Работа има, но няма кадри

Ивайло Калфин е вицепремиер и министър на труда и социалната политика. Избиран е четири пъти за народен представител, а в периода 2002-2005 г. е секретар по икономическите въпроси на президента Георги Първанов. От 2005 до 2009 г. е заместник министър-председател и министър на външните работи. Бил е член на Европейския парламент от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (2009-2014). От 2014 г. Ивайло Калфин е един от тримата представители на Европейския парламент в Групата Монти за реформа на приходите в Европейския бюджет.

Министър Калфин, официалната безработица в България е около 8,8%. Факт е, че бизнесът страда от сериозен недостиг на квалифицирани кадри. Защо според Вас?

През последната половин година се наблюдава постепенно възстановяване на пазара на труда в България. Въпреки това все още сме свидетели на т. нар. структурна безработица, при която има сериозно разминаване между предлагане и търсене на пазара на труда. Много е важно да направим така, че тази тенденция да се обърне и дистанцията между тях да се скъси. Разбира се, за това са необходими целенасочени действия на всички нива – от държавата, през бизнеса, обществото, до училището и семейството. Много е важно да започнем да мислим за бъдещото развитие на децата още докато те са в детската градина и в училище. 

Образованието е в основата на всичко. Защото профилът на трайната безработица показва категорично, че трайно безработните са хора с много ниско образование. Обратно – твърде малък е процентът на хората с висше образование, които за дълъг период са без работа. Много е важна интервенцията в ранното детско развитие. Това особено силно се отнася за уязвимите групи, при които включването в обучение от най-ранна детска възраст изгражда навици, които са изключително важни и дават отражение в последващото развитие на порасналото вече дете. 

Когато става дума за училище, знаете, че аз съм един от хората, които от години подкрепят идеята за въвеждане на дуално обучение. Изграждането на система, която да дава възможност на учениците в горните класове, едновременно да учат и да работят при истински работодатели, за което да получават и първите си заплати, със сигурност ще окаже положително отражение върху последващата мотивация  за реализация на младия човек.

Какъв резерв виждате в немалкия процент безработни и къде е голямото разминаване с онези хора, от които компаниите се нуждаят, за да работят и постигат растеж?

Компаниите се нуждаят от квалифицирани кадри. Мит е, че у нас няма работа. По-скоро нещата са малко обърнати. Работа има, но няма кадри, квалифицирани за предлаганата работа. Именно затова ние – и чрез националния бюджет, и чрез възможностите, които Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ предоставя, разработваме механизми, чрез които всички записани в Бюрата по труда, които нямат работа, но имат желание за развитие, да могат да получат обучение и преквалификация. Благодарение на успешните програми, реализирани досега, днес все повече компании се обръщат към Бюрата по труда, за да намерят там своите нови работници. Особено успешни са програмите, насочени към обучение на безработни младежи до 29 години. 

Младите хора бързо се адаптират към новата среда, изграждат навици, учат се и процентът на тези от тях, които преминават платени програми за обучение при работодател, често са оставяни от него на постоянен трудов договор. Сериозното ни предизвикателство е с дълготрайно безработните и хората в предпенсионна възраст. Близо 60% от дълготрайно безработните, които са записани в бюрата по труда, са хора без никаква квалификация и почти половината са с основно или по-ниско образование. За да бъдат включени ефективно в заетост, те ще имат възможността да преминават през различни обучения за възрастни, така че да започнат работа.

В кои сектори освен в ИКТ са готови да наемат специалисти от трети страни?

Не е възможно да се отговори какъв е общият брой на търсените на българския пазар на труда кадри, тъй като не става дума за моментно състояние на пазара на труда и определени бройки, които трябва да бъдат заети. Ръстът на работните места в ИКТ сектора за 2015 г. е между 6-10% и не може да бъде компенсиран само от български висококвалифицирани специалисти. Това беше и причината, след поредица от срещи с представители на бранша, да направим тази поправка в закона и да облекчим процедурата за наемане на висококвалифицирани кадри от други страни. Списъкът за специалностите, за които може да се издава тази облекчена „синя карта“, не е голям. Той е изготвен, според нуждите на ИКТ индустрията, но така че да не застрашава реализацията на български висококвалифицирани експерти.

