Програми за още 400 млн. лева стартират до края на годината

Целта на ОПИК е да финансира устойчиви проекти, казва министърът на икономиката

Божидар Лукарски:

Програми за още 400 млн. лева стартират до края на годината

Снимка: Икономика-Александър Нишков

Автор: Илия Лазаров

Г-н Лукарски, как оценявате старата ОП„Конкурентоспособност “? Успешна ли беше?

За мен Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013 изпълни първоначално заложените й цели, като осигури „свежо“ финансиране към българския бизнес в трудните години на глобалната икономическа криза. Всички знаем, че тогава липсваха чуждестранни инвестиции и българският износ бе поставен пред изпитание. Общият бюджет на оперативната програма беше 987 883 219 евро европейските средства от Европейския фонд за регионално развитие и 174 332 332 евро национално съфинансиране.

До 31 декември 2015 г. беше последната възможна дата, до която всички бенефициенти по програмата можеха да правят разплащания по изпълнение на сключените договори за безвъзмездна финансова помощ. Изплатените средства към 05 февруари 2016 г. са 1 113 782 571 евро, или 95,83% от бюджета на програмата. Сертифицирани са 858 674 716 евро или около 87 % от бюджета. Очакванията ни са до окончателното отчитане на програмата да се сертифицират още около 100 млн. евро, с което общото усвояване на средствата да достигне до 97-98%, което е един много добър резултат. Сключени са 3154 договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с 2552 предприятия. От тях досега са реализирани 2 521 договора.

Как стартира новата програма „Иновации и конкурентоспособност”?

Мога да кажа, че новата програма стартира много успешно и при висок интерес. От старта на ОПИК през март 2015 г. до момента са отворени общо 3 процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и 4 бюджетни линии на обща стойност 451,7 млн. лева, което е 18% от средствата по цялата програма.

Първата обявена процедура беше една от най-очакваните очакваните от българския бизнес - за подобряване на производствените процеси и внедряване на нови технологии в малките и средните  предприятия, която стартира на 07 май 2015 г. Участието с проекти по тази процедура премина при изключително голям интерес.

В момента имаме още две отворени процедури - за разработване на иновации от стартиращи предприятия  и за внедряване на иновации в 4-те тематични области на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС), по която могат да кандидатстват микро, малки, средни и големи предприятия.  Освен това обявена за обществено обсъждане е и процедура за реализиране на мерки за повишаване на енергийната  ефективност в МСП на обща стойност 176 млн. лева като в най-кратки срокове предстои официалното ѝ откриване за кандидатстване. 

До края на 2016 г. предстои да бъдат обявени за кандидатстване и още 7 процедури на обща стойност 406,8 млн. лева.

Как протече първата схема за технологична модернизация?

Както казах, първата схема беше много успешна. Тя беше обявена с три крайни срока за кандидатстване. Целта й беше да се предостави инвестиционна подкрепа на българските малки и средни предприятия (МСП) за подобряване на производствените процеси, повишаване на производствения капацитет и засилване на експортния потенциал. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е 293 374 500 лева. Включените в оценка проектни предложения по трите крайни срока за кандидатстване са 1326 броя, от които 844 броя са оценените в рамките на първия краен срок, 279 броя – в рамките на втория и 203 броя – в рамките на третия краен срок.

В процеса на оценка понякога се прилага двоен стандарт. Прилагате ли еднакъв стандарт при 1-ви, 2-ри, 3-ти прозорец?

Категорично няма двоен стандарт при оценката. Подадените проектни предложения по първия, втория и третия краен срок се оценяват при спазване на едни и същи правила и процедури, ясно описани в Насоките за кандидатстване. Критериите и методологията за оценка на проектните предложения са предварително публикувани  и са еднакви за трите крайни срока. Нещо повече, не се допуска въвеждането на допълнителни критерии за оценка или изменение на критериите по време на провеждането на процедурата по оценка на постъпилите проектни предложения.

Какви схеми предстоят и какви фирми ще бъдат приоритетни?

С планираните за 2016 г. 7 нови процедури за 406,8 млн. лева ще бъде предоставена подкрепа за: разработване на нови продукти, процеси и бизнес модели; развитие на клъстерите; разработване, внедряване и сертифициране на системи за управление на качеството, добри производствени практики, ИКТ системи и приложения за управление на бизнеса; мерки за енергийна ефективност в големи предприятия. По процедурите, които са директно насочени към бизнеса, потенциални бенефициенти са микро, малки, средни и големи предприятия.

Планирани са и процедури за предоставяне на институционална подкрепа за успешното интегриране на българските предприятия на европейските и международните пазари, позициониране на България като позната и предпочитана дестинация за инвестиции, дейности, свързани с повишаване капацитета на МСП в областта на туризма. През 2016 г. ще бъдат реализирани и фаза 2 на проектите за изграждане на София тех парк и фаза 2 на междусистемната газова връзка България-Сърбия. По-подробна информация за тях може да се намери на сайта на ОПИК.

Какви са основните трудности пред бенефициентите?

Едно от предизвикателствата при първата процедура беше електронното кандидатстване. Подаването на проектните предложения беше чрез попълване на уеб базиран формуляр за кандидатстване чрез Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН 2020). Следващите процедури ще са изцяло по електронен път.

