Отличник по печалби: България влезе в Топ 5 на Coface CEE Top 500
Броят на българските компании сред 500-те най-големи в ЦИЕ нараства до 27, изпреварвайки Словакия
© ECONOMIC.BG / Deposit Photos
България се нарежда на пето място в на Централна и Източна Европа по брой компании в Top 500, изпреварвайки Словакия с една позиция. Местният бизнес затвърждава позициите си сред водещите в региона, увеличавайки броя на своите представители в 17-ото издание на класацията COFACE CEE Top 500 Ranking с един нов играч до общо 27 компании.
Това се случва въпреки геополитическата нестабилност, продължаващите инфлационни процеси и забавения растеж в Западна Европа. Според тазгодишния Coface CEE Top 500 българските компании дори са лидери в региона на Централна и Източна Европа по ръст на печалбите, постигайки увеличение от 60% спрямо предходната година.
Въпреки продължаващата политическа нестабилност, частният сектор и по-широката икономика на България демонстрираха устойчивост и растеж“, отбелязва изследването, което за 17-ти път класира най-големите компании в региона на ЦИЕ.
Изкачването на България в класацията на Coface се случва на фона на икономическа среда, белязана от висока волатилност през 2024 г., отбелязва Матиас Дантей, регионален икономист на Coface, по време на уебинар за представянето на доклада. И припомня усложненията след пандемията от COVID, сред които енергийна криза и висока инфлация.
Докладът показва, че общият оборот на 500-те най-големи компании в региона е намалял с 3.7%, а средният нетен марж на печалбата се е свил от 4% до 3.2%. Основна причина за свиването на корпоративната рентабилност е забавеният, но силен ръст на номиналните заплати, който настига високата инфлация от предходните години.
Както обяснява Дантей, това е довело до бързо възстановяване на покупателната способност на домакинствата, което е превърнало частното потребление в основен двигател на растежа за повечето страни. Този тренд е особено видим в сектора на нетърговската търговия (Non-specialized trade), който отчита най-голям ръст на приходите и печалбата в класацията.
Скромен оборот, големи маржове
Българският парадокс се крие в способността на компаниите да извличат повече стойност от приблизително същия обем бизнес. Общият оборот на 27-те български компании в рейтинга е нараснал с едва 3% до 38.6 млрд. евро, но нетната печалба е скочила чувствително от около 890 млн. евро на 1.42 млрд. евро.
Това показва изключителна оперативна ефективност и способност за управление на разходите“, коментират от Coface, добавяйки, че това вероятно се дължи на „стратегическо управление на разходите, оперативни подобрения или благоприятни пазарни условия“.
За сравнение, докато България отчита 60% скок на печалбите, водещата икономика в региона – Чехия – бележи спад от 22%. Полша, с нейните 178 компании в класацията (спрямо 27 за България), едва успя да запази печалбите си на предходното ниво с микроскопично увеличение от 0.2%.
Секторният портрет: от нефт до търговия
Класацията на българските компании подчертава структура на икономиката, стъпваща върху енергетиката и тежката индустрия. Челната тройка показва ясно къде са концентрирани най-големите корпоративни играчи. Накратко – те се позиционират в секторите: Минерални продукти, химия, нефт и фармацевтика; Енергетика и комунални услуги; Търговия на дребно и Металургия.
Водачът е „Лукойл Нефтохим България“ с оборот от 4.67 милиарда евро, макар да отчита загуба от 108 млн. евро – симптом за сложната година в нефтопреработвателния сектор глобално. На второ място се нарежда „Аурубис България“ с 4.27 млрд. евро оборот, постигайки 20% ръст на приходите и цели 108% увеличение на печалбата. На трето е Българският енергиен холдинг с 3.81 млрд. евро, въпреки 35% спад в оборота, причинен от нормализирането на енергийните цени след кризата от 2022-2023 година.
Освен БЕХ в топ влиза още едно държавно дружество – Национална електрическа компания. „Лукойл България“ също се нарежда сред водещите играчи.
Новите компании в рейтинга са в търговията на дребно, логистиката и дистрибуцията, анализират от Coface. Това отразява регионалната тенденция към укрепване на вътрешното потребление като двигател на растежа, след като експортно-ориентираните сектори изпитват затруднения заради рецесията в Германия.
Промяната отразява забавяне в индустриалното производство, докато растежът на БВП в България се дължеше на нарастващите заплати и крайното потребление", коментира Пламен Димитров от Coface България.
Адаптация и „поликриза“ в ЦИЕ
Според Матиас Дантей, регионален икономист на COFACE, икономическата среда през 2024 г. е била белязана от висока волатилност – феномен, който той нарича „поликриза“. След пандемията, икономиките на ЦИЕ се изправиха пред енергийната криза от 2022 г. и високата инфлация.
Докладът показва, че общият оборот на 500-те най-големи компании в региона е намалял с 3.7%, а средният нетен марж на печалбата се е свил от 4% до 3.2%. Основна причина за свиването на корпоративната рентабилност е забавеният, но силен ръст на номиналните заплати, който настига високата инфлация от предходните години.
Както обяснява Дантей, това е довело до бързо възстановяване на покупателната способност на домакинствата, което е превърнало частното потребление в основен двигател на растежа за повечето страни. Този тренд е особено видим в сектора на нетърговската търговия (Non-specialized trade), който отчита най-голям ръст на приходите и печалбата в класацията.
Заетостта: стабилност в несигурни времена
Компаниите в Top 500 осигуряват работа на над 2.6 милиона души в региона. В България те наемат 37 477 души, което представлява около 1.3% от работната сила в страната.
Регионалният пазар на труда се характеризира с „исторически ниска безработица“, варираща между 3% и 7% в повечето страни. България отчита 4.2%, Хърватия – 5%, Чехия – едва 2.6%.
Тази стегнатост произлиза от недостиг на работна ръка в сектори като търговията и IT, влошен от емиграцията и демографския спад, което засилва преговорната позиция на работниците“, обяснява докладът.
Погледът напред: предпазлива увереност
За 2025-2026 година прогнозата е за „солиден, но сдържан растеж“, като потенциалните забавени ефекти от глобалните сътресения могат да припомнят последиците от кризата с веригите на доставки по време на COVID.
2025 г. е ще бъде доминирана от международната търговска динамика, след като администрацията на Тръмп инициира търговски войни“, предупреждава Дадей. „В момента нивата на несигурност са безпрецедентни, замъгляващи видимостта и подкопавайки бизнес доверието.“
Компаниите в целия регион „все повече се колебаят да се впускат в рискови инвестиции или проекти за експанзия, избирайки вместо това предпазливост сред нестабилните глобални пазари“, посочват анализаторите. Въпреки това, има и положителни фактори: устойчиво частно потребление, финални вливания на европейски фондове и продължаващо парично облекчаване от централните банки.