Революция или прехвала: Какво е бъдещето на изкуствения интелект?

Изкуственият интелект е или най-полезният ви колега, или просто лъскава търсачка, или силно надценена технология – зависи кого питате. Истината е, че никой не може да се съгласи коя от тези оценки е най-вярна, пише CNN Business.

Изпълнителните директори в технологичните компании, които активно популяризират AI, отдавна развиват тезата, че той ще революционизира работата и ще доведе до нова индустриална революция. Скептиците го смятат за маркетингов шум, а някои изследователи и мениджъри дори предупреждават за рискове, свързани със сигурността, напускайки компаниите си.

Разминаването в оценките никога не е било толкова видимо, колкото през последната седмица, след като есе на главен изпълнителен директор и инвеститор в сферата на AI твърдеше, че технологията застрашава всяка работа, която изисква седене пред компютър.

Възможно е обаче обяснението да е по-просто: хората използват различни видове изкуствен интелект по различен начин, но всички ги наричат по един и същ начин.

Съществува много широк спектър от това доколко хората са били изложени на технологията и колко активно са я използвали. А това също се променя изключително бързо“, казва Мат Мърфи, партньор в Menlo Ventures, който е ръководил инвестиции в AI компании, включително Anthropic.

Платен AI срещу безплатната версия

Хората, които използват безплатни AI инструменти за базови задачи – като списъци за пазаруване или планиране на пътувания – вероятно виждат само едната страна на технологията. Доклад на Menlo Ventures от юни миналата година изчислява, че едва 3% от потребителите на AI са платени абонати, макар Мърфи да очаква този дял бързо да нарасне.

Платените версии обаче дават достъп до допълнителни функции: т. нар. „агенти“, които могат да извършват работа вместо вас, а не просто чатботове, които генерират отговори, както и по-малко ограничения за употреба.

Например агентът Claude Cowork на Anthropic е достъпен само в плана Pro за 20 долара на месец и нагоре. Подобна е ситуацията и с кодиращия агент Codex на OpenAI.

Именно този тип AI подхранва опасенията за въздействието върху пазара на труда, включително противоречивите твърдения на инвеститора и бивш CEO на AI стартъп Мат Шумър в неговото нашумяло есе.

Казвам на AI: "Искам да изградя това приложение. Ето какво трябва да прави, ето приблизително как трябва да изглежда. Измисли потребителския поток, дизайна – всичко." И то го прави. Пише десетки хиляди редове код“, твърди Шумър.

По думите му AI е успял да тества приложението и да взема решения, свързани с вкус и преценка. Той дори предполага, че ако AI може да пише код толкова добре, може да започне и да се усъвършенства сам.

Някои експерти обаче се съмняват, че описаните от него сценарии са възможни дори с платени планове, особено предвид неяснотата около използвания модел и конкретното приложение. Шумър твърди, че основно използва GPT-5.3 Codex на OpenAI и че е тествал приложение със „средна до висока сложност“.

Според Емили Дежьо, преподавател в Carnegie Mellon University, която води курсове за използването на AI в бизнеса, би било „подвеждащо“ да се правят заключения за възможностите на технологията само на база безплатните версии.

Орен Ециони, професор емеритус в University of Washington и бивш CEO на Allen Institute for Artificial Intelligence, сравнява безплатните и платените версии с разликата между ентусиазиран, но неопитен стажант и опитен, трудолюбив стажант. Безплатните версии са добри в обобщения и генериране на съдържание, но за задълбочени анализи и сложни документи обикновено се изисква платен достъп.

Безплатният AI може да „даде изненадващо добър съвет“ и да води „изненадващо сложен диалог“, но „не бихте искали да го използвате като свой адвокат или дори като правен асистент“, казва той.

В същото време компаниите постепенно прехвърлят по-усъвършенствани функции към безплатните нива, което според Джеймс Ландей, съосновател на Stanford Institute for Human-Centered AI, заличава част от разликите между безплатните и платените услуги.

Напрежението около AI и работата

Акциите на софтуерни компании поевтиняха в началото на февруари, след като Anthropic пусна инструмент, адаптиращ AI асистента си към конкретни индустрии – като правни и финансови анализи. Това, заедно с есето на Шумър, засили опасенията, че AI може да автоматизира интелектуалния труд по начина, по който вече променя софтуерното инженерство.

В същото време нараства и скептицизмът дали AI действително оправдава високите очаквания, често изразявани от технологични ръководители с финансов интерес от успеха му. Някои изследвания поставят под въпрос както реалните възможности на AI, така и темпа на внедряването му.

Проучване на Center for AI Safety и Scale AI установява, че водещи модели дават дефектни резултати при задачи като визуализация на данни и разработване на видеоигри. Организацията Model Evaluation and Threat Research отчита през юли, че разработчиците отнемат с 19% повече време за работа по код, когато използват AI – макар изследването да е базирано на инструменти от началото на 2025 г.

Ландей също смята, че ролята на AI в софтуерната разработка е преувеличена. Технологията е полезен инструмент за ускоряване на процеса, но все още допуска грешки и не се „самопрограмира“. А способността ѝ да пише код не означава автоматично, че ще се справя по същия начин в други професии.

Кодирането е логическа структура, което е много подходящо за машина, която може да тества кода и да види дали работи“, казва той. „Много професии не са структурирани по този начин.“