Роботът Робърт от София: „Аз не просто изпълнявам команди, аз съм поглед в бъдещето“

Аз не съм просто машина, която изпълнява команди, аз съм поглед към бъдещето. Бъдеще, в което хора и роботи работят рамо до рамо.“

Това каза хуманоидният AI робот Робърт, създаден от българина Методи Димитров, основател на RB Labs, по време на международната конференция „Automotive Forum Bulgaria 2026: Бъдещето на индустрията, технологиите и мобилността“, на която Economic.bg е медиен партньор.

През последните пет години светът претърпя фундаментална трансформация, задвижвана от изкуствения интелект. Това, което доскоро бе ограничено в рамките на научната фантастика и лабораторните прототипи, днес вече е развита индустрия, преобразяваща глобалното производство в реално време. Един от най-динамичните сектори в тази революция е бързият преход към масово индустриално производство на хуманоидни роботи – тенденция, която обещава да промени радикално не само заводите, но и ежедневието на хората.

Българската следа в новата ера

Визията на Методи Димитров надхвърля чисто технологичния аспект на програмирането; тя е насочена към способността на машината да учи, да взаимодейства естествено и да се интегрира в реалния свят. Според него, навлизането на роботите ще бъде всеобхватно – от строителството и автомобилната индустрия през сложните медицински интервенции до най-обикновените битови дейности.

Бъдещето няма да бъде определено само от технологиите, а от хората, които ги използват“, казва Методи Димитров.

Според него, българите са готови да се впуснат в тази нова надпревара и да поставят успешно България на картата на глобалната индустрия.

България може да няма автомобилна марка, може би и никога няма да има, но нека направим така, че България да има марка за роботи.“

Нарастващите притеснения в обществото относно евентуалното изместване на човешката работна ръка от автоматизираните системи намират своя исторически отговор в технологичната еволюция. Димитров припомни аналогия от миналото: появата на автомобила води до загуба на прехраната на над 99% от каруцарите, но същевременно катализира безпрецедентен икономически просперитет, раждайки изцяло нови индустрии, професии и пазарни ниши.

Инфраструктурното предимство на хуманоидната форма

Прогнозите на експертите сочат, че в рамките на следващите 5 до 10 години присъствието на хуманоидни роботи в автомобилните заводи например ще се превърне в стандартна практика. Световните индустриални гиганти вече инвестират милиарди долари в това направление. Икономическата и оперативна логика зад избора на човешка форма пред специализирани машини е изключително прагматична.

Фабриките в момента са изцяло изградени за хора, което дава възможност на хуманоида да се интегрира директно в съществуващата инфраструктура, спестявайки трилиони за преустройство на производствените пространства. Благодарение на антропоморфната си структура, тези машини могат да използват същите инструменти и да се движат в същата работна среда, каквато ползват човешките оператори.

Очаква се, че внедряването ще започне плавно – първоначално в логистиката, преноса на части и монотонните процеси, след което машините ще поемат и значително по-сложни операции.

Стълбовете на модерната фабрика

Паралелно с визията за хуманоидните системи, Кристиян Михайлов, съосновател и член на Управителния съвет на PARAi (Професионална асоциация по роботика, автоматизация и иновации), очерта строгата практическа рамка на съвременната индустрия. Според него дигитализацията и управлението на големи масиви от данни са критични за постигане на необходимата гъвкавост и производителност.

Модерните фабрики оперират като високотехнологични екосистеми, където автоматизирани линии, индустриални роботи и PLC контролери следят в реално време енергийната консумация, техническото състояние на оборудването и качествените показатели на продукцията. Този постоянен поток от информация осигурява безпрецедентна прозрачност и позволява прецизен мениджмънт. Михайлов обаче постави ясен акцент върху фундаменталния критерий за всяка иновация – безопасността.

Ако една машина не е безопасна, тя няма място във фабриката.“

Михайлов направи важно разграничение между колаборативните роботи (cobots), създадени специално за безопасна съвместна работа с хора, и класическите индустриални роботи. Той предупреди, че в практиката често се допускат грешки при грешното внедряване на системи за задачи, които в действителност крият рискове за операторите.

Бъдещето е в смесената среда

Прогнозата на индустрията е, че роботите – били те логистични, роботизирани системи за захващане (pick-and-place) или хуманоиди – нямат за цел да елиминират човека от икономическата карта. Напротив, крайната цел е изграждането на оптимизирана, смесена среда, в която машините поемат тежките и рискови дейности. Бъдещето на индустрията ще зависи от капацитета ни да събираме и анализираме производствените данни, за да преценяваме точно къде автоматизацията е най-ефективна. През това време човешкият фактор ще запази своята ключова и незаменима роля в проектирането, обучението и стратегическото управление на интелигентните системи.