През какви процедури трябва да мине една компания, докато наеме професионалист от чужбина?

Няма ограничение за секторите, в които може да се наемат граждани на трети държави с разрешение тип „Синя карта“. МТСП предостави възможност на национално представителните работодателски организации в България да изпратят предложения за длъжностите и професиите, за които има недостиг на такива кадри. До средата на януари 2016 г. всички изпратиха своите предложения и въз основа на тях и след обсъждане, беше изготвен и утвърден списъкът на професиите, за които има доказан недостиг на висококвалифицирани специалисти. 

По отношение на процедурата за издаване на „Синя карта на ЕС“ – трябва работодателят да внесе необходимите документи в дирекция "Бюро по труда" по месторабота. След като получи от работодателя копие от решението на Агенцията по заетостта, чужденецът следва да подаде в най-близкото дипломатическо или консулско представителство на Република България съответните документи за получаване на виза тип “D”. След влизане в страната ни, той трябва да подаде в МВР заявление по образец за издаване на разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС".

Защо разрешението не се издава само на „едно гише“? Средно колко време ще отнема при сегашния вариант назначаването на чужденец?

При наемане на работа на чужденци за целите на висококвалифицирана заетост се издава единно разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС”. За хората, наети за професии от списъка на професиите, за които има доказан недостиг на висококвалифицирани специалисти, не се прилага изискването за „пазарен тест“, което облекчава значително процедурата. Сроковете за издаване на „Синя карта на ЕС“ в тези случаи са съобразно заявения вид услуга, като най-дългият срок е 1 месец. Синята карта, обаче може да бъде готова и след 3 дни.

Ясно е, че бизнесът има проблем с намирането на добри специалисти. Защо да няма облекчена процедура за всеки бизнес по наемането на хора от чужбина? Може да е само за определен период от време…

Българското законодателство и в момента предвижда достатъчно възможности за наемане на работници чужденци – граждани на трети държави. Така например и сега, при доказана необходимост, може да се разреши издаването на разрешения за работа в отделни случаи, извън законовите  ограничения. Предвидените в Закона ограничения за достъпа до пазара на труда за граждани на трети държави в България, са част от необходимостта да се пазят интересите на българските работници и да се предотвратява възможността за създаване на условия за социален дъмпинг.

Какви мерки според вас биха променили към по-добро картината на пазара на труда?

Заетостта е абсолютен приоритет на Министерството на труда и социалната политика. Резултатът от нашите усилия е все по-намаляващата безработица. Имаме много важни групи безработни, чиято интеграция на пазара на труда все още представлява предизвикателство за нас. Насочили сме усилия към активизиране и на държавния бюджет, и на европейските фондове, в посока към трайно безработните, хората в предпенсионна възраст и хората с увреждания. За да постигнем сериозна промяна в заетостта при всяка една от тези групи се налагат специфични и конкретно насочени усилия. 

Предстои стартиране на програми за обучение на възрастни, към интеграция на хора с увреждания, както и на такива, насочени към майките на деца с увреждания. Към последната група – съвсем скоро ще сме готови с нова, комплексна програма, която едновременно ще предоставя възможност за изграждане на дневни центрове и предоставяне на специализирана дневна грижа за деца с увреждания и докато децата са заети през деня, ще се предоставя специфична грижа за майките – обучени и преквалификация, с цел реализирането им на пазара на труда. 

Най-важното обаче, за да се намали безработицата драстично, е да имаме работеща икономика. Държавата не може и не бива да е най-големият работодател в страната. Работещата икономика, реалният бизнес – той е този, който може да помогне да намалим безработицата драстично. Държавата трябва да създава условия, така че бизнесът да разкрива повече работни места.

Имате ли виждане как да задържаме българите да остават да работят в България?

Не съм привърженик на самоцелното задържане на българи. То не би могло да се случи с рестрикции или санкции. Българите, които са тръгнали да напускат или пък вече са напуснали, ще се върнат, ако виждат възможности за реализация тук. Тоест от нас като държава, заедно с бизнеса, зависи да създадем такива условия, в които българите да виждат своята възможност за реализация, да виждат бъдещето си. Работещата икономика е в основата на всичко.