Избрано
По-евтини трансгранични плащания в евро – очакванията
Евтините, ефикасни и сигурни плащания в рамките на ЕС са гръбнакът на вътрешния пазар на ЕС
~ 5 мин.
Трансграничните транзакции в рамките на Европейския съюз обикновено са евтини в евро в рамките на Еврозоната, но могат да останат разубеждаващо скъпи, когато се изпращат или получават в евро извън Еврозоната. Евтините, ефикасни и сигурни плащания в рамките на ЕС са гръбнакът на вътрешния пазар на ЕС. Високите цени за плащания създават бариери пред задълбочаването на интеграционните процеси в Единния пазар, тъй като са пречки както за потребителите, така и за предприятията.
В същото време разделението между потребителите и бизнесите в Еврозоната, които изпращат помежду си пари почти безплатно, и тези извън нея, които могат да правят евтини трансфери само в собствените си страни, се задълбочава. Паралелно с това транзакциите в ЕС с дигитализацията на пазара постоянно растат като брой и обеми.
С оглед на тези процеси Комисията предложи на 28 март тази година изравняване на таксите за трансгранични плащания в евро с тези за вътрешни преводи в националната валута на всяка страна членка на съюза. Предложението е облечено в разширяване на действието на Регламент 924/2009 и за страните извън Еврозоната. Така например, след влизането му в сила превод на 10 евро биха стрували за всеки българин не повече от цената за еквивалента им в лева, изпратени чрез вътрешен превод в страната. Регламентът ще намали таксите както за наредителите, така и за получателите, които в момента са твърде високи в някои от страните извън Еврозоната.
Предложението също така включва повече прозрачност при плащания с карта или теглене на пари в брой в чужбина- клиентите, при избора им дали да плащат в местна валута или тяхната собствена ще знаят какви такси ги очакват, което често не се случва сега.
Прилагане на Регламент 924/2009 и в страните извън Еврозоната цели, чрез намаляване на таксите за преводи и плащания в евро, да накара банките да оптимизират и модернизират процесите и инфраструктурата си и да повиши конкуренцията в Съюза. Според оценката на въздействието на ЕК регламентът покрива 80% от всички вътрешноевропейски трансгранични транзакции, а само това би пестило по близо 1 милиард годишно. Също така това би направило Единния пазар по-достъпен както за живеещите в Еврозоната 360 милиона, така и за останалите 150 милиона извън нея, които са главните бенефициенти в случая.
Според оценката на въздействието, хармонизирането на таксите за преводи в евро би било най-лесно изпълнимата опция от възможните за Комисията да даде равни възможности на всички граждани в ЕС поради няколко причини. Цените за трансгранични преводи в национална валута са високи, защото в процеса на обработка на транзакциите често са включени банки кореспонденти, клиринг и сетълмент услуги, а и обемът на преводи в националните валути на страните извън Еврозоната е малък, което ги прави по-скъпи за изпълнение. Няма централизирана инфраструктура и стандартизиран формат, които да улеснят обработването на тези трансакции. Но това не е случаят за преводи в евро със Схемата за SEPA кредитен превод, разработена от Европейския платежен съвет (ЕПС), която дефинира общ набор от правила и процедури за извършване на кредитни преводи в евро, както и минимални цени за обработка на трансакциите, независимо дали платецът и получателят са в една държава или в различни страни на територията на SEPA (28-те страни членки на ЕС плюс Исландия, Норвегия, Лихтенщайн, Швейцария, Монако и Сан Марино). Във връзка с това, от гледна точка на инфраструктурата, която се отразява на цените, в проучване на пазара Deloitte пише следното: „въпреки че разликите между държавите от Еврозоната и държавите извън Еврозоната за трансгранични картови плащания и теглене на пари в брой са малки, съществуват големи различия при трансграничните кредитни преводи, които не отговарят на разходите на доставчиците на платежни услуги за тях, по-специално в случаите на трансфери в евро.”
ЕК аргументира нуждата от действие на ниво Европейски съюз, защото пазарът не успява да се саморегулира последните 17 години, т.е. от момента на хармонизиране на таксите за страните в Еврозоната и влизане в сила на първия регламент, който оставя останалите страни извън нея. Регламентът дава шанс на страните извън Еврозоната да се присъединят доброволно с идеята, че те така или иначе ще приемат единната валута. Конкуренцията, представена от финтех компаниите (TransferWise, PayPal), предоставящи финансови услуги на потребители за трансгранични преводи и плащания безплатно или на много ниски цени е с още твърде малък пазарен дял и е резервиран вариант за финансово и ИТ грамотните потребители, които като цяло не са голяма част от населението. Така тази конкуренция не е достатъчен натиск върху банковия сектор да намали цените.
