Ръцете, които не трепват: Как пловдивските майстори издухват живот в стъклото

В Пловдив коледната магия не започва от магазина - тя се издухва от стъкло, калибрира се с търпение и се рисува с любов. Тук, в социално предприятие, хора с увреждания съхраняват един изчезващ занаят, доказвайки, че зад всяко крехко украшение стои воля, по-здрава от камък. Това е единственото място в Европа, където социалната икономика пази жив занаята на стъклонадуването.

Надеждата, която лекува

За повечето хора работата е задължение, но за служителите в Общинското социално предприятие в Пловдив тя е смисъл. Тук работят хора в неравностойно положение – всеки със своята съдба и своето решение от ТЕЛК. За Блага, работата в предприятието не е просто препитание, а убежище. Тя е диагностицирана с диабет и хронична левкемия – заболявания, които я правят неспособна за тежък физически труд.

Тук ми е спокойно, не се напрягам. Върша работата си с любов. Много сме съпричастни, защото всички сме с ТЕЛК,“ споделя тя с усмивка.

За хора като нея, на които пазарът на труда дълго е обръщал гръб, това място е първият истински шанс да се почувстват щастливи от това, което правят.

Последният майстор и неговите ученици

Сърцето на производството е Иван Станев – човекът, когото наричат „последният майстор по духано стъкло в България“. Той е двигателят на най-уникалното ателие в структурата. Когато предприятието стартира, Иван работи в керамичния цех, но директорът Ванина Костадинова вижда в него нещо повече – възможност да възроди един изчезващ занаят.

Докато големите фабрики в Полша и Германия залагат на индустриални калъпи, в Пловдив занаятът е в чистия си, древен вид. Играчките се раждат от обикновена стъклена тръба, която под пламъка на горелката и чрез човешкия дъх се превръща във фигура.

„Ваньо, дай да пробваме. Можем ли да обучим хора тук?“, пита го тя. Отговорът е „Да“.

Днес Иван влага целия си опит във всяка топка или връх за елха.

Всяко изделие е уникално и неповторимо. За мен всяко е като последното“, казва майсторът, докато оформя нажеженото стъкло.

Тинка Ванкова обяснява тънката граница между успеха и провала:

Всяко трепване на ръцете дава отражение. Ти не знаеш дали ще се получи, защото всеки твой дъх влиза в това изделие. Влагаш всичко в този миг, в тази секунда.“

Резултатът? Над 100 модела уникални играчки всяка година, които стигат до домовете на хората, носейки частица от душата на своя създател.

Повече от играчки

Директорът Ванина Костадинова си спомня началото през 2018 г., когато с европейски проект по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, Община Пловдив решава да създаде това пространство. Целта е ясна: социализация и обучение. Днес предприятието е разгърнато в три основни направления:

• Шивашко ателие: Тук се изработват знамената на Община Пловдив - символ на града, ушит от ръцете на неговите най-силни граждани.
• Керамично ателие: Традиционни форми и съвременно изкуство.
• Щамповане: Модерни технологии за персонализирани продукти.

Това са хора, на които дълго време не им е даван шанс да проявят своята креативност и талант“, казва Костадинова. „Тук те не само го получават, но и го реализират, влагайки сърце във всеки продукт.“

За хората в предприятието Коледа не е просто дата в календара, а ежедневие. Защото всеки техен дъх, влязъл в стъклената форма, ще заблести в някой български дом, носейки посланието, че няма невъзможни неща.

Видеото с историята на предприятието е създадено от Министерство на труда и социалната политика, като част от кампанията „Тихата подкрепа на големите сърца“. То може да бъде намерено в страниците на ведомството.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.