Нова космическа надпревара? Какви са стратегиите на различните европейски държави

В цяла Европа космическите агенции променят стратегиите си, за да съчетаят науката със сигурността. Държави като Германия, Франция, Италия и Обединеното кралство инвестират в космически спътници, отбрана и възможности за изстрелване, за да защитят активите, да повишат конкурентоспособността и да реагират на нововъзникващи заплахи в орбита.

Акцентът върху отбраната идва на фона на заплахи от заглушаване на GPS сигнали, нови кинетични ракети и зависимост от чуждестранни системи за изстрелване, които заплашват да ограничат достъпа на Европа до Космоса. Какво обаче приоритизират различните европейски държави в космоса? Отговор дава Euronews.

Германия

Германия представи първата си национална стратегия за бъдещето на Kосмоса, с фокус върху сигурността. Новият план, представен през ноември, обхваща проекти за космически полети, разширяването на спътниковите мрежи и международното сътрудничество, така че страната да може да стане „по-способна за действие“ в Kосмоса, се казва в изявление на правителството.

Космическите системи са се превърнали в неразделна част от нашия живот... техният отказ или прекъсване биха имали сериозни последици за нашата сигурност и ежедневие“, заяви министърът на отбраната Борис Писториус.

Той също така заделя 35 милиарда евро нови инвестиции за космическия сектор „през следващите години“, за да защити германците от инциденти като прекъсвания на GPS сигнала от Русия в региона на Балтийско море.

Франция

През ноември президентът Еманюел Макрон обяви, че новата космическа стратегия на Франция ще съчетае научни изследвания и сигурност.

Френският план има пет основни цели: поддържане на конкурентен достъп до Космоса, изграждане на космическа икономика, запазване на космическа военна архитектура, инвестиране в научни изследвания и насърчаване на международното сътрудничество.

Сред целите, изброени в плана, е модернизирането на космическия център във Френска Гвиана, където ракетата носител Ariane 6 в крайна сметка ще изпълнява търговски полети.

Планът включва допълнителни 4.2 милиарда евро инвестиции в космическа отбрана, с което общата инвестиция ще надхвърли 10 милиарда евро до 2030 г.

Макрон каза, че планът съответства на конкуренцията в Космоса, която се състои в изграждането на космически системи, като например енергийни оръжия и лазери.

Едно от оръжията, в които Франция би могла да инвестира, са патрулиращи сателити, наречени Orbit Guard и Toutatis, които ще могат да защитават активите на страната в орбита.

Планът ще засили и военните способности в разузнаването, системите за ранно предупреждение и комуникациите.

Франция ще допринесе с повече изследвания в областта на науките за Земята, за да подпомогне усилията за устойчивост на климата.

Планът се основава на френския Закон за военно програмиране, който обещава изграждане на системи, които биха могли да откриват подозрителни или агресивни действия в Космоса.

Страната също така стартира Космически пакт – група за улесняване на разговорите между военните и космическите играчи.

Италия

През октомври бюджетът на Италия задели 109 милиона евро за изготвянето на план за космическа отбрана. Въпреки че тепърва ще се разработва, правителството заяви, че това ще бъде „многодоменен“ план, който ще помогне на Италия да реагира на евентуални заплахи, които биха могли да възникнат през следващите две десетилетия.

Планът в крайна сметка ще идентифицира „краткосрочни възможности и ще запълни оперативни пропуски“ в своята отбрана.

Правителството отпусна допълнителни 131 милиона евро за космическо наблюдение, или „мониторинг на космически обекти“, за да защити националните космически активи, да следи космическите отломки и да поддържа „безопасен достъп“ до Космоса.

Бюджетът също така отпусна 186 милиона евро за спътник Sicral 3 – високочестотен спътник, който ще подобри сигурните комуникации между италианското правителство и военните. Системата е разработена за първи път през 2001 г. от Telespazio и Thales Alenia Space.

Thales получи договор на стойност 100 милиона евро от Италианската космическа агенция за изграждане на мрежа от сателитни фабрики в цяла Италия, която трябва да заработи напълно до 2026 г., според местни репортажи.

Италия също така инвестира в съзвездие от спътници за наблюдение на Земята, които ще следят промените в околната среда и ще поддържат критични услуги в страната. Първото изстрелване на бъдещото съзвездие Iride се състоя през януари 2025 г.

Страната работи с Германия и Франция по разработването на няколко европейски ракети носители, включително Ariane 6 и по-малката ѝ сестра Vega-C.

Великобритания

Планът на Британската космическа агенция, публикуван през септември, ще използва Космоса за укрепване на икономиката на страната, повишаване на сигурността и отключването на „глобални открития, които вдъхновяват милиони“.

Страната ще инвестира в малки капацитети за изстрелване, като например ракети носители, екологични космодруми и разработване на ниши в сателитните комуникации.

Великобритания също така настоява за изграждане на подходящи капацитети за ремонт, модернизация или сглобяване на сателити, докато са в орбита.

Космическата агенция на Обединеното кралство казва, че ще постигне плановете си чрез изграждане на приобщаващи работни места, които привличат и задържат таланти, чрез повече инвестиции в областта на науката и иновациите и чрез международни партньорства.

Швеция

Скандинавската страна изготви първата си космическа стратегия за отбрана и сигурност през 2024 г. Тя се основава на четири стълба: автономност в Космоса, разработване на „стабилно портфолио“ от космически активи в подкрепа на националната отбрана, колективна сигурност и развитие на съответните знания за отбранителни проекти.

За да постигне това, в стратегията се казва, че държавата ще разшири сътрудничеството между правителствените агенции, частните компании в космическия сектор и потенциално ще адаптира космическото законодателство.

Правителството е отпуснало и 1 милиард шведски крони (914 милиона евро) на шведските въоръжени сили за разузнаване и наблюдение.

В отбранителната политика се посочва, че местоположението на Швеция близо до Северния полюс я прави идеално място за експлоатация, наблюдение и изстрелване на полярни спътници.

В стратегията на Швеция се посочва, че се изграждат възможности за изстрелване на космодрума Есрейндж, място за изстрелване на север. Firefly Aerospace ще изстрелва спътници от станцията следващата година, според Шведската космическа корпорация.

Нидерландия

Космосът е една от ключовите области, определени от Нидерландия в нейната отбранителна стратегия за края на десетилетието. Тя определя серия от космически цели за следващите четири години. До 2027 г. военните ще разполагат с мрежа от спътници, които ще им предоставят надеждна информация.

До 2030 г. холандците искат да използват усъвършенствани алгоритми за изкуствен интелект (ИИ) за проследяване на обекти в Космоса, записване на наблюдения на Земята и координиране на спътниковата комуникация.

В същото време военните се стремят да получат достъп до европейска система за ранно предупреждение, която да помогне с противовъздушната и противоракетната отбрана.

Отбранителната политика в Космоса датира от 2022 г. в Холандия с Програмата за отбрана и космическо развитие.

Страната заяви, че ще изгради шест капацитета: космическа ситуационна осведоменост (SSA), разузнаване, спътникови комуникации, позициониране/навигация/времеизмерване, споделено ранно предупреждение и наблюдение на космическото време.