Другото ново е, че се изисква разработване на бизнес план, чрез който кандидатите представят финансова прогноза за развитието на дружеството. Причината е, че искаме да се развиват устойчиви проекти, чиято реализация да бъде проследявана въз основа на количествено-измерими показатели и постигнати конкретни финансови резултати. Това изправя фирмите пред предизвикателството да разработят реалистична прогноза за развитие на дейността си за тригодишен период след изпълнението на проекта.

Постигна ли очакваният резултат електронизацията в процеса по подаване, оценка и отчитане на проектите?

Засега отчитам само положителен резултат от електронизацията. Както казах, цялата кореспонденция и отчитане на всички проекти вече ще се извършва чрез ИСУН 2020. Системата е юзър-френдли (user friendly) и бенефициентите не изпитват затруднение при подаване на документи чрез нея.  При електронното отчитане отпада и необходимостта от копиране на документи на хартия, за да бъдат представени за проверка, те само се сканират от бенефициента и се изпращат чрез системата, което според мен е голямо улеснение.

Как върви подаването и оценяването на проекти от Северозападния регион? Фирми от кои сектори проявяват най-голям интерес за участие в ОПИК?

Определено се отбелязва ръст на проектите от Северозапада. Общият брой на подадените проекти на фирми, заявили място на изпълнение в този регион е 314 за безвъзмездна помощ на стойност 159 117 430,02 лева. Това е 23,68 % от всички включени в оценка проектни предложения по първата процедура. Само по първия и втория краен срок по процедурата са сключени 103 договора с фирми, които са заявили място на изпълнение на всички дейности или на част от тях в Северозападния регион, което е 24.76% от общия брой сключени договори по двата срока. Ще продължим да развиваме политиката си за засилване на икономическата стабилност на Северозападния регион, като стимулираме предприятията да кандидатстват и по новите процедури и да усвояват европейски средства.

Фирми от кои сектори проявяват най-голям интерес за участие в ОПИК?

Най-голям е интереса на фирмите от сектор „Производство на метални изделия, без машини и оборудване“, които са 24% от всички подадени проекти по първия срок. Също така има много кандидати от секторите: „Производство на облекло“ – 11,37%; „Производство на изделия от каучук и пластмаси“ – 10,19%; „Производство на изделия от други неметални минерални суровини“ – 9,95%; „Производство на хранителни продукти“ – 8,18%, както и „Производство на мебели“ – 7,94%.

В групата на високотехнологични и средно високотехнологични  промишлени производства най-голям интерес проявиха фирмите от сектор „Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение“ - 43,37 % от всички подадени предложения по втория краен срок, както и от секторите: „Производство на химични продукти“ – 17,92%, „Производство на електрически съоръжения“ – 17,92% и „Производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти“ – 15,05%.

В третата група на интензивни на знание услуги най-голям интерес проявиха фирми от сектори „Дейности в областта на информационните технологии“ – 42,36%, „Производството на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика“ – 14,78%, „Далекосъобщения“ – 12,32% и „Информационни услуги“ – 11,82%.

Успяхте ли да осигурите необходимите 100 млн. лв. за финансиране на резервния списък с проекти по процедура „Подобряване на производствения капацитет в МСП“ по ОПИК? 

Към момента са сключени общо 416 договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по първия и втория краен срок на първата процедура на стойност 226 693 814,07 лева. Предстои оценката и по третия краен срок и ще видим какъв бюджет остава и каква е възможността за допълнителен финансов ресурс.

Ще успеете ли до 2018 г. да заявите всички пари до Европейската комисия?

Управляващият орган на ОПИК е изготвил цялостен план за процедурите, които ще бъдат обявявани, в рамките на който е разпределен целия бюджет на програмата. Процедурите са планирани така, че балансирано да се отразят нуждите на бизнеса  и необходимостта от съобразяване с етапните и крайни цели (2023 г.). Планирането на процедурите обхваща периода до 2020 г., като в случай на нужда и след изготвен обстоен анализ, определени процедури могат да бъдат измествани по-напред или по-назад във времето.

Очаква ли се през 2018 г. да има освобождаване на средства?

Един нов момент за програмен период 2014-2020 е залагането на междинни цели по всяка оперативна програма, така че да се измерва постигнатия напредък към съответния период. Такъв междинен период е 2018 г. като ще се отчетат постигнатите резултати спрямо първоначално заложените цели. След това, през 2019 г. ще бъде отпуснат т. нар. „резерв за изпълнение“. Така ако има приоритетна ос, по която не са постигнати заложените цели, средствата от резерва по тази ос могат да бъдат прехвърлени към приоритетна ос, по която междинните цели са постигнати. Резервът за изпълнение е 6 % от средствата от ЕСИФ (без средствата за техническа помощ).

Министерство на икономиката подготвя нов закон за иновациите. Какви са неговите цели?

Приемането на закон за иновациите ще е рамка за насърчаване на значението на иновациите като фактор за повишаване на конкурентоспособността на икономиката и осигуряване на повече работни места с висока добавена стойност.  Той е отговор на необходимостта от законодателно уреждане на обществените отношения във връзка с осъществяването на иновационна дейност.

Коментари: 0