Ще продължим успешното развитие на ВУЗФ

Апостол Апостолов има повече от 10 години опит като преподавател във ВУЗФ в дисциплината “Kапиталови пазари“. Между 2003 и 2009 г. е председател на Комисията за финансов надзор, а от 2011 г. е начело на Надзорния съвет на Тексим банк. От 2012 г. Апостол Апостолов е председател на Съвета на директорите на „Централен депозитар“ и член на Надзорния съвет на “ЧЕЗ Разпределение“.

Завършил е „Банки и банково дело“ в УНСС, а преди това Техническия университет в Пловдив. Специализира  в развитието на капиталовите пазари в периода от 1995 до 2009 г.

Г-н Апостолов, след продажбата на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) Вие бяхте назначен за негов президент. С какво ще бъде свързана Вашата работа?

Моята дейност ще бъде свързана по-скоро с административната работа на университета, неговото позициониране в бизнес средата на България и използването на контактите и позициите на Investor Media Group за усъвършенстването и издигане му на едно по-високо ниво. Аз съм председател на Настоятелството, това в крайна сметка е органът, който определя политиката на университета – там са авторитетни хора, които имат своите професионални достижения и със самите си имена и авторитет дават стабилността на този университет. Така че, аз ще участвам в по-административната част от дейността на университета и позиционирането му в бизнес средата в България.

Това означава ли, че искате да го интегрирате по-тясно с бизнеса в България?

И към настоящия момент университетът е изключително интегриран с работата на бизнеса. Ако погледнете магистърските програми например, ще видите, че те в много голяма степен отговарят на нуждите на съответните бизнес структури, с които се работи. Влизането на новия акционер по никакъв начин няма да промени профила на висшето училище, а само ще му даде възможност за една следваща стъпка нагоре в неговото развитие. Това, което е свършено досега, е чудесно. Има десетки бакалавърски и магистърски програми, много от които нямат аналог на сцената на висшето образование в България.

Данните за реализация на кадрите на университета показват, че над 94% от студентите, които са се дипломирали от ВУЗФ, работят по специалността си, като 30% от тях заемат ръководни или мениджърски позиции. Университетът си партнира с десетки водещи компании в България и привлича както доказали се преподаватели, така и практици. Адмирирам постиженията на досегашното ръководство в лицето на доц. д-р Григорий Вазов и вицепрезидента Детелина Смилкова. За 15 години те успяха да изградят от нулата един университет, който в момента е мост между бизнеса и образованието и дава на студентите си освен знания и професионални компетенции, и възможност за реализация.

Със смяната на мажоритарния акционер университетът на практика става част от една от големите медийни групи в България. Как това ще помогне на учебното заведение?

Целта на основните акционери в медийната група е дадат своя дял към развитието на българската младеж, колкото и клиширано да звучи. Знаете, че групата инвестира във финансови медии, организират се конференции, ръководството и журналистите имат интерес към образованието. Но всички тези контакти са ограничени до определен кръг потребители. Сега ние искаме да дадем възможност за достъп до финансова информация, до финансови знания, на по-широк кръг хора. Няма по-лесен и по-нормален начин това да случи от взаимодействие на едно висше учебно заведение с медийна компания, която управлява най-силните бизнес канали.

Ако този достъп до финансови информация и знания не може да бъде предаден на младежите, ще е жалко. Защото в крайна сметка финансовият бизнес е интересен в някаква степен само на хората, които са свързани с него. Той няма чак такава голяма публична проекция от гледна точка на набиране на информация. Докато за студентите тази информация, ако им бъде предаден в процеса на обучение, ще бъде много по-лесно и качествено усвоена.

Това е от страна на предоставяне на знания. Има и друг много важен аспект, който касае нашите студенти - предоставянето на възможности за работа на учещите във ВУЗФ. Не само медийната група чрез своите акционери, но и контактите на акционерите с целия български бизнес живот, ще дадат възможност реализацията на студентите от специалностите банкиране, застраховане, пенсионно осигуряване да се реализират още по-лесно.

