Превъоръжаването има шанс да тласне растежа в Европа

Една от водещите теми за Европейския съюз през последните месеци е ангажиментът към по-големи разходи за отбрана с оглед продължаващата вече четвърта година война в Украйна. Това не е ново развитие – още в предходния си мандат Доналд Тръмп оказваше натиск върху ЕС за по-високи военни инвестиции, през март германският Бундестаг отпусна строгите си фискални правила, за да финансира превъоръжаване, а на последната среща на НАТО в Хага преди три седмици страните членки си поставиха цел да  отделят 3.5% от БВП за отбрана до 2035 г. Съветът на ЕС прогнозира, че страните членки ще увеличат годишните си военни разходи от 326 млрд. евро за 2024 г. на 426 млрд. евро по съпоставими цени към 2027 г.

Този ангажимент се разглежда и като стимул, който може да спомогне за разрешавана не структурния проблем с ниския икономически растеж в Европа. За съжаление, разходите за отбрана не са панацея, и макар очакваният им ефект да е благоприятен, той може да се окаже скромен, особено в контекста на висока задлъжнялост и значителен дял на вноса на военна техника.

Икономическият стимул на държавните разходи се измерва чрез т. нар. фискален мултипликатор, който най-общо ни казва с колко допълнително расте икономиката на дадена страна, когато правителството увеличи разходите си с определена сума. Един от основните дебати в теоретичната и емпиричната икономика е именно какъв е размерът на мултипликатора – над единица, което означава, че успешно са активирани неизползвани ресурси в икономиката, или под единица, в който случай ползата от стимула е по-ниска от цената му под формата на по-високи данъци и пренасочването на капитал от частния към публичния сектор. В случая именно това е ключовият въпрос за европейските правителства, защото отговорът му предопределя каква би била възвращаемостта на планираната огромна инвестиция в отбрана.

Водещите емпирични изследвания за стимулиращия ефект от държавните разходи върху икономическия растеж от последните 20 години оценяват фискалния мултипликатор в диапазон от около 0.6 – 0.7 до около 1.5. По-високите резултати се наблюдават при специфични условия , например в моменти на криза, когато в икономиката има повече неизползвани ресурси, или когато лихвените проценти са много ниски и централната банка не контрира стимула с рестриктивна парична политика. Понякога по-високите мултипликатори се наблюдават само на локално ниво в регионите, които конкретно печелят от допълнителните разходи, например военно-промишлени центрове.

С оглед на скорошните развития с отбранителните разходи в ЕС се появиха и публикации, отчитащи в по-голяма степен европейския контекст. Един пример е емпирично изследване на испанската банка BBVA от юни. Основният му резултат е, че при допълнителни годишни разходи за отбрана от 1% от БВП, икономиката на ЕС би била по-голяма с 1.4 – 1.6% през първите две години, като след това ефектът постепенно ще отшуми. Този ефект обаче е различен при различните компоненти на военните разходи. Например инвестициите в дълготрайни активи мултипликаторът е много по-висок – около 2 през първите две години – докато при разходите за персонал той е около единица, а за междинните разходи (например за муниции или поддръжка на техника) дори е леко отрицателен в началото.

Също интересен резултат е, че при  висока задлъжнялост, когато разходите за обслужване на държавен дълг са високи, мултипликаторът е устойчиво под единица, т.е. инвестицията в отбрана не се изплаща през висок растеж. Друг фактор за нисък мултипликатор е високият дял на внос на военна техника и боеприпаси – тогава мултипликаторът е значително под единица в началото и дори отрицателен в дългосрочен план, за разлика от сценарий на вътрешно снабдяване, при която допълнителните военни разходи се възвръщат около 1.5 до 2 пъти в краткосрочен план.

До подобни, но и далеч по-песимистични изводи стигат и прогнозите на Европейската комисия, които обаче са базирани на симулативен модел. При сценарий на постепенно увеличение на разходите за отбрана в ЕС, при което към 2028 г. те са с 1.5% от БВП повече спрямо  сегашното ниво от около 2%, икономиката на ЕС би била по-голяма с около 0.5% към 2028 г. В случая допусканията са дори оптимистични. Например допълнителните разходи са изцяло финансирани с дълг, вместо с данъци, което би подронило стимулиращият ефект, като моделът отчита допълнително задлъжняване от около 4% от БВП към 2030 г. При сценарий на висок внос на техника и боеприпаси, мултипликаторът би бил далеч по-нисък, а задлъжнялостта по-висока. Отчита се и възможност за по-висок растеж в случай, че повече ресурси се насочат към  научноизследователска дейност (20% вместо допуснатите 10% в базовия сценарий), като това води до по-висок и по-устойчив във времето мултипликатор.

От една страна точното прогнозиране на усилването на растежа от допълнителните военни разходи е от второстепенно значение – те са наложени от обстоятелствата, а в по-общ смисъл може би най-важната предпоставка за икономически просперитет е именно сигурността. От друга обаче подобни изчисления са важни, защото ни дават идея какво да очакваме, когато управляващите ни гласуват отбранителни бюджети, а и защото ни информират как да се насочат тези разходи за максимален ефект. В контекста на настоящото превъоръжаване, пред ЕС стоят няколко ключови риска.

Първо, в редица страни-членки задлъжнялостта вероятно ще спъне стимула от военните разходи, било то заради по-скъпо дългово финансиране, или нуждата от по-високи данъци сега или в близкото бъдеще. Второ, 78% от обществените поръчки за отбрана в Съюза се печелят от чуждестранни доставчици, а военните разходи са истински стимулиращи, когато развиват собствената военна промишленост. Трето, фиксацията върху достигането на повърхностна цел за размер на разходите може да насърчи неефективни харчове вместо стратегическо насочване на ресурси към иновации, които да генерират растеж в дългосрочен план. Съответно ЕС трябва да използва настоящия момент да насочи предвидените военни разходи по-възможно най-отговорен, предприемчив и координиран начин, за да ограничи тези рискове.

*Заглавието е на медията.

Източник: Институт за пазарна икономика