Как младежите в България избират своя работодател?

Водещ критерий за младежите в България при избора на работа е заплащането, показва ново проучване на Българска стопанска камара (БСК). Това е така за 84.5% от респондентите.

Финансовата сигурност се явява базова входна причина, без която останалите елементи трудно могат да компенсират“, посочват от там.

Проучването проследява нагласите на българските младежи и техните очаквания към работодателя им. То е проведено в периода 11 – 21 февруари чрез онлайн въпросник.

Анкетата изрежда няколко ключови фактора при избора на нова работа. След заплатата се нареждат възможностите за развитие, посочени от 66% от респондентите. Според БСК, особено във възрастовата група 18 – 25 години, развитието се приема като инвестиция в бъдещата професионална стойност.

Развитието остава стратегически елемент За младите то включва обучения, надграждане на умения, участие в проекти и ясна кариерна перспектива“, добавят от там.

Следващи по значимост фактори са:

• Смислена работа – 39.3%;
• Работна среда – 35%;
• Гъвкаво работно време – 32%.

Прави впечатление, че на последните места като значимост са стабилността (15%), възможността за дистанционна работа (15%) и обученията (7.8%).

Тези резултати показват, че над една трета търсят не само доход и развитие, но и качествена организационна среда и съдържание на труда. Смислената работа има особено значение в сфери като образование, социални дейности и креативни индустрии, където вътрешната мотивация е по-силно изразена“, обясняват от камарата.

Какво задържа младите

И макар заплатата да е водещ фактор при старта на кариерата, това, което задържа младежите е друго – развитието.

Ако заплащането доминира при избора, то при задържането водещо значение придобива балансът между работа и личен живот.

Най-често посочваното условие за дългосрочно оставане в една компания е балансът работа-личен живот, отбелязан от 71.8% от респондентите. Това потвърждава, че устойчивостта и качеството на работната среда стават решаващи след първоначалното навлизане в организацията“, казват експертите в изследването.

На второ място се нарежда повишението на заплатата, посочено от 64.6% от младите хора. Не само началното възнаграждение, но и неговата динамика във времето е важен фактор за задържане. Липсата на финансова перспектива увеличава риска от мобилност.

Съществено значение има и доброто управление в компанията, отбелязано от 45.1% от анкетираните. Почти половината от тях поставят управленската култура като определяща за оставането си. Това включва прозрачност, подкрепа от ръководството и ефективна комуникация.

Защо си тръгват младите

Най-често посочваната причина за напускане е ниското заплащане, отбелязано от 75.2% от анкетираните. Това категорично утвърждава, че финансовото условие остава основният мотив за смяна на работодател. Дори при наличие на добра работна среда, липсата на конкурентно възнаграждение значително повишава риска от текучество.

На второ място се нарежда лошото управление, посочено от 65.5% от респондентите. Това включва проблеми в комуникацията, липса на подкрепа от ръководството, несправедливост или неясни очаквания. Наблюдава се, че управленските практики имат пряко влияние върху устойчивостта на трудовите отношения.

Съществен фактор е и прекомерното натоварване, отбелязано от 51% от младите хора. Това показва, че балансът между работа и личен живот не е просто предпочитание, а критичен елемент за устойчивостта на заетостта.

България или чужбина

Един от ключовите въпроси в рамките на анкетата е свързан с предпочитанието на младите хора към типа работодател - българска компания, международна компания в България или работа в чужбина.  Предпочитащи български компании са 24.8% от участниците, докато тези, избрали работа в чужбина, са 15% от респондентите.

Най-голям дял от респондентите (30.6%) посочват, че нямат конкретно предпочитание, което сочи, че решаващи са конкретните условия на труд, а не произходът на компанията“, добавят от БСК.