Русия намали основната лихва на фона на Covid-19 и срива на петрола

Централната банка на Русия намали основния лихвен процент с 0.5 пр. пункта (50 базисни точки) до 5.5% и сигнализира за възможни допълнителни понижения, тъй като икономиката на страната се насочва към най-тежкия си икономически спад за повече от десетилетие, предава Bloomberg. Ходът идва на фона на все по-големия обхват на разпространяващия се коронавирус и на историческия срив в цените на петрола, който заплашва безпрецедентно руската икономика.

Основният лихвен процент на Турция вече е на най-ниското си ниво отпреди анексирането на полуостров Крим през 2014 г. След съобщението на централната банка курсът на местната валута се покачи с 0.85% и един долар се обменяше за 74.1697 рубли.

В него банката пише, че остава отворена за перспективата за по-нататъшно намаление на основния лихвен процент на предстоящите си заседания. Банката прогнозира икономическо свиване между 4 и 6% през 2020 г. и заяви, че цените за руския нефт Ural могат да достигнат средно 27 долара за барел. Централната банка очаква инфлацията до края на годината да се ускори и да надмине 4%.

В петък сутрин бяха потвърдени повече от 65 хил. заразени с Covid-19 в Русия, а по думите на говорителя на Кремъл Дмитри Песков президентът Владимир Путин се сблъсква с „много проблематична“ ситуация.

Понижението на лихвения процент на руската централна банка е седмото в рамките на година. През март ставката остана непроменена въпреки намаленията в редица страни, сред които САЩ, Канада, Великобритания, Турция и др. Тогава банката реши да задържи лихвените проценти без промяна, в случай че разпродажбите на рублата доведат до скок на инфлацията. След това валутата се възстанови и спадът на потребителското търсене ограничи риска от повишаване на потребителските цени.

Преди март централната банка бе наредила шест последователни понижения на лихвения процент - тенденция, започнала през юни 2019 г.

Намаляването на лихвите е добра новина за инвеститорите на облигации. Финансовото министерство се нуждае от по-голям интерес, за да може да увеличи заемите за финансиране на стимулиращи мерки. Планът за фискални стимули на правителството възлиза на около 2.1% от икономическата продукция, според Bloomberg Economics, което го прави един от най-малките сред големите икономики.