Правителството на Франция падна

Френските депутати гласуваха за свалянето на премиера Мишел Барние в исторически вот на недоверие. Това е първият път, когато законодателният орган на Франция гласува да свали правителството по този начин от 1962 г. насам, предават френските медии.

Вотът нанася тежък удар срещу президента Еманюел Макрон, който назначи Барние за министър-председател през септември след предсрочните избори, на които нито една партия не спечели законодателно мнозинство.

Съгласно френската конституция нови избори не могат да се провеждат до следващото лято, една година след последните законодателни избори. Преди гласуването Макрон обеща да изкара мандата си до 2027 г., но сега ще трябва да назначи нов министър-председател. С Националното събрание (долната камара на парламента на Франция), разделено на три основни блока – крайнодясното Национално обединение, лявата коалиция Нов народен фронт и центристите на Макрон – пътят напред за втората по големина икономика в Европа се очаква да бъде труден.

Барние оцеля при по-ранен вот на недоверие през октомври. Но сега той ще бъде принуден да се оттегли, след като депутати от противоположни партии гласуваха против него в сряда, ядосани, че той прокара национален бюджет за 2025 г. без законодателен вот.

На 73 години той е най-възрастният политик, който е бил премиер в съвременната история на Франция. Но след само 91 дни на поста той ще бъде записан в историята като най-кратко управлявалият страната.

50-годишната политическа кариера на Барние включва постове като френски външен министър и еврокомисар. Той спечели похвала за дългогодишните си усилия да договори условията за излизане на Великобритания от ЕС, известно като Брекзит.

Критиците на Барние в парламента го обвиниха, че ръководи правителство „без демократична легитимност“, което е знак, че назначаването на ново правителство може да се окаже сложно, тъй като то също може да бъде изправено пред вот на недоверие, освен ако един от партийните блокове не успее да привлече достатъчно поддръжници от други части от политическия спектър, за да формират твърдо мнозинство.

Марин Льо Пен, силен привърженик на по-строги имиграционни ограничения и политики за борба с престъпността, разкритикува Барние по време на дебата за вота на недоверие в сряда, като каза, че той е предложил технократски бюджет, който отказва „да се справи с причините за шеметното увеличение на опасенията за сигурността и престъпността, пред които е изправена страната.“

Въпреки исканията на нейната партия за повече покупателна способност за френските потребители, които претърпяха значително покачване на разходите за живот, Барние „току-що ни даде трохи“, каза тя, под аплодисментите на колегите си депутати от „Националния сбор“.

Единственият ви отговор беше данъци, данъци и още данъци“, каза тя.

Предизвикателството през следващите дни, както Барние предупреди преди това гласуване, може да дойде от финансовите пазари, тъй като инвеститорите изтеглят пари от френската икономика, а бюджетът, който предизвика този политически пожар, остава неприет.

По време на дебата Барние описа вота като „момент на истината, на отговорност“.

Франция трябва да погледне реалностите на нашия дълг“, добави той, настоявайки, че не е изпитал никакво удоволствие да предложи трудни мерки в бюджета и го е разработил заедно с двете камари на френския парламент.

Барние успя да прокара бюджета за 2025 г. по-рано тази седмица с уговорката, че ще бъде изправен пред вот на недоверие само два дни по-късно. Сега, след като правителството му падна, този бюджет няма да бъде приет и служебното правителство трябва да приеме извънредни закони, за да гарантира, че националните дългове на Франция се обслужват, пласира се нов дълг и се изплащат заплатите на държавните служители и военния персонал от януари.