За ефектите от политиката можем да съдим по Швеция, която доброволно се присъединява към изискванията по първия регламент, изравняващ цените за транзакции в Еврозоната още през 2002. (Необходимо е да се отбележи, че подобна доброволно присъединяване винаги е било и още е възможност за всяка страна извън Еврозоната.) Швеция изравнява цените за трансгранични транзакции в крони с тези за вътрешни преводи, което резултира в изравняване на цените и за преводи в евро. При проучването за ефектите от политиката на Deloitte шведското министерство на финансите изтъква две причини за решението: желание да се увеличи нивото на интеграция на страната в ЕС и оказване на натиск върху шведските банки да развият платежни функции, които са конкурентоспособни, а именно по-автоматизирани, като по този начин ще бъдат от полза за потребителите и малките и средни предприятия, които не могат да договарят транзакционните цени с банките за разлика от големите корпорации, които имат споразумения за управление на паричните потоци. Сега шведските потребители и предприятия се радват на евтин достъп до целия пазар в Еврозоната.
Рисковете обаче не бива да се подценяват. Нежелан ефект би имало повишаването на цените за вътрешни плащания и преводи, ако банките се опитат да възстановят някои от тези пропуснати приходи, които генерират сега с високите цени за трансгранични преводи в евро. Тогава целият регламент ще се обезсмисли заради преобладаващия дял вътрешни транзакции спрямо трансграничните. Особено значим би бил ефектът за страните с най-високи такси за трансгранични преводи в момента – България (с най- високи такси от всички страни), Хърватия, Румъния, Чехия. Желателно би било доставчиците на платежни услуги (банките) да оптимизират процесите си с нови приходи от допълнителни услуги, както и с увеличения обем на трансгранични транзакции, които се очакват и които в момента не достигат пълния си потенциал, понеже таксите са голяма пречка за потребителите. ЕЦБ публикува годишния си доклад за надзорна дейност преди седмица и в него се отчитат притеснението, че рентабилността в среда с нисък лихвен процент е основно предизвикателство за европейските банки, които освен това сега трябва да се адаптират към дигиталното банкиране и отвореното банкиране, в сила от началото на тази година. Тези притеснения обаче нямат законодателна тежест, докато предложението на Комисията за по-ниски такси за трансгранични трансфери в евро вече се предавана Парламента и Съвета. Промени в сегашната система биха били желани и приветствани, особено за страна като България, където тези такси са чувствително по-високи - стига, разбира се, рисковете, споменати по-горе, да не се реализират.
В същото време разделението между потребителите и бизнесите в Еврозоната, които изпращат помежду си пари почти безплатно, и тези извън нея, които могат да правят евтини трансфери само в собствените си страни, се задълбочава. Паралелно с това транзакциите в ЕС с дигитализацията на пазара постоянно растат като брой и обеми.
С оглед на тези процеси Комисията предложи на 28 март тази година изравняване на таксите за трансгранични плащания в евро с тези за вътрешни преводи в националната валута на всяка страна членка на съюза. Предложението е облечено в разширяване на действието на Регламент 924/2009 и за страните извън Еврозоната. Така например, след влизането му в сила превод на 10 евро биха стрували за всеки българин не повече от цената за еквивалента им в лева, изпратени чрез вътрешен превод в страната. Регламентът ще намали таксите както за наредителите, така и за получателите, които в момента са твърде високи в някои от страните извън Еврозоната.
Предложението също така включва повече прозрачност при плащания с карта или теглене на пари в брой в чужбина- клиентите, при избора им дали да плащат в местна валута или тяхната собствена ще знаят какви такси ги очакват, което често не се случва сега.
Прилагане на Регламент 924/2009 и в страните извън Еврозоната цели, чрез намаляване на таксите за преводи и плащания в евро, да накара банките да оптимизират и модернизират процесите и инфраструктурата си и да повиши конкуренцията в Съюза. Според оценката на въздействието на ЕК регламентът покрива 80% от всички вътрешноевропейски трансгранични транзакции, а само това би пестило по близо 1 милиард годишно. Също така това би направило Единния пазар по-достъпен както за живеещите в Еврозоната 360 милиона, така и за останалите 150 милиона извън нея, които са главните бенефициенти в случая.
