Работодателите дадоха БЕХ и ТЕЦ „Марица изток 2“ на Гешев

Четирите национално представени работодателски организации – АИКБ, КРИБ, БСК и БТПП – внесоха сигнал до главния прокурор Иван Гешев за извършено престъпление от общ характер от ръководствата на БЕХ и ТЕЦ „Марица изток 2“. Бизнесът смята, че двете държавни дружества умишлено поддържат ликвидността на енергийната система ниска, с което се уврежда интересът на държавата и нейното дружество ТЕЦ „Марица изток 2“, както и на потребителите на електроенергия – промишлени предприятия, болници, училища, общински и държавни администрации и др.

„За пореден път българските граждани и българският бизнес ще платят за безотговорността и безстопанственото управление, което се е наложило като практика в българските държавни дружества, включително и най-вече в енергетиката“, се посочва в сигнала на работодателските организации.

Според тях основанието са се сезира прокуратурата са установени данни, позволяващи да се направи обосновано предположение за извършено престъпление от общ характер, което със своите размери и обхват застрашава икономиката и националната сигурност на Република България.

И продължават: Отчитайки броя на лицата имащи отношение и участие в постигането на конкретния целен резултат, можем също да предположим, че е налице трайно структурирано престъпно сдружение, което има за цел извършване на престъпление. Затова, с оглед правомощията Ви, предоставяме на Вашето вниманието фактическите обстоятелства за посочените по-горе изводи, които са:

На пазара на електрическа енергия осъществяван на Българската независима енергийна борса (БНЕБ), на платформата „Ден напред“ средната цена за 1 MWh базова мощност за периода 27 юли – 5 август 2021 г. е в диапазона 177.89 лв. – 330.73 лв. – най-скъпата в цяла Европа, като по часове достига дори над 400.00 лв./MWh. Нещо повече, тази цена е с над 50% по-висока от средната за ЕС и с над 75% по-висока от цената на електроенергията в Германия, Франция, Австрия и Швейцария и над два пъти и половина над цената за същия период на предходната година. Този резултат е кумулативен ефект от една страна от повишеното търсене (в т.ч. с признаци за манипулиране на борсата) на платформата „Ден напред“, а от друга страна от недостатъчното и недобре структурирано предлагане на количества електрическа енергия от производителите на същите.

Предметът на сигнала е недостатъчното предлагане на количества от производителите на електрическа енергия на платформата „Ден напред“ и в частност от държавното дружество ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД, като посочваме следните конкретни факти, които ни позволяват да направим обосновано предположение за извършено престъпление от общ характер:

1. През 2020 г. ТЕЦ „Марица Изток 2“ постига рекордна загуба от над 341 млн. лв., като натрупаната загуба (вкл. загуби от минали години) превишава 1.15 млрд. лв. Отрицателният финансов резултат за 2020 г. е почти 75% от реализираните от дружеството приходи и ТЕЦ-ът буквално е изправен пред несъстоятелност поради свръхзадлъжнялост, тъй като текущите му пасиви значително надвишават текущите  му активи.
2. Съгласно Решение № Ц-27 от 01.07.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране държавното дружество ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД е изцяло на печалба при ценови равнища на електроенергията над 220,83 лв./MWh, т.е. при тази цена на електроенергията дружеството покрива всички свои условно постоянни и променливи разходи свързани с производството на електроенергия. Всeки лев над тази цена носи на предприятието оперативна печалба.  В същото решение № Ц-27 от 01.07.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, стр. 29 в таблица технико-икономически показатели са посочени както нетната електрическа енергия, прогнозна за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. в размер на 6 501 789 MWh, така и размерът на прогнозните променливи разходи – 1 115 651 хил. лв. С други думи, експертите на КЕВР посочват, че при цена над 171,59 лв./MWh се покриват напълно променливите разходи на дружеството за производството на електроенергия, т.е. всеки лев над тази продажна цена (до 220,83 лв./MWh) ще намалява евентуалните загуби на дружеството от отчитаните условно постоянни разходи.
3. Същевременно през конкретния период, 27 юли - 5 август 2021 г., държавното дружество ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД не предлага електрическа енергия на платформа „Ден напред“ или предлага такава на 20-25 % от разполагаемия си капацитет. При инсталирана мощност от 1610 MW за общо 8-те блока и разполагаем капацитет на периода в диапазона - 1207-1063 MW (вж. Приложение №2), ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД предлага енергия от едва 2 блока, добавяйки още един блок едва след публична обществена реакция  и недоволство – съответно общо между 230 и 500 MW в отделните часови периоди (вж. Приложение № 3).
4. Липсата на предлагане дори при непълен капацитет от страна на държавното предприятие ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД лишава дружеството от потенциална печалба, която би могло да осъществи и в същото време задържа изкуствено висока цена на електроенергията на платформа „Ден напред“ на БНЕБ.

Според бизнеса изложеното дотук илюстрира поведение, което в никакъв случай не може да се отнесе към отговорно, още по-малко към добро управление. Не се работи с наличния, а с подценен в пъти капацитет (усреднено около 400 MW при възможни 1207 MW), не се използват възможностите за реализиране на печалби при подходящо ценово равнище, не се използват възможностите за намаляване на натрупани загуби, като недостатъчното предлагане в едно с редица оферти „купува“, които будят сериозни подозрение за манипулации на борсата, задържа високата цена и практически унищожава българската индустрия.

Посоченото бездействие според работодателите е съставомерно деяние. Като се има предвид, че посоченият пример – 27 юли - 5 август 2021 г. далеч не е инцидентен или изолиран случай, то е налице основателно според нас предположение, че става дума за продължавано престъпление.

От гореизложеното се установява поредното бездействие и неупражняване на задължения от лица с управителни функции в ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД и БЕХ, както и от страна на министъра на енергетиката като принципал, което е по същество ценообразуващ елемент на пазара на електроенергия, като пряко се отразява на конкурентоспособността на българската индустрия (която се конкурира с пазари със значително по-евтин ток), както и върху цените на стоки и услуги за крайните потребители.