Плащаме такса „смет“ според площта на имота

Такса смет ще се изчислява на база площта на имотите както за бизнеса, така и за гражданите. Това заяви финансовият министър Владислав Горанов в отговор на въпрос, зададен от депутата от РБ Вили Лилков.

Общините масово определят налога на база данъчна оценка, а до края на март финансовото министерство трябваше да представи нова методика за изчисление, която да въведе принципа "замърсителят плаща".

Моделът е напълно нов за общините. Резултатът обаче ще бъде същият като при всички обмисляни досега - ще се увеличи тежестта за гражданите за сметка на тази за бизнеса, пише "Сега". Причината е, че сегашният модел на база данъчна оценка натоварва основно бизнеса и именно той настоява за промяна на методиката.

Първите изчисления по представения модел показват, че за някои граждани на София таксата ще се увеличи до седем пъти.

"От законопроекта става ясно, че в рамките на едно населено място ще има една зона, което означава, че зонирането за тази такса в София ще отпадне", обясни зам.-кметът по финансите Дончо Барбалов.

По предварителни данни в столицата жилищните и нежилищните сгради се простират на площ от около 40 млн. кв. метра. При план сметка от 150 млн. лв., каквато е сумата в последните години, излиза, че 1 кв.м ще струва около 3.75 лв. За апартамент от 80 кв.м такса смет ще е 300 лв., без значение дали е в "Люлин", или в центъра. Това означава увеличение за всички.

В момента за един апартамент от 80 кв.м в нова сграда в първа зона такса смет е 203.68 лв., а в четвърта например - 91.6 лв., в пета зона съответно - 61.16 лв. И за панелките ще има увеличение. Сега за апартамент от 80 кв.м в първа зона се плаща 142.56, а в пета - 42.80 лв. за панелка. Така излиза, че за някои имоти увеличението ще е седемкратно.

"В законопроекта има и други варианти, но те не могат да се приложат за големите градове", обяснява Барбалов. В София например няма как да се мери боклукът на всяко домакинство, не може да се приложи и потребеното количество ток или вода. Вариантът брой жители също отпада, защото в София има около 200 хил. души, които не се водят тук по постоянен адрес. Така единственото възможно решение е именно да се обвърже таксата с площта. От общината вече са изпратили своето становище на МФ, което не е в подкрепа на предложенията.

Горанов обясни, че изчисляването на таксата според изхвърлените количества отпадъци е справедливо, но е трудно да се намери метод, който да удовлетвори и общините, и бизнеса, и в същото време да може да се прилага във всички населени места.

"Не мога да приема, че двустаен апартамент в центъра на София произвежда 10 пъти повече смет от такъв апартамент в краен район. Трябва да ограничим общините да вървят по най-лекия път. Данъчната оценка на имотите има най-малка връзка с произведената смет от едно домакинство или фирма", коментира депутатът Вили Лилков, който дълги години беше общински съветник в София.