Правителството е готово с новите правила за управление на държавните предприятия
Страната ни трябва да ги приеме като част от условията за присъединяване към ERM II и Банковия съюз
© ECONOMIC.BG / Economic.bg/Архив
~ 3 мин.
Георги Желязков
Министерството на икономиката публикува за обществено обсъждане дългоочаквания проект за нов Закон за публичните предприятия. Накратко неговата цел е да подобри управлението на фирмите с мажоритарно държавно и общинско участие, да го направи прозрачно и да определи смисъла от съществуването на такава собственост.
Законопроектът е част от задълженията на България в опита ѝ да се присъедини към Валутно-обменния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз. За тази цел трябва да приведем националното си законодателство в съответствие с Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за корпоративното управление на държавните предприятия.
Със законопроекта се въвеждат изисквания за разработване на държавна политика в областта на публичните предприятия и механизъм за определяне на конкретни цели (финансови и нефинансови), която се приема от Министерския съвет. Политиката съдържа обосновка на причините държавата да притежава участие в публичните предприятия и целите, които си поставя това участие, ролята на държавата в ръководството на публичните предприятия, изпълнението на политиката, както и ролята и отговорностите на министрите, упражняващи правата на държавата и другите държавни организации, участващи в изпълнението. Трябва да бъдат разработвани ясни финансови и нефинансови цели за всички публични предприятия, като в зависимост от тяхната конкретна специфика обвързва целите с конкретни показатели за тяхното изпълнение.
Създава се също така централно звено за координиране на управлението на публичните предприятия в лицето на сегашната Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, която се преименува на Агенция за публичните предприятия и инвестициите. Тя ще разработва годишни обобщени аналитични доклади за дейността на публичните предприятия, включващи отчитане на финансовото представяне на дружествата, но и изпълнението на заложените пред тях конкретни цели според предварително зададени индикатори и съответствието на дейността им със възприетите стандарти за управление и оповестяване.
Според новите изисквания трябва да бъдат създадени професионални и независими органи на управление на публичните предприятия с ясни правомощия, на основата на прозрачна, справедлива процедура за номиниране на кандидати, основана на качествата им. Предвидено е подборът, номинирането и назначаването на членове на органи за управление и контрол в едноличните публични предприятия и определянето на кандидатите за заемането на тези длъжности в публичните предприятия, в които държавата е съдружник/акционер, да се уредят в методика, приета от Агенция за публичните предприятия и инвестициите. В състава на надзорните съвети и съветите на директорите се включват независими членове, чийто брой следва да бъде повече от половината от общия брой на членовете на съответния орган. Не са независими членове представителите на държавата в органите на управление и контрол.
Законопроектът предвижда възможност обособени части от имуществото на дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала и от имуществото на търговски дружества, чийто капитал е собственост на други търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала да се продават чрез електронната платформа. Изменението дава възможност приватизиращият орган да прецени в кои случаи, при продажба на обособени части, да се ползва платформата с оглед необходимостта за определени сделки в тръжните договори да залегнат допълнителни задължения за купувача. Режимът на продажба на обособени части се различава от този за имоти, който беше възприет при промените през август 2018 г. при приемане на електронната платформа - разпоредбата на чл. 3а от ЗПСК е императивна и изисква всички имоти да се продават чрез електронна платформа.
Законопроектът е част от задълженията на България в опита ѝ да се присъедини към Валутно-обменния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз. За тази цел трябва да приведем националното си законодателство в съответствие с Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за корпоративното управление на държавните предприятия.
Със законопроекта се въвеждат изисквания за разработване на държавна политика в областта на публичните предприятия и механизъм за определяне на конкретни цели (финансови и нефинансови), която се приема от Министерския съвет. Политиката съдържа обосновка на причините държавата да притежава участие в публичните предприятия и целите, които си поставя това участие, ролята на държавата в ръководството на публичните предприятия, изпълнението на политиката, както и ролята и отговорностите на министрите, упражняващи правата на държавата и другите държавни организации, участващи в изпълнението. Трябва да бъдат разработвани ясни финансови и нефинансови цели за всички публични предприятия, като в зависимост от тяхната конкретна специфика обвързва целите с конкретни показатели за тяхното изпълнение.
Създава се също така централно звено за координиране на управлението на публичните предприятия в лицето на сегашната Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, която се преименува на Агенция за публичните предприятия и инвестициите. Тя ще разработва годишни обобщени аналитични доклади за дейността на публичните предприятия, включващи отчитане на финансовото представяне на дружествата, но и изпълнението на заложените пред тях конкретни цели според предварително зададени индикатори и съответствието на дейността им със възприетите стандарти за управление и оповестяване.
Според новите изисквания трябва да бъдат създадени професионални и независими органи на управление на публичните предприятия с ясни правомощия, на основата на прозрачна, справедлива процедура за номиниране на кандидати, основана на качествата им. Предвидено е подборът, номинирането и назначаването на членове на органи за управление и контрол в едноличните публични предприятия и определянето на кандидатите за заемането на тези длъжности в публичните предприятия, в които държавата е съдружник/акционер, да се уредят в методика, приета от Агенция за публичните предприятия и инвестициите. В състава на надзорните съвети и съветите на директорите се включват независими членове, чийто брой следва да бъде повече от половината от общия брой на членовете на съответния орган. Не са независими членове представителите на държавата в органите на управление и контрол.
Законопроектът предвижда възможност обособени части от имуществото на дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала и от имуществото на търговски дружества, чийто капитал е собственост на други търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала да се продават чрез електронната платформа. Изменението дава възможност приватизиращият орган да прецени в кои случаи, при продажба на обособени части, да се ползва платформата с оглед необходимостта за определени сделки в тръжните договори да залегнат допълнителни задължения за купувача. Режимът на продажба на обособени части се различава от този за имоти, който беше възприет при промените през август 2018 г. при приемане на електронната платформа - разпоредбата на чл. 3а от ЗПСК е императивна и изисква всички имоти да се продават чрез електронна платформа.
