Помни ли светът уроците от най-голямата ядрена катастрофа?

Преди 36 години, на 26 април, в 1:23 ч. четвъртият реактор в атомната електроцентрала в Чернобил експлодира, а в нощното небе започва да се носи смъртоносно радиоактивно замърсяване. Вятърът го разнася надлъж над територията на цяла Европа, стига дори до източните Съединени щати. Жертвите са стотици хиляди. Загиват мъчително не само първите, докоснали се до радиоактивните останки, но и тези, които впоследствие са вдишали смъртоносните частици. Хиляди заболяват от рак в световен мащаб.  

За много хора събитията от най-тежката ядрена катастрофа в света са в миналото. С изграждането на специалния железобетонен саркофаг и погребването на радиоактивните останки, човечеството бе спокойно и остана с впечатление, че „Чернобил“ не представлява заплаха за света.  

Забравената атомна електроцентрала обаче отново напомни за себе си и накара света да настръхне няколко дни след инвазията на Владимир Путин в Украйна. Руската и украинска армии водиха сражение на територията на опасния АЕЦ и така така човечеството си припомни отново, че „Чернобил“ не е минало, не може и да бъде. Радиоактивният ѝ отпечатък остава в нашия свят завинаги, а милиони хора все още са засегнати от смъртоносното наследство.

Построена през 1977 г., атомната електроцентрала в Чернобил е била използвана за производство на електроенергия за тогавашния Съветски съюз. Преди ужасяващия инцидент, през 1982 г. в Чернобилската централа частично изключва първия реактор, което причинява известни щети и отнема няколко месеца за ремонт.

До деня на експлозията на четвъртия реактор през 1986 г. този инцидент не се споменава. Мащабите на бедствието засягат 8.4 млн. души на територията на Украйна, Беларус и Руската федерация. Всички те са изложени на директна радиация. Πo oнoвa вpeмe CCCP oпитвa дa пpиĸpиe бeдcтвиeтo и пъpвoнaчaлнo нe пpизнaва eĸcплoзиятa. Toвa oпeтнява имиджа нa тoгaвaшния cъвeтcĸи лидep Mиxaил Гopбaчoв и нeгoвaтa пoлитиĸa зa пo-гoлямa „глacнocт“ и oтĸpитocт в cъвeтcĸoтo oбщecтвo. Kaтacтpoфaтa e cчитaнa oт мнoзинa ĸaтo eдин oт ocнoвнитe фaĸтopи, дoпpинecли зa paзпaдaнeтo нa Cъвeтcĸия cъюз няĸoлĸo гoдини пo-ĸъcнo.

За съжаление едва след четири години, през 1990 г., съветското правителство осъзнава нуждата от международна помощ и започва да сътрудничи с ООН. Но въпреки усилията щетите се оценяват на 235 милиарда долара. Точните данни за смъртните случаи все още не са известни, но се предполага, че около 50 до 185 милиона радиоактивни форми на химични елементи са били изпуснати в атмосферата, което е няколко пъти повече от радиоактивността, наблюдавана от атомните бомби, хвърлени над Хирошима и Нагасаки в Япония. Не само това, но учените са изчислили, че зоната около централата няма да бъде обитаема 20 000 години.

Освен специалния саркофаг през 2017 г. е завършена и стоманена арка, която допълнително блокира радиацията. Цената ѝ достигна 1.7 млрд. долара. През 2020 г. завършва изграждането на специални сухи хранилища, които съхраняват отработено ядрено гориво от останалите три реактора на централата, които са спрени от експлоатация години след катастрофата. Според експерти въпросното ядрено гориво е в пъти по-опасно и радиоактивно от това, погребано под арката.

Руското нахлуване и последствията

Превземането на атомната централа се разглежда като негласно отправяне на ядрена заплаха. Въпреки че Русия отричаше подобно обвинение, учени и експерти алармират, че руските войници са плячкосали и повредили всичко, което са могли да намерят.

Те са разкопали радиоактивната почва около централата, за да изградят окопи. Международни медии съобщаваха, че именно заради окопите много руски войници са претърпели лъчева болест, но информацията не бе официално потвърдена. След изтеглянето им и след като украинската армия си върна контрола над територията, става ясно, че съоръжението за радиационен мониторинг също е плячкосано.

