Почина най-възрастният милиардер в света

На 101-годишна възраст си отиде милиардерът и филантроп Дейвид Рокфелер. Той е починал в дома си Покантико Хилс, Ню Йорк, съобщи говорител на семейството, цитиран от в. New York Times.

Наследник на знаменита фамилия, Дейвид Рокфелер бе най-възрастният милиардер в света. Той бе последният жив внук на Джон Д. Рокфелер, петролният магнат, основал компанията Standard Oil през XIX век и натрупал състояние, което го превръща в първия милиардер на Америка, а семейството му – в едно от най-богатите и мощни в историята на страната.

Състоянието на Дейвид се оценява на 3.3 млрд. долара, което му отрежда 603 място сред милиардерите в света.

Бизнес гуру

В продължение на десетилетия Рокфелер бе значима фигура в корпоративния свят – влиянието му се усещаше във Вашингтон и чуждестранните столици, по коридорите на кметството в Ню Йорк, в музеите, големите университети и държавните училища.

Милиардерът бе начело на влиятелната банка Chase Manhattan за повече от десетилетие. Като председател на борда на директорите и главен изпълнителен директор той разшири дейността на банката и я превърна в една от най-влиятелните световни финансови институции. Неслучайно Chase Manhattan стана популярна като „банката на Рокфелер“. Впоследствие банката се превърна в един от основателите на могъщия холдинг JP Morgan Chase.

Рокфелер е страхотна маркетингова сила. Срещите му през 70-те със световните лидери Ануар Садат (Египет), Леонид Брежнев (СССР) и Жу Енлайн (Китай) помагат на Chase Manhattan да се превърне в първата американска банка, която стъпва в тези държави. „Малко хора в тази държава са се срещали с толкова лидери, колкото мен“, отчита със самочувствие милиардерът.

Като странстващ застъпник на икономическите интереси на САЩ и своята банка, той  бе сила в глобалните финансови въпроси и външната политика на страната си. Милиардерът е приеман в чуждестранните столици с почестите, предоставяни на държавен глава.

Рокфелер често е обект на критики заради приятелството си с подобни автократични чуждестранни лидери, което му помага да установи и разшири присъствието банката си в техните страни.

„Той прекара живота  си в клуба на управляващата класа и беше лоялен към членовете на този клуб, независимо какво правеха те“, пише колумниста на в. New York Times Дейвид Брукс, цитирайки печелившите сделки на Рокфелер с „забогатели от петрол диктатори“, „съветски партийни босове“ и „китайските извършители на Културната революция“.  

Въпреки критиките двама действащи американски президенти – Джими Картър и Ричард Никсън – му предлагат поста на финансов министър на САЩ. Той обаче отказва и на двамата.

Милиардерът играе важна роля в сплотяването на частния сектор, което е клювочо за разрешаване на фискалната криза в Ню Йорк в средата на 70-те години на XX век.

Свидетелство за мащаба на неговото влияние е неговият Rolodex – каталог с имената на около 150 хил. души, с които той се е среща като банкер и държавник. Каталогът заема цяла стая в офиса му.

Филантроп

Като дългогодишен ръководител на Музея на модерното изкуство в Манхатан, Рокфелер успява да насърчи корпорациите да купуват и излагат произведения на изкуството в своите офиси и сгради, като по този начин субсидират местните музеи. Самият Рокфелер дарява 150 млн. долара на музея, сред чиито основатели е и майка му Абигейл Олдрич.

Като председател на New York City Partnership – обединение на бизнес ръководители, той насърчава иновациите в държавните училища и строежа на хиляди апартаменти за семейства от средата класа и такива с ниски доходи.

Рокфелер е един от най-големите световни дарители, като ежегодно дарява милиони на Харвардския университет, който е завършил, както и за редица други благотворителни каузи.

Рокфелер живее бляскав аристократичен живот. Появява се на елитни сбирки в луксозни имения, колекционира произведения на изкуството (личната му сбирка съдържа над 15 хил. такива, много от които шедьоври) или просто наблюдава Ню Йорк от своя офис на 56 етаж на собствения си величествен небостъргач Рокфелер център – една от запазените марки на мегаполиса.

Той винаги е бил наясно с мистиката, заобикалящо фамилното му име. „Никога не съм го намирал за пречка. Очевидно, има моменти, когато съм наясно, че към мен се отнасят по различен начин. Няма съмнение, че да разполагаш с финансови ресурси, които благодарение на моите родители се научих да използвам сдържано и дискретно, е голямо предимство“, заявява милиардерът в типичен стил.