Рисковете пред икономиката: реални и измислени основания за притеснение

Облаците над икономиката се сгъстяват, но не там, където най-често са насочени погледите на изкушените от лесна публичност и политиканстване. От станалото известно през последните две седмици трябва да направим извода, че, най-общо казано, поне в първите месеци на войната българската икономика се адаптира добре. Това се пренася и в прилично изпълнение на бюджетните приходи. Заедно с това, пазарът на труда запазва ниската безработица и тенденцията към увеличение на заплатите. Казано иначе, нямаме забележим от макро поглед срив в производство и продажби, нито виждаме отчетливи сигнали за някаква фискална криза. Публикуваните статистически данни в последните дни подкрепят основанията за подобно заключение.

• През май промишленото производство отчита реален ръст от 20.2% на годишна основа, в преработващата промишленост индексът расте с 20.2%. Цели 5 производства отчитат ръст от над 30% - електроника и оптика, напитки, превозните средства без автомобилите (основно велосипеди), дейностите по ремонт и инсталиране, производството на облекла, а още 5 имат ръст между 21 и 24% - машиностроене, дървообработка, химическа индустрия, метални изделия, производството на автомобилните компоненти. Индексът за месеца е 19% по-висок от средното му ниво за предкризисната 2019 г.
• Силното представяне на индустрията, съчетано с рязкото покачване на цените на повечето групи суровини и стоки очаквано водят до пореден исторически рекорд в българския износ. През май 2022 г. стойността на изнесените стоки достига 8 281 млн. лева, или 60.8% ръст в сравнение със същия месец на 2021 г. и  38.8% ръст на годишна основа общо за петте месеца от началото на годината.
• Индексът на продажбите на дребно нараства с 5% през май в сравнение със същия месец на миналата година. За петте месеца от началото на 2022 г. увеличението е средно около 7.5%.
• Данъчните и неданъчните приходи в бюджета към полугодието са с над 14% повече от същия период на 2021 г., като действителното увеличение е дори по-високо, ако изключим еднократния ефект от концесионното плащане за Летище София миналата година.

Енергията на взимащите решения или на евентуалните кандидати за бъдещо управление след избори, трябва да насочи към несигурността и рисковете, които още не са се проявили в стопанския живот. Към тях ни насочват публикуваните тази седмица Икономическа прогноза от лятото на 2022 г. на Европейската комисия и Макроикономическата прогноза на БНБ към юни. И двата документа сочат влошаване на перспективата през икономическия растеж през тази година и по-висока от очакваната в предишни издания инфлация. В по-общ план, резюмирайки тези и много други анализи, както и отчитайки механизмите на финансовите и стопанските взаимодействия, можем да маркираме поне няколко очаквани неблагоприятни развития, които ще засегнат в голяма степен и България в идните тримесечия:

• Рискът от глобална рецесия се засилва. Извън дългосрочните структурни проблеми в САЩ, Китай и еврозоната, високата инфлация руши покупателната сила на доходи и спестявания, което рано или късно свива реалното потребление. За Европа допълнителна тежест е и фактът, че цените се движат от поскъпване на енергийните доставки, които пък са изложени на неконтролируем политически риск в ръцете на правителството на Русия.
• Заедно с това, задържането на висок темп на инфлация ще принуди централните банки да действат по-агресивно чрез затягане на монетарната политика, което допълнително ще охлади кредита, инвестициите и потреблението. Рецесия в САЩ и еврозоната почти автоматично ще се пренесе и в отворената и зависима от експорта българска икономика.
• Съвсем реалистично е значително охлаждане на имотния пазар и строителството. Съвсем скоро търсенето, мотивирано от стремеж да се съхрани стойността на паричните спестявания ще се сблъска със затягане на условията за достъп до банков кредит и повишаване на лихвите. Напълно реалистична е промяна на очакванията и поведението, което да предизвика неизбежната корекция на откъсналите се от фундаментите показатели за търсене и цени на пазара.
• Както многократно е ставало дума, промишлеността до момента се адаптира към високите цени на суровини, горива и електроенергия благодарение на силното търсене, което пък позволява и вдигане на цените към клиентите, независимо дали са други производители или крайни потребители. При по-съществено забавяне на световната икономика обаче този механизъм рязко ще изчезне. Всъщност, спадът в цените на някой ключови суровини и материали в последните седмици вече поставят това предизвикателство – ще оцелеят ли предприятия, плащащи все още скъпи ток, газ и горива, ако трябва да продават продукцията си на спадащи цени. И, разбира се, най-големият риск остава физически недостиг на енергийни ресурси – а съдейки от поведението на Русия и слабите надежди за бърз край на войната, такъв сценарий през зимата не е за изключване.
• Бюджетните рискове са до голяма степен свързани с политическата нестабилност. Накратко, трудно служебно правителство без парламент ще може да пласира 7 млрд. лева дълг както на международния, така и на вътрешния пазар. А именно толкова са очакваните нужди за финансиране на заложения бюджетен дефицит. Никак не е ясно какво поведение ще следва правителство без ясно управленско мнозинство в среда на висока инфлация и засилващ се натиск за повече разходи и данъчни преференции.

Източник: Институт за пазарна икономика (ИПИ)