Има сериозна загриженост относно откраднати радиоактивни материали, като малки инструменти, взети като „сувенири“, които изглеждат безвредни за неинформирания войник, но такива инструменти могат да причинят радиационни изгаряния на кожата само за две минути.

По време на окупацията няколко пожара избухнаха в зоната, изхвърляйки във въздуха радиоактивен прах, преди това „заключен“ в земята. Учените, работещи в региона, са дълбоко загрижени, че всяко смущение на радиоактивността е потенциално смъртоносно, тъй като повторно освобождава радиоактивност в атмосферата.

След освобождаването на обсадения район Иванков в Чернобилската зона се оказа, че сега гражданите са изправени пред друга заплаха – огромно повишаване на нивата на радиация.

Професор Юрий Бандажевски, експерт-учен по всички въпроси на "Чернобил", отбеляза, че смущенията в почвата от танкове, войски и обстрел са довели до повишени нива на радиоактивни дългоживеещи радионуклиди (цезий 137, стронций 90 и америций 241) върху дрехите и тела на деца и възрастни в този гъсто населен район.

Страх ме е да си помисля, че следващият Чернобил може да бъде самият Чернобил“, алармира Ади Рош, главен изпълнителен директор на благотворителната организация Chernobyl Children International, цитирана от The Journal.

Според нея нахлуването на територията на опасната атомна електроцентрала може да се разглежда като „втора, невидима“ война, която се е провеждала паралелно с инвазията на Украйна.

„Войната, която е водена от нахлуването в Чернобил, е тиха, невидима, но смъртоносна. Без да усещате, без да виждате, няма нищо, което да ви предупреди за опасността“, казва Рош в деня от годишнината от аварията.

Тя призовава световните лидери да заклеймят действията на руската армия като военно престъпление. Заради високите нива на радиация Рош призовава за незабавна евакуация на живеещите в района на Чернобил.

Светът помни ли уроците?

Международната агенция за атомна енергия съобщи, че екип от учени ще пътува до украинската атомна електроцентрала в Чернобил в деня от годишнината от бедствието, за да помогне да се гарантира безопасността на съоръжението на фона на продължаващата инвазия на Русия.

Руското нахлуване изложи на риск няколко ядрени съоръжения в Украйна – страна с обширна атомна енергийна инфраструктура. От началото на конфликта МААЕ, която е част от Организацията на обединените нации, умолява руските войски да оставят ядрените централи на Украйна извън битката, но без успех.

Украйна е дом на 15 ядрени реактора, разположени в четири атомни електроцентрали, които наследява след независимостта си от Съветския съюз през 1991 г. и на които разчита за повече от половината от електроенергията си.

Запорожската атомна електроцентрала също бе атакувана и падна в руски ръце на 4 март след интензивна престрелка. По време на атаката срещу централата, която е най-голямата в Европа, руски обстрел унищожи учебна лаборатория, разположена близо до един от шестте реактора на съоръжението.

Въпреки че сега се съобщава, че условията в централата са безопасни, украинският персонал продължава да работи с реакторите си „под прицел“ – набор от обстоятелства, които МААЕ определя като опасни. Водните съоръжения за съхранение на отработено гориво на площадката в Запорожие, подобно на тези в Чернобил също зависят от външна енергия, за да управляват охладителните си системи.

Украинските регулатори съобщиха, че седем от реакторите на страната в момента са свързани директно към електрическата мрежа, включително два от АЕЦ Запорожка, два от атомната електроцентрала в Ровно, два от атомната централа в Южна Украйна и един от атомната централа Хмелницки. Осемте, които не са свързани, се държат в резерв, за да се намалят натоварванията при охлаждане.

Събитията около атомните централи подчертават колко уязвими са ядрени съоръжения спрямо капризите на войната. „Чернобил“ остава в историята, за да напомня на човечеството за ужасните последствия, които една човешка грешка и невнимание носят след себе си.

*Източник на снимките в галерията: БТА