Политиките на Ердоган продължават да подкопават лирата
Чуждестранните инвеститори са изтеглили близо 2,5 милиарда долара от турските капиталови пазари
Снимка: БТА
Турция плаща цената за предизборните усилия на президента Реджеп Тайип Ердоган да повлияе на пазарите.
С противоречивото повторно гласуване за кмет на Истанбул и натискът от интервенционистките политики на Ердоган страната отстъпи назад, отблъсквайки инвестициите, подхранвайки търсенето на чуждестранна валута сред домакинствата и бизнеса и допълнително подкопавайки лирата.
Въпреки многократните гаранции, че контролът на капитала не е опция, Турция се стреми да стабилизира валутата си чрез повторно въвеждане на данък върху продавачите в чуждестранна валута и налагане на забавяне на сетълмента за покупки на физически лица на стойност над 100 000 долара.
"Не виждам никакви значителни парични потоци да се завърнат към турския пазар, докато политиките не станат по-благоприятни за пазара," каза Уин Тин, глобален ръководител на валутната стратегия на Brown Brothers Harriman & Co. пред Блумбърг.
За да преустановят движението на турската валута, без да прибягват до друго увеличение на лихвените проценти преди изборите през март, властите затрудниха чуждестранните инвеститори да получат достъп до финансиране на лирата, притиснаха местния пазар на облигации и се облегнаха на държавните банки, за да поддържат ниски разходи по заеми.
Макар че мерките за кратко задържаха лирата след неочаквания спад в резервите на централната банка, те оставиха инвеститорите с вързани ръце: при невъзможност за достъп до финансиране на лирата, за да запазят позициите си, някои чуждестранни инвеститори се отказаха от акциите и облигациите. Други се отказаха заради перспективата за ръст на инфлацията.
Чуждестранните инвеститори са изтеглили близо 2,5 милиарда долара от турските капиталови пазари, като само тази година нетно са изтеглени 1,8 милиарда долара - най-голямото количество от 2015 година насам.
С противоречивото повторно гласуване за кмет на Истанбул и натискът от интервенционистките политики на Ердоган страната отстъпи назад, отблъсквайки инвестициите, подхранвайки търсенето на чуждестранна валута сред домакинствата и бизнеса и допълнително подкопавайки лирата.
Въпреки многократните гаранции, че контролът на капитала не е опция, Турция се стреми да стабилизира валутата си чрез повторно въвеждане на данък върху продавачите в чуждестранна валута и налагане на забавяне на сетълмента за покупки на физически лица на стойност над 100 000 долара.
"Не виждам никакви значителни парични потоци да се завърнат към турския пазар, докато политиките не станат по-благоприятни за пазара," каза Уин Тин, глобален ръководител на валутната стратегия на Brown Brothers Harriman & Co. пред Блумбърг.
За да преустановят движението на турската валута, без да прибягват до друго увеличение на лихвените проценти преди изборите през март, властите затрудниха чуждестранните инвеститори да получат достъп до финансиране на лирата, притиснаха местния пазар на облигации и се облегнаха на държавните банки, за да поддържат ниски разходи по заеми.
Макар че мерките за кратко задържаха лирата след неочаквания спад в резервите на централната банка, те оставиха инвеститорите с вързани ръце: при невъзможност за достъп до финансиране на лирата, за да запазят позициите си, някои чуждестранни инвеститори се отказаха от акциите и облигациите. Други се отказаха заради перспективата за ръст на инфлацията.
Чуждестранните инвеститори са изтеглили близо 2,5 милиарда долара от турските капиталови пазари, като само тази година нетно са изтеглени 1,8 милиарда долара - най-голямото количество от 2015 година насам.
Това натрупва допълнителен натиск върху лирата, която се срина до осеммесечен минимум спрямо долара този месец. Валутата отново се разклати във вторник, когато централната банка отмени ограниченото затягане на политиката, която обяви почти преди две седмици.
Правителството също потисна местните валутни заеми, за да запази доходността под контрол - то не е продавало 10-годишни облигации в продължение на почти една година, въпреки балониращия дефицит.
Тъй като резервите на централната банка са ниски, Турция има малко възможности, ако инвеститорите се обърнат решително срещу страната. Ердоган изключи възможността да поиска помощ от Международния валутен фонд.
"Проблемът с тези мерки е, че те са преходни по характер и не са част от последователна и всеобхватна макроикономическа програма за справяне с икономическите проблеми на страната", коментира Дезмънд Лахман, бивш служител на МВФ, който сега е постоянен сътрудник на американския Институт по предприемачество. "Тези мерки правят твърде малко за възстановяване на доверието на инвеститорите."
