Къде в Европа е най-лесно да работим от вкъщи?
В Европа служителите във Финландия са приблизително 16 пъти по-склонни да работят дистанционно от тези в Румъния
© ECONOMIC.BG / Depositphotos
Мястото, където живеете, може да има огромно влияние върху това дали работите от дома си. В Европа служителите във Финландия са приблизително 16 пъти по-склонни да работят дистанционно от тези в Румъния, което подчертава сериозните различия между държавите по отношение на възприемането на работата от разстояние.
Според данни на Евростат 20.5% от работещите във Финландия обичайно са работили от вкъщи през 2025 г., в сравнение с едва 1.3% в Румъния. Евростат определя „обичайна работа от вкъщи“ като извършване на продуктивна работа у дома поне през половината от работните дни в рамките на четириседмичен референтен период.
Дистанционната работа се превърна в трайна характеристика на пазара на труда, но мащабът ѝ зависи в голяма степен от вида на работните места в дадена държава и от начина, по който компаниите организират работата си“, заяви пред Euronews Business Джеват Гирай Аксой, заместник-директор „Изследвания“ в Европейската банка за възстановяване и развитие.
Кои европейски държави имат най-висок дял на работещите от вкъщи и какво обяснява големите разлики между тях?
Финландия и Ирландия се открояват
Финландия и Ирландия са в собствена категория, когато става въпрос за дистанционна работа. През 2025 г. около един на всеки петима работещи обичайно е работил от вкъщи и в двете държави – съответно 20.5% и 19.2%. Това е повече от два пъти над средното ниво за ЕС от 8.8%.
Нито една друга европейска държава не отчита дял над 14%. Следващата група включва Белгия, която е на трето място с 13.2%, следвана от Германия (13%) и Малта (12.5%).
Няколко държави в Северна и Западна Европа – сред които Швеция, Естония, Нидерландия, Люксембург, Франция и Австрия – също отчитат нива над 10%, което означава, че повече от един на всеки десет работещи обичайно работи от вкъщи.
В другия край на класацията са Румъния (1.3%), България (1.4%), Северна Македония (1.9%), Гърция (2.3%) и Италия (2.7%), където дистанционната работа остава рядкост. Делът ѝ е под 5% и в редица други държави от Южна и Източна Европа, включително Сърбия, Турция, Унгария, Кипър, Хърватия и Босна и Херцеговина.
Работа от вкъщи в големите икономики
Сред четирите най-големи икономики в ЕС се наблюдават значителни различия. Докато Германия е четвърта в общото подреждане с 13%, Италия отчита сравнително нисък дял от 2.7%. Франция (11%) е над средното ниво за ЕС, докато Испания (7.9%) остава малко под него.
Данните на Евростат очертават ясно регионално разделение – работата от вкъщи е значително по-разпространена в Северна и Северозападна Европа и много по-рядко срещана в Източна и Югоизточна Европа.
Великобритания не е включена в статистиката на Евростат, но отделни проучвания сочат, че именно там делът на дистанционно работещите е най-висок в Европа.
Три фактора обясняват разликите между държавите
Според Джеват Гирай Аксой големите различия между отделните държави се дължат основно на три фактора.
Първият е икономическата структура. Държавите с по-висока заетост в сфери като информационни и комуникационни технологии, финанси, професионални услуги, публична администрация, научни изследвания и други офис-базирани дейности естествено имат по-високи нива на дистанционна работа.
Обратно, държавите с по-голям дял на заетостта в производството, селското стопанство, строителството, туризма, логистиката, търговията на дребно и услугите, изискващи физическо присъствие, отчитат по-ниски нива, тъй като много от тези дейности не могат да се извършват дистанционно.
Това помага да се обясни защо икономиките, ориентирани повече към услуги и знание, обикновено са начело, докато държавите с по-големи сектори, изискващи присъствена работа, са в дъното на класацията“, посочва той.
Културата на работното място също има значение
Според Аксой структурата на работните места не е единственият фактор. Важна роля играе и организационната култура.
Държавите, в които работата е организирана около по-голяма автономност и доверие, обикновено имат по-високо ниво на дистанционна работа. Там, където преобладават практиките на пряк контрол и координация лице в лице, възприемането на дистанционната работа е по-слабо“, обяснява той.
Пести време и осигурява гъвкавост
Търсенето от страна на служителите също е съществен фактор. Според Аксой дистанционната работа е ценна, защото спестява време за пътуване до работното място и осигурява по-голяма гъвкавост, особено за родители и хора с дълъг ежедневен път до офиса.
Техните изследвания показват, че работата от вкъщи спестява средно около 72 минути дневно, като значителна част от това време се използва за работа и грижи за близки.
Разликите между държавите не бива да се разглеждат като просто противопоставяне между „модерни“ и „традиционни“ пазари на труда. Те са резултат от различия в професионалната структура, дигиталната готовност, управленската култура, разходите за придвижване и опита от пандемията“, допълва Аксой.
Ролята на дигиталната инфраструктура и законодателството
Хорхе Кабрита, старши мениджър „Изследвания“ в Eurofound, също подчертава значението на дигиталната инфраструктура.
По-бързият и по-достъпен интернет е свързан с по-високи нива на дистанционна работа, докато слабата свързаност действа като възпиращ фактор.
Законодателството също може да играе роля. Няколко държави членки на ЕС, включително Франция, Ирландия и Нидерландия, дават на служителите право да поискат дистанционна работа, което само по себе си може да действа като катализатор“, заяви той пред Euronews Business.