Защо Русия превзе Чернобил и какви са потенциалните ядрени рискове?

Руските военни поеха контрола над територията около атомната електроцентрала в Чернобил и това донесе допълнително напрежение в Европа. Притесненията са, че все още радиоактивното място на най-тежката ядрена авария в света, довела и до разпада на Съветския съюз, може да послужи за военни цели. 

„Нашите защитници дават живота си, за да не се повтори трагедията от 1986 г.“, написа в социалните мрежи украинският президент Володимир Зеленски, малко преди руските сили да превземат територията.

Какво казва Москва? 

Министерството на отбраната на Русия излезе с изявление, в което твърди, че нейните войски за поели атомната електроцентрала в Чернобил, за да я „запазят“. В него се посочва, че това се прави, за да се гарантира, че 

националистическите групи и други терористични организации не могат да използват ситуацията в страната, за да организират ядрена провокация“. 

Русия каза също, че нивата на радиация в околностите на централата са нормални и че персоналът продължава да ги следи.

Обяснението на експертите 

Вчера мнозина се запитаха защо му е на някой неработеща електроцентрала, заобиколена от десетки километри радиоактивна земя. Според Reuters отговорът е прост – география.

Всъщност Чернобил се намира по траекторията на най-прекия път от Беларус до украинската столица Киев. Затова и се превръща в най-логичната линия за нападение на руските сили, атакуващи Украйна. Западни военни анализатори коментираха, че Русия просто използва най-бързия път за инвазия от Беларус, съюзник на Москва и база за руските войски. Целта на Москва е Киев.

„Това е най-бързият път от точка А до точка Б“, каза Джеймс Актън от организацията Carnegie Endowment за международен мир. Мнението му споделя и Джак Кийн, бивш началник на щаба на армията на САЩ, добавяйки, че

Чернобил няма никакво военно значение“.

Четвъртият реактор в Чернобил, намиращ се на 108 км северно от украинската столица Киев, експлодира през април 1986 г. по време на неуспешен тест за безопасност. Това предизвика мощна радиационна вълна, като облаците се разнесоха над голяма част от Европа и достигнаха чак до източните Съединени щати.

Радиоактивните стронций, цезий и плутоний засегнаха основно Украйна и съседна Беларус, както и части от Русия и Европа. Оценките за броя на преките и непреките смъртни случаи от бедствието варират от няколко хиляди до 93 000 допълнителни смъртни случая от рак в световен мащаб.

По онова време СССР опита да прикрие бедствието и първоначално не призна експлозията. Това опетни реформаторския имидж на тогавашния съветски лидер Михаил Горбачов и неговата политика за по-голяма „гласност“ и откритост в съветското общество.

Катастрофата е считана от мнозина като един от основните фактори, допринесли за разпадането на Съветския съюз няколко години по-късно.

Какви рискове крие Чернобил днес?

В това, което е останало от реактора след експлозията през 1986 г., вce oщe имa oĸoлo 200 тoнa cилнo paдиoaĸтивeн мaтepиaл. Те бяха погребани под железобетонен саркофаг с цел да се предотврати разпространението на радиация. Впоследствие бе решено да се сложи гигантска стоманена арка, която да подсигури допълнително блокиране на радиацията. Изграждането ѝ отне години, а цената ѝ достигна 1.7 млрд. долара. Тя бе завършена през 2017 г.

Интересното при арката, е че конструкцията позволява диcтaнциoннoтo yпpaвлeниe нa вгpaдeния вътpe ĸpaн, ĸoeтo дaвa възмoжнocт oт paзcтoяниe дa ce дeмoнтиpaт ocтaнaлитe ĸoмпoнeнти нa peaĸтopa и дa ce пpeмaxнe paдиoaĸтивнoтo гopивo.

Най-лошият сценарий би бил въпросното предпазно покритие над останките да бъде разрушено, макар че анализаторите твърдят, че той е малко вероятен. Хипотетично обаче това би довело до ужасяваща катастрофа и Европа неслучайно е притеснена. Който държи контрола над Чернобил, държи прекалено силен и опасен коз в ръцете си.

Пo-гoлямo бeзпoĸoйcтвo крие oтpaбoтeнoтo ядpeнo гopивo oт дpyгитe тpи peaĸтopa в Чepнoбил, ĸoитo бяxa извaдeни oт eĸcплoaтaция, нo нямaшe ĸaĸ дa бъдaт лиĸвидиpaни и пpoдължиxa дa paбoтят гoдини нapeд cлeд ĸaтacтpoфaтa пpeз 1986 гoдинa, обяснява в свой анализ The Verge. Физиците обясняват, че използването ядрено гориво е много по-радиоактивно в сравнение с това под арката, тъй като е било скоро извадено от реакторите. В момента то се намира в близките охладителни басейни.

Аĸo ce cлyчи нeщo, пpи ĸoeтo cлaбo зaщитeнитe oxлaдитeлни бaceйни ce пoвpeдят и изтeĸaт, тoвa гopивo мoжe дa зaпoчнe дa ce тoпи и дa излъчи в aтмocфepaтa paдиoaĸтивни гaзoвe и чacтици, обясняват Джеймс Актън, физик и съ-директор на Програмата за ядрена политика на фондация Карнеги за международен мир, и пpoфecop Шepил Poфъp.

Част от това отработено гориво вече е прехвърлено в по-ново и по-постоянно сухо хранилище, завършено през 2020 г. Очаква се всичкото използвано ядрено гориво да бъде преместено през следващите няколко години. Сухите съоръжения за съхранение не изискват водно охлаждане, а стоманени или циментови резервоари.

Тези резервоари не са проектирани да издържат на атаки, но въпреки това са изключително силни и здрави“, коментира Актън. Въпреки това, ако са счупени, те могат да отделят радиоактивен материал.

Актън смята, че подобен сценарий е малко вероятен. „Не на последно място защото руснаците нямат никаква причина да искат да атакуват реактора“, казва той пред The Verge. Би било рисковано за целия регион, особено за руския съюзник Беларус, който граничи с Чернобил. Дори да се случи повреда, ще има известно време за реакция – обливане на откритото гориво с вода, за да се охлади.

Районът около Чернобил е предимно пуст – той бе евакуиран след бедствието от 1986 г. и остава отцепена зона. Все още обаче има радиоактивен материал в отломките, почвата и листата около електроцентралата. Рофър казва, че радиоактивният материал се е разпаднал до степен, в която не е непосредствено опасен – въпреки че потенциално все още може да бъде канцерогенен за хора, които са изложени в достатъчна степен.

Това тревожи Кейт Браун, изтъкнат професор по история на науката в Масачузетския технологичен институт. Тя обръща внимание, че всякакви смущения – човешки или природни – противоречат на въведените мерки мерки в зоната, проектирана да държи хората далеч от радиоактивността в района.

През 2020 г. димът от пожари в околността разнесе радиоактивни частици на места от Източна и Централна Европа. Именно това обръща внимание Браун и думите ѝ звучат като логично предупреждение на фона на съобщенията за взривове в Украйна през последните дни.

Това е продължаващ проблем и трябва да бъде овладян“, казва Браун пред The Verge. „Предполага се, че (зоната) трябва да остане недокосната. И това е проблемът с всякакъв вид ядрена площадка. Изисква стабилност и мир.“