Карта на миналото: 300 хил. км римски пътища, по които са се движели легионите и стоките

Спомняте ли си онзи вайръл тренд в TikTok, който твърдеше, че повечето мъже мислят за Римската империя по няколко пъти на ден? Ние със сигурност го правим, и изглежда, че не сме сами, пише в материал Euronews. Проектът Itiner-e постигна това, което изглеждаше невъзможно: картографиране с безпрецедентна прецизност на 299 171 километра римски пътища, което е почти двойно повече от 188 555-те километра, събрани от най-пълните досега дигитални ресурси.

Резултатът не просто удвоява картографското ни знание за римските пътища, но трансформира разбирането ни за функционирането на Римската империя: как са се придвижвали легионите, как са пътували стоките, как са били предавани имперските заповеди и в крайна сметка – как Рим е изградил и поддържал най-великата империя на Античността в продължение на векове.

Тази амбициозна работа, ръководена от изследователи от Автономния университет на Барселона (Universitat Autònoma de Barcelona) и Университета на Орхус в Дания (University of Aarhus), е публикувана в списанието Scientific Data на групата Nature. Тя представлява най-изчерпателния синтез на векове археологически и исторически проучвания.

Наборът от данни покрива Римската империя в нейния най-голям разцвет (около 150 г. сл. Хр.), обхващайки почти 4 млн. кв. км, включително Европа, Северна Африка и Близкия изток. Това, което е наистина революционно, е фактът, че само 2.737% от тези трасета имат сертифицирано пространствено местоположение, докато 89.818% са предположения и 7.445% са хипотетични. Това разкритие показва огромната пропаст между знанието, че даден път е съществувал, и знанието за неговото точно трасе.

Как беше създадена най-подробната карта на римските пътища

Екипът на Itiner-e е използвал трифазна методология за изграждането на този дигитален атлас. Първо, те идентифицират пътищата чрез археологически, исторически и епиграфски източници: разкопки, теренни проучвания, милни камъни (римските маркери за километри) и древни документи като Антониновия пътеводител (Antonine Itinerary) и Табула Певтингериана (Tabula Peutingeriana). Използвали са и базата данни LIRE (Latin Inscriptions of the Roman Empire), която съдържа 8388 милни камъка с латински надписи.

Второ, те пространствено локализират тези пътища, като сравняват информацията с модерни и исторически топографски карти, въздушни снимки (включително мисии на ВВС на САЩ от 50-те години на миналия век), актуални сателитни изображения и исторически фотографии от програмата Corona (1967-1972). Последният ресурс се оказва критичен за райони, които в момента са залети от модерни язовири.

И накрая, ръчно дигитализират всеки участък с пространствена резолюция между пет и 200 метра, следвайки реалния терен: планински проходи със завои, долини и естествени коридори, а не просто прави линии.

Резултатът е 14 769 пътни сегмента, организирани в йерархия от две нива:

• Главни пътища (103 477.9 км, 34.58% от общия брой), документирани с милни камъни или исторически източници, които са структурирали имперската администрация и армия.
• Второстепенни пътища (195 693.3 км, 65.42%), разкриващи местната и регионална мобилност.

Проектът също така генерира карти на достоверност, които показват къде липсват данни и къде бъдещите изследвания могат да се концентрират, за да разширят картографираните маршрути.

Жив ресурс за разбиране на древния свят

Обширният набор от данни, генериран от проекта Itiner-e, има силата да трансформира разбирането ни за това как римската пътна система е структурирала движението на хора, стоки, идеи и дори болести в Античността“, обясняват ръководителите на проекта Пау де Сото, Адам Пажут и Том Бругманс.

Високата резолюция на картата позволява нови компютърни проучвания върху свързаността, транспортните разходи и административния контрол, както и изследвания върху хилядолетното развитие на сухопътната мобилност.

Интердисциплинарният, съвместен и отворен код характер на Itiner-e го прави жива платформа. Изследователите могат да включват нови открития, като същевременно запазват авторството на своите данни, а широката публика може да получи безплатен достъп до него чрез сайта на проекта.

Сред най-добре документираните региони са Иберийският полуостров, Гърция, Северна Африка, Левантът и Мала Азия, благодарение на предишни проекти като Mercator-e и Desert Networks.

Картата разкрива и значителни пропуски в настоящото ни знание: областите с ниска представителност на данните включват Северна Англия, Корнуол, средното и горното течение на Дунав, Тоскана, Корсика и Централна Анатолия. Тези райони са приоритети за бъдещи изследователски кампании. Освен това, проектът идентифицира северноафриканските пустини и планинските райони като местата с най-големи предизвикателства по отношение на документацията.

Itiner-e е най-пълната дигитална карта на римската пътна система, създавана досега. С почти 300 000 километра документирани пътища, два пъти повече от предишните ресурси, тя разкрива как Империята е придвижвала своите легиони, как и къде са пътували стоките и, което е от решаващо значение, дава насоки как римляните са успели да запазят властта си в продължение на векове.