Според оценката на въздействието, хармонизирането на таксите за преводи в евро би било най-лесно изпълнимата опция от възможните за Комисията да даде равни възможности на всички граждани в ЕС поради няколко причини. Цените за трансгранични преводи в национална валута са високи, защото в процеса на обработка на транзакциите често са включени банки кореспонденти, клиринг и сетълмент услуги, а и обемът на преводи в националните валути на страните извън Еврозоната е малък, което ги прави по-скъпи за изпълнение. Няма централизирана инфраструктура и стандартизиран формат, които да улеснят обработването на тези трансакции. Но това не е случаят за преводи в евро със Схемата за SEPA кредитен превод, разработена от Европейския платежен съвет (ЕПС), която дефинира общ набор от правила и процедури за извършване на кредитни преводи в евро, както и минимални цени за обработка на трансакциите, независимо дали платецът и получателят са в една държава или в различни страни на територията на SEPA (28-те страни членки на ЕС плюс Исландия, Норвегия, Лихтенщайн, Швейцария, Монако и Сан Марино). Във връзка с това, от гледна точка на инфраструктурата, която се отразява на цените, в проучване на пазара Deloitte пише следното: „въпреки че разликите между държавите от Еврозоната и държавите извън Еврозоната за трансгранични картови плащания и теглене на пари в брой са малки, съществуват големи различия при трансграничните кредитни преводи, които не отговарят на разходите на доставчиците на платежни услуги за тях, по-специално в случаите на трансфери в евро.”
ЕК аргументира нуждата от действие на ниво Европейски съюз, защото пазарът не успява да се саморегулира последните 17 години, т.е. от момента на хармонизиране на таксите за страните в Еврозоната и влизане в сила на първия регламент, който оставя останалите страни извън нея. Регламентът дава шанс на страните извън Еврозоната да се присъединят доброволно с идеята, че те така или иначе ще приемат единната валута. Конкуренцията, представена от финтех компаниите (TransferWise, PayPal), предоставящи финансови услуги на потребители за трансгранични преводи и плащания безплатно или на много ниски цени е с още твърде малък пазарен дял и е резервиран вариант за финансово и ИТ грамотните потребители, които като цяло не са голяма част от населението. Така тази конкуренция не е достатъчен натиск върху банковия сектор да намали цените.
За ефектите от политиката можем да съдим по Швеция, която доброволно се присъединява към изискванията по първия регламент, изравняващ цените за транзакции в Еврозоната още през 2002. (Необходимо е да се отбележи, че подобна доброволно присъединяване винаги е било и още е възможност за всяка страна извън Еврозоната.) Швеция изравнява цените за трансгранични транзакции в крони с тези за вътрешни преводи, което резултира в изравняване на цените и за преводи в евро. При проучването за ефектите от политиката на Deloitte шведското министерство на финансите изтъква две причини за решението: желание да се увеличи нивото на интеграция на страната в ЕС и оказване на натиск върху шведските банки да развият платежни функции, които са конкурентоспособни, а именно по-автоматизирани, като по този начин ще бъдат от полза за потребителите и малките и средни предприятия, които не могат да договарят транзакционните цени с банките за разлика от големите корпорации, които имат споразумения за управление на паричните потоци. Сега шведските потребители и предприятия се радват на евтин достъп до целия пазар в Еврозоната.
Рисковете обаче не бива да се подценяват. Нежелан ефект би имало повишаването на цените за вътрешни плащания и преводи, ако банките се опитат да възстановят някои от тези пропуснати приходи, които генерират сега с високите цени за трансгранични преводи в евро. Тогава целият регламент ще се обезсмисли заради преобладаващия дял вътрешни транзакции спрямо трансграничните. Особено значим би бил ефектът за страните с най-високи такси за трансгранични преводи в момента – България (с най- високи такси от всички страни), Хърватия, Румъния, Чехия. Желателно би било доставчиците на платежни услуги (банките) да оптимизират процесите си с нови приходи от допълнителни услуги, както и с увеличения обем на трансгранични транзакции, които се очакват и които в момента не достигат пълния си потенциал, понеже таксите са голяма пречка за потребителите. ЕЦБ публикува годишния си доклад за надзорна дейност преди седмица и в него се отчитат притеснението, че рентабилността в среда с нисък лихвен процент е основно предизвикателство за европейските банки, които освен това сега трябва да се адаптират към дигиталното банкиране и отвореното банкиране, в сила от началото на тази година. Тези притеснения обаче нямат законодателна тежест, докато предложението на Комисията за по-ниски такси за трансгранични трансфери в евро вече се предавана Парламента и Съвета. Промени в сегашната система биха били желани и приветствани, особено за страна като България, където тези такси са чувствително по-високи - стига, разбира се, рисковете, споменати по-горе, да не се реализират.
