Преговорите за минималните осигуровки се провалят
Няма нито едно споразумение между синдикати и браншови организации няколко дни преди края на срока за преговори
© ECONOMIC.BG / Стоян Йотов
~ 3 мин.
Работодателите отказват да преговарят със синдикатите за
определяне на минималните осигурителни доходи (МОД), а досега няма нито едно
подписано споразумение. Това обявиха представителите на четирите национално
представени работодателски организации – АИКБ, КРИБ, БСК и БТПП, на съвместна
пресконференция. Според бизнес организациите минималната работна заплата (МРЗ) се
определя едностранно от социалния министър, без прозрачност и без да се взимат
предвид икономическата реалност в страната. А на база на тази минимална заплата
се определят и минималните прагове.
През 2016 г. МОД бяха увеличени средно с около 8%, а МРЗ нарасна с около 12%. Така се получи, че в някои икономически дейности средното възнаграждение се доближи до минималното, което води до освобождаване на служители или преминаване частично в сивата икономика. Последният доклад на Центъра за изследван на демокрацията (ЦИД) показа, че около 17.5% от заетите работят в сивия сектор.
Според Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), след 2008 г. МОД по-скоро пречат, отколкото да помагат за изсветляването на пазара на труда. „Няма друга държава в Европейския съюз, в която да има такива прагове“, каза Велев. По неговите думи в момента липсват споразумения в нито една от 85-те икономически дейности.
Ако до приключването на кампанията по договаряне, което се случва около средата на септември, няма нито едно споразумение, годината трябва да бъде обявена за нулева, т.е. да няма административно вдигане на праговете. По закон обаче министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова има право да увеличи праговете по свое усмотрение.
„Ако праговете не бъдат увеличени, държавният бюджет няма да пострада“, смята Васил Велев. Според него дори е възможно приходите от осигуровки и подоходен данък да се увеличат. От една страна това ще се случи по-линия на икономическия стимул, а от друга – работодателите няма да могат да се крият зад минималните прагове, над които „законно“ не осигуряват. Той обясни, че в момента някои работодатели плащат на определения праг,но реално дават повече на служителите си. „Но те са спокойни, че спазват закона и не ги проверяват“, добавя председателят на АИКБ.
Четирите организации повдигнаха и още един въпрос – признаването на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) на бившия земеделски министър Мирослав Найденов, за национално представена работодателска организация. Това се случи миналия месец с решение на Министерски съвет и по предложение на Министерството на труда и социалната политика.
„В министерството някой си е затворил очите за ССИ, защото не вярвам работещите там да са толкова некомпетентни“, коментира председателят на КРИБ Кирил Домусчиев. „Този съюз е допуснат по поръчка. Ние изискахме всички документи, а от тях се вижда, че ССИ не отговаря дори на минималните изисквания за представителна организация“, каза Домусчиев. Той даде пример с изискването за представителност в поне 23 икономически дейности. ССИ има представители в само 5.
Освен това организацията е „присвоявала“ незаконно членове на други организации, като и е представяла за свои. Работодателите ще внесат доклад до социалното министерство и ще изискват организацията да бъде отписана. „Ако това не се случи, няма да участваме повече при разговорите в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Нека правителството и синдикатите да си говорят със ССИ“, добави Домусчиев.
В края на август председателят на КНСБ Пламен Димитров се зарече да постигне договорености с някои браншови организации именно през организацията на Мирослав Найденов.
През 2016 г. МОД бяха увеличени средно с около 8%, а МРЗ нарасна с около 12%. Така се получи, че в някои икономически дейности средното възнаграждение се доближи до минималното, което води до освобождаване на служители или преминаване частично в сивата икономика. Последният доклад на Центъра за изследван на демокрацията (ЦИД) показа, че около 17.5% от заетите работят в сивия сектор.
Според Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), след 2008 г. МОД по-скоро пречат, отколкото да помагат за изсветляването на пазара на труда. „Няма друга държава в Европейския съюз, в която да има такива прагове“, каза Велев. По неговите думи в момента липсват споразумения в нито една от 85-те икономически дейности.
Ако до приключването на кампанията по договаряне, което се случва около средата на септември, няма нито едно споразумение, годината трябва да бъде обявена за нулева, т.е. да няма административно вдигане на праговете. По закон обаче министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова има право да увеличи праговете по свое усмотрение.
„Ако праговете не бъдат увеличени, държавният бюджет няма да пострада“, смята Васил Велев. Според него дори е възможно приходите от осигуровки и подоходен данък да се увеличат. От една страна това ще се случи по-линия на икономическия стимул, а от друга – работодателите няма да могат да се крият зад минималните прагове, над които „законно“ не осигуряват. Той обясни, че в момента някои работодатели плащат на определения праг,но реално дават повече на служителите си. „Но те са спокойни, че спазват закона и не ги проверяват“, добавя председателят на АИКБ.
Четирите организации повдигнаха и още един въпрос – признаването на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) на бившия земеделски министър Мирослав Найденов, за национално представена работодателска организация. Това се случи миналия месец с решение на Министерски съвет и по предложение на Министерството на труда и социалната политика.
„В министерството някой си е затворил очите за ССИ, защото не вярвам работещите там да са толкова некомпетентни“, коментира председателят на КРИБ Кирил Домусчиев. „Този съюз е допуснат по поръчка. Ние изискахме всички документи, а от тях се вижда, че ССИ не отговаря дори на минималните изисквания за представителна организация“, каза Домусчиев. Той даде пример с изискването за представителност в поне 23 икономически дейности. ССИ има представители в само 5.
Освен това организацията е „присвоявала“ незаконно членове на други организации, като и е представяла за свои. Работодателите ще внесат доклад до социалното министерство и ще изискват организацията да бъде отписана. „Ако това не се случи, няма да участваме повече при разговорите в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Нека правителството и синдикатите да си говорят със ССИ“, добави Домусчиев.
В края на август председателят на КНСБ Пламен Димитров се зарече да постигне договорености с някои браншови организации именно през организацията на Мирослав Найденов.
