Рискованото възстановяване на световната икономика

Преди година предвидих, че най-характерният аспект за 2017 г. ще бъде несигурността, подклаждана, наред с всичко останало, от избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ и вота на Обединеното кралство за напускане на Европейския съюз. Единственото сигурно нещо сякаш бе несигурността, както и фактът, че светът може да се превърне в едно много объркано място.

Както се оказа, въпреки че 2017 не бе особено добра година, бе много по-добра, отколкото мнозина се опасяваха. Тръмп се оказа толкова празнословен и непостоянен, колкото се очакваше. Всеки, който е обърнал внимание единствено на непрекъснатите му съобщения в Туитър, може да помисли, че САЩ се люшка между търговска и ядрена война. Тръмп би обидил Швеция в един ден, Австралия на следващия ден и след това ЕС, а впоследствие би подкрепил неонацистите в страната си. А членовете на плутократичния му кабинет се съревновават един с друг по отношение на конфликти на интереси, некомпетентност и очевидно безсрамие.

Направиха се някои обезпокоителни регулаторни промени, особено относно опазването на околната среда, да не споменаваме многото действия, водени от омраза, които фанатизмът на Тръмп може да е насърчил. Но досега комбинацията от американските институции и некомпетентността на администрацията на Тръмп показва, че съществува (за щастие) голяма пропаст между грозната реторика на президента и това, което всъщност е постигнал.

Най-важното за световната икономика бе, че нямаше търговска война. Ако използваме валутния курс между Мексико и САЩ като барометър, страховете за бъдещето на Северноамериканското споразумение за свободна търговия до голяма степен намаляват, дори при затихването на търговските преговори. Въпреки това влакчето на ужасите на Тръмп никога не спира: 2018 може да е годината, в която ръчната граната, която той хвърли в световния икономически ред, най-накрая да експлодира.

Някои сочат рекордните цифри на американския стоков пазар като доказателство за някакво икономическо чудо на Тръмп. Аз го приемам отчасти като доказателство за дългогодишното възстановяване от световната криза, което най-накрая се случва. Всеки спад, дори и най-дълбокият, в крайна сметка приключва, а Тръмп бе щастливец, че е в Белия дом, за да се облагодетелства от работата на предшественика си, който подготви сцената.

Но го приемам и като доказателство за късогледството на участниците на пазара, дължащо се на многобройните възможности за потенциални данъчни облекчения и на парите, които отново могат да потекат към Уолстрийт, само ако светът от 2007 г. можеше да се върне. Те пренебрегват това, което последва през 2008 г. - най-лошият спад от 75 години насам, както и дефицитите и нарастващото неравенство, които предизвикаха предходните данъчни облекчения за супер богатите.

Те пренебрегват рисковете от деглобализация, породени от протекционизма на Тръмп. И не виждат, че ако се приемат данъчните му облекчения, финансирани от дълг, Федералният резерв ще повиши лихвените проценти, за да коригира пазара.

С други думи, пазарът още веднъж показва склонността си към краткосрочно мислене и чиста алчност. Нищо от това не говори добре за дългосрочното икономическо представяне на САЩ, а подсказва, че макар че 2018 може да е по-добра година от 2017, съществуват големи рискове на хоризонта.

В Европа картината е същата. Решението на Обединеното кралство да напусне ЕС не доведе до разтърсващия икономически ефект, който очакваха тези, които му се противопоставяха, най-вече поради обезценяването на паунда. Но става все по-ясно, че правителството на министър-председателя Тереза Мей няма ясна представа как да се справи с оттеглянето на Обединеното кралство и какви ще са отношенията на страната с ЕС след него.

Съществуват още две потенциални опасности за Европа. Едната от тях е, че на силно задлъжнелите страни, като Италия, ще им е трудно да избегнат кризата, след като лихвените проценти се върнат към по-нормални нива, което непременно ще се случи. В крайна сметка възможно ли е наистина еврозоната да поддържа рекордно ниски лихвени проценти и за в бъдеще, още повече че процентите в САЩ нарастват?

Унгария и Полша представляват по-съществена заплаха за Европа. ЕС е повече от икономическа договореност за удобство. Той представлява съюз на държави, ангажирани с основни демократични ценности - ценности, които унгарското и полското правителство в момента омаловажават.

ЕС е подложен на изпитания и съществуват основателни опасения, че накрая ще се окаже в неблагоприятно положение. Последствията от тези изпитания върху икономическото представяне през следващата година може да са малки, но дългосрочните рискове са ясни и плашещи.

От другата страна на света инициативата на китайския президент Си Дзинпин “Един пояс, един път” променя икономическата география на Евразия, като поставя Китай в центъра и осигурява важен стимул за растеж на региона. Китай обаче трябва да се изправи пред много предизвикателства, докато преминава през сложния преход от растеж, продиктуван от износ, към растеж, продиктуван от вътрешно търсене, от производствена икономика към икономика, основана на услуги, и от селско към градско общество. Населението застарява бързо. Икономическият растеж е значително забавен. Неравенството според някои е почти толкова тежко, колкото в Щатите, които са на четвърто място в ОИСР (след Мексико, Турция и Чили). А замърсяването на околната среда представлява все по-голяма заплаха за здравето и благосъстоянието на хората.

Безпрецедентният икономически растеж на Китай през последните четири десетилетия отчасти се дължеше на система, при която широките обсъждания и постигането на консенсус в Комунистическата партия и китайската държава поддържаха всеки набор от реформи. Дали концентрацията на сила на Си ще работи добре в икономика, която е нараснала по размери и сложност? Система на централизирано разпореждане и контрол е несъвместима с толкова голям и сложен финансов пазар като китайския. Същевременно знаем докъде могат да доведат една икономика недостатъчно регулираните финансови пазари.

Но всичко това са по същество дългосрочни рискове. Сигурният залог е, че през 2018 г. Китай ще върви по пътя си, макар и с малко по-бавен растеж.

Накратко, с отшумяването на рецесията в развитите икономики от 2008 г., глобалните перспективи за 2018 г. изглеждат малко по-добри, отколкото тези за 2017. Промяната от фискални ограничения към по-стимулираща позиция ще намали нуждата от крайни парични политики, които почти със сигурност са имали изкривяващ ефект не само за финансовия пазар, но и за реалната икономика.

Но концентрацията на власт в Китай, провалът на еврозоната (до момента) да реформира дефектната си структура и, преди всичко, презрението на Тръмп към международното върховенство на закона, отхвърлянето от негова страна на световното лидерство на САЩ и пораженията, които нанася на демокрацията, представляват още по-големи рискове. В действителност те заплашват не само да навредят на световната икономика, но и да забавят това, което доскоро изглеждаше като неизбежен марш към по-голяма световна демокрация. Не трябва да допускаме краткосрочният успех да ни доведе до самодоволство.

Авторско право: Проджект Синдикейт, 2017 г.

www.project-syndicate.org