Производство на чипове – новата световна надпревара
Доскоро конкуренцията беше предимно между компаниите, а сега в „битката“ се включват и правителствата

© ECONOMIC.BG / Deposit Photos
Изключително сложният бизнес с производство на полупроводници, при който залозите са изключително големи, винаги е бил белязан от битка на корпоративни гиганти. Сега обаче се превръща в надпревара между правителствата. Тези ключови части от технологиите, известни още като интегрални схеми или чипове, може да са най-малките, но са най-взискателните продукти, произвеждани някога, пише в свой анализ Bloomberg.
И тъй като са толкова трудни и скъпи за производство, в световен мащаб се разчита само на шепа компании. Достъпът до чипове също така се превърна в геополитическо оръжие. САЩ засилиха ограниченията си върху износа за Китай, за да овладеят възхода на своя икономически съперник.
Защо има война за чипове?
В основата на всеки пробив в областта на изкуствения интелект, надграждането на обхвата на електромобилите или системите за насочване на хиперзвукови ракети стоят именно полупроводниците. Повечето водещи в света технологии за чипове произхождат от САЩ. Китай е най-големият пазар за електронни компоненти и има все по-голямо желание да произвежда повече чипове за собствена употреба.
Това постави индустрията във фокуса на Вашингтон, докато се опитва да ограничи възхода на своя азиатски конкурент и да отговори на опасенията за националната сигурност. От своя страна, Пекин инвестира милиарди в усилията си да изгради своя собствена индустрия за чипове и да намали зависимостта си от вноса, който е обект на все повече ограничения от страна на САЩ. В същото време Европа и САЩ заделят огромни държавни средства, за да възстановят физическото производство на чипове, намалявайки смятаното от тях за опасна зависимост от няколко фабрки в Източна Азия.
Защо чиповете са толкова важни?
Те са това, което е необходимо за обработката и разбирането на купищата от данни, които започнаха да се конкурират с петрола по значимост за икономиката. Полупроводниците могат да изпълняват различни функции. Чиповете с памет, които съхраняват данни, са относително прости и се търгуват като суровини. Логическите чипове, които захранват програми и служат като мозъка на устройството, са по-сложни и скъпи. Достъпът до компоненти като H100 AI на Nvidia се свързва както с националната сигурност, така и със съдбата на технологични гиганти като Google и Microsoft, докато те се надпреварват да изграждат огромни центове за данни.
Целта им е да станат лидери в това, което се смята за бъдещето на компютрите. Други, ежедневно използвани устройства, също все повече разчитат на чипове. Всяко натискане на бутон в автомобили, пълни с устройства, изисква прости чипове за преобразуване на докосването в електронни сигнали. А всички захранвани с батерии устройства се нуждаят от чипове за преобразуване и регулиране на потока от електричество.
Кой контролира доставките?
Производството на чипове се превърна във все по-несигурен и ексклузивен бизнес. Новите заводи струват по над 20 млрд. долара. Изграждането им отнема години, а след това трябва да работят по 24 часа в денонощието, за да реализират печалба. Мащабът на тези проекти намали броя на компаниите с водещи технологии в сферата само до три – Taiwan Semiconductor Manufacturing Co. (TSMC), южнокорейската Samsung Electronics и Intel, която е от САЩ. TSMC и Samsung действат като компании, които произвеждат за други по поръчка, предлагайки изнесено производство на компании по целия свят.
Всички - от Nvidia до вътрешните усилия на Microsoft и Amazon - зависят от достъп до най-доброто производство, по-голямата част от което е базирано в Тайван. Преди Intel се фокусираше върху производството на чипове за собствена употреба, но сега се опитва да се конкурира със TSMC и Samsung в бизнеса с договорни поръчки.
По-надолу в хранителната верига реално има огромна индустрия, която произвежда т.нар. аналогови чипове. Компании като Texas Instruments и STMicroelectronics са водещи производители на компоненти, които контролират натисканията на бутони и преобразуват мощността в устройствата. Това е областта, към която Китай (който е с блокиран достъп до много от мащините, необходими за производството на модерни компоненти) се насочва, инвестирайки сериозно, за да увеличи производството и да завладее пазарен дял.
Какво се случва с геополитическата конкуренция?
Въпреки все по-големите разходи на Китай производителите на чипове в страната все още зависят от американската технология и достъпът им до технологии от чужбина за производство на полупроводници се свива. През 2023 г. Съединените щати наложиха по-строг контрол върху износа на някои чипове и оборудване за производството им, за да спрат Китай да развива своите способности, които Вашингтон смята за потенциални военни заплахи, като суперкомпютрите и изкуствения интелект. През октомври правилата бяха затегнати допълнително. Бяха постигнати споразумения с Япония и Нидерландия, които да последват примера на САЩ. Тези споразумения ще влязат в сила през 2024 г.
Някои от китайските технологични лидери, включително Huawei Technologies, бяха поставени в т.нар. Черен търговски списък. Американските доставчици на технологии за чипове трябва да получат одобрение от правителството на САЩ, за да продават на компаниите от черния списък. Тази стъпка цели да ограничи способността на Китай да разработва висок клас чипове и да създава модерни приложения с изкуствен интелект. Тази година Huawei обаче представи смартфона Mate 60 Pro, захранван от новия чипсет Kirin 9000s. Този процесор е произведен от базираната в Шанхай Semiconductor Manufacturing International Corp. (SMIC) със 7-нанометрова технология, която е по-напреднала, отколкото позволяват американските правила.
Американските политици решиха, че трябва да направят нещо повече от това просто да задържат развитието на Китай. Законът за чиповете и науката от 2022 г. ще осигури около 50 млрд. долара федерални средства за подкрепа на производството на полупроводници в САЩ и за насърчаване развитието на квалифицирана работна сила, от която индустрията се нуждае. TSMC, Samsung и Intel - трите най-големи производителя на чипове - обявиха планове за изграждането на нови заводи в САЩ.
Европа се включи в надпреварата за намаляване на концентрацията на производството в Източна Азия. През ноември страните от Европейския съюз се споразумяха за план на стойност 43 млрд. евро за стартиране на производството на полупроводници. Целта е производството в блока да достигне 20% от глобалния пазар до 2030 г.
Как Тайван се вписва във всичко това?
Тайван се очертава като доминиращ играч в изнесеното производство на чипове, отчасти поради решението на правителството през 70-те години на миналия век да насърчава индустрията за електроника. TSMC почти сама създаде бизнес модела с производството на чипове, проектирани от други играчи. Това е подход, който потребителите на чипове възприеха, когато цената на новите съоръжения скочи до небето.
Големи клиенти като Apple дадоха на TSMC огромния обем за изграждане на водеща в индустрията експертиза и сега светът разчита на нея. Компанията изпревари Intel по приходи през 2022 г. Ще са нужни години да се отговори на този мащаб и умения. Политиката обаче направи надпреварата на база на нещо повече от пари. САЩ сигнализираха, че продължат усилията си да ограничат достъпа на Китай до чипове, проектирани от Америка и произведени в леярните в Тайван. Китай отдавна твърди, че островът е негова собствена територия и заплашва да нахлуе, за да попречи на формалата му независимост.