Притежанието на криптовалути в Европа расте: Koи инвестират най-много?

Над 90% от хората на възраст 18 и повече години в големите европейски икономики са наясно с криптоактивите или криптовалутите. Това показва докладът „Web3 индустрията във Франция и Европа“ на Adan, който използва данни от началото на 2025 г. Въпреки че стойността на тези активи се колебае през 2025 г., притежанието на криптовалути в Европа устойчиво нараства, предава Euronews.

Според проучване на Европейската централна банка 9% от пълнолетните в еврозоната са притежавали криптоактиви през 2024 г. Сред 20-те държави от еврозоната делът варира от 6% в Нидерландия и Германия до 15% в Словения – като разликите между страните като цяло не са големи.

След Словения в класацията се нарежда Гърция, следвана от Ирландия, Хърватия, Кипър, Литва и Австрия, които споделят следващата позиция.

Причините за разликите между страните

Разликите между страните в дела на притежание обикновено се дължат на комбинация от дигитална зрялост, склонност към риск и структурата на местния пазар“, коментира пред Euronews Business Джеймс Съливан, директор „Риск и съответствие“ в BCB Group.

„Държавите с висока степен на финансови иновации и по-млада, обикновено доминирана от мъже инвеститорска база, са сред лидерите“, допълва той.

По думите му ключова роля играят и местните регулаторни и икономически фактори. На пазари, където традиционните инвестиционни възможности са ограничени, криптовалутите често се използват спекулативно, а силни кампании за информираност – като тези в Италия – могат да стимулират приемането им.

Обединеното кралство, въпреки че не е част от еврозоната, продължава да отчита високи обеми на транзакции и към 2024 г. се нарежда на трето място в света – след САЩ и Индия, посочва Съливан.

Притежанието на криптоактиви се е удвоило за две години

Притежанието на криптоактиви е нараснало в почти всички страни от еврозоната между 2022 и 2024 г. Единствено в Нидерландия делът остава непроменен, а за Хърватия няма налични данни за 2022 г. В рамките на еврозоната притежанието се е увеличило от 4% през 2022 г. до 9% през 2024 г.

Гърция и Литва отчитат най-големия ръст – по 10 процентни пункта. Кипър, Белгия, Ирландия, Австрия, Словакия, Словения, Португалия и Италия също регистрират увеличение от 7 пункта или повече.

По думите на Джеймс Съливан този отчетлив ръст потвърждава засилващия се интерес на европейските потребители и показва, че „крипто зимата“ вече е далечен спомен.

Това нарастващо доверие се дължи на цикличното завръщане на глобалния пазарен импулс, но най-вече на защитата на потребителите, която осигурява регулацията Markets in Crypto-Assets (MiCA)“, казва той пред Euronews Business.

MiCA въвежда единни правила за криптопазара в ЕС и обхваща активи, които досега не са били регулирани от съществуващото финансово законодателство. „MiCA показва, че ЕС признава сектора като масов, което създава доверие и привлича нови инвеститори, които досега са били предпазливи.“

Купувани основно като инвестиция

Инвестирането е далеч най-честата причина за използване на криптоактиви. В еврозоната 64% от притежателите посочват, че ги използват като инвестиция, докато само 16% ги използват за разплащания. Други 19% заявяват, че ги използват и за двете цели.

Делът на хората, които използват криптоактивите основно за инвестиции, е най-висок в Нидерландия (90%) и Германия (82%), въпреки че именно тези държави са сред страните с най-нисък дял на притежание в еврозоната. Най-високият дял на използване за плащания е във Франция (25%).

„Криптопазарът остава спекулативен“

Съливан отбелязва, че разликата между инвестиционната и платежната употреба подчертава факта, че криптопазарът остава предимно спекулативен и ориентиран към инвестиции.

„Макар криптовалутите, особено стабилните монети, да предлагат реални предимства за разплащания, използването им като ежедневни пари все още е слабо разпространено и остава далеч зад традиционните методи като карти и кеш“, посочва той.

По думите му, въпреки значителното институционално навлизане, повечето европейски потребители все още не използват крипто за ежедневни плащания.

Дългосрочният преход към реална практическа употреба ще зависи в голяма степен от успеха на MiCA при регулирането на стабилните монети, деноминирани в евро, и интегрирането им в съществуващите платежни инфраструктури – предизвикателство, което остава във фокуса на ЕЦБ“, заключава Съливан.