЗ заради колективните си трудови договори, заплатите по които са доста по-високи от минималната. Въвеждането на минимална работна заплата във въпросните страни би било погазване на трудовите им права.
„На този етап още не сме сигурни, че ще има законодателна инициатива на ЕК, тъй като в момента темата за европейска минимална работна заплата е отворена само за дебати. След това Комисията ще реши какво да предприеме – дали да продължи дебатите на второ ниво или да предприеме законодателна инициатива във връзка с механизмите за определяне на МРЗ“, обясни евродепутатът от ДПС Атидже Алиева-Вели.
Тя подчерта, че занапред е много важно България да участва във всички дебати около европейския механизъм за МРЗ, страната ни да има ясно формирана национална позиция и евродепутатите ѝ да участват в дебатите на европейско ниво така, че да защитят българския интерес.