Самият Вие сте експерт с дългогодишен опит във финансовата сфера. Как избрахте да се впуснете в това ново начинание?

Имам и десетгодишен опит като преподавател в този университет и областта на образованието не е нещо ново за мен. В процеса на придобиването имах своята консултантска роля по отношение на финансово-икономическата част и всъщност така дойде и предложението аз да поема тази роля. Щастлив съм, че на мен се пада тази задача, защото бъдещето пред университета е голямо.

Казахте, че няма да се промени нищо с новите собственици, но все пак някаква концепция изграждате ли?

Няма да променяме подхода на университета към настоящия момент, но ще се постараем заедно с ректора доц. д-р Гриргорий Вазов и вицепрезидента Детелина Смилкова да направим следващата стъпка в развитието му. Колкото до концепцията, тя вече е изградена - да превърнем ВУЗФ в университет на бъдещето, където студентите могат да получат професионална специализация в сфери, които тепърва ще се развиват. Това означава на първо място да затвърдим досегашната позиция на университета и топлите му контакти му с бизнеса, да ги разширим и ежемесечно да предлагаме по-нови и по-актуални програми и услуги на студентите. Това вече се случва – за настоящата учебна 2017/2018 година ВУЗФ откри две нови бакалавърски и шест нови магистърски програми.

От друга страна искаме да дадем шанс повече участници в българския финансов живот да участват в магистърските програми, да помагат в материалното обезпечаване и подобряване на работата на университета. В крайна сметка, ако погледнем дебата за висшето образование, винаги стои въпросът как то да бъде финансирано, така че да бъде качествено от една страна, а от друга - да се създаде необходимото условие студентите и учениците да ходят с желание и удоволствие. За щастие, във ВУЗФ това нещо не стои на дневен ред.

Не по-маловажна част е популяризирането на ВУЗФ на национално равнище. Досега университетът със своята беше достъпен до относително ограничен кръг на потенциални студенти. Сега чрез дигитализиране и модернизиране на различните информационни платформи и форми на обучение искаме да се обърнем към зрелостниците от профилирани икономически среднообразователни училища, бившите икономически техникуми, професионални гимназии в цялата страна, а защо не и зад граница. С помощта на Investor Media Group вече можем да дадем на студентите още повече възможности за практика, по-близък контакт с водещи бизнес експерти, икономически и борсови журналисти, управители на компании.

Мислите ли за откриване на филиали в страната?

България е малка, за да говорим за филиали на този етап. Засега не сме коментирали такъв вариант. Още повече, че живеем в 21 век, когато дигиталното образование, макар не толкова развито в България, се практикува в цял свят. Има възможност да станеш част от лекцията или упражнението и дистанционно. Вземете за пример конференциите на TED  – такъв тип преподаване и усвояване на знания е много полезен и се доказва като ефективен. ВУЗФ върви по този път – постоянно се организират уъркшопи, конференции, наскоро преподавател създаде уебинар за млади предприемачи. Има дистанционни специалности.

Във ВУЗФ всеки може да кандидатства онлайн, вместо да прекоси половин България. Това, което искам да кажа е, че усилията за разкриване на филиали в страната могат да бъдат пренасочени в целенасоченото модернизиране и дигитализиране на образованието, което студентите  получават във ВУЗФ.

Какво е мнението Ви за масовото откриване на филиали на различни университети, в различни градове, които понякога дори нямат достатъчно население?

Това е тема на един по-сериозен дебат. Откриването на филиали е едно от последните проявления на масовизирането на висшето образование. Проблемът, от моята гледна точка на преподавател, е, че ценностната система на висшето образование през последните десет години много девалвира. Преди десетина години, с едно решение на Министерство на образованието, отпаднаха т.нар. държавни поръчки. С тях държавата по един или друг начин определяше насоките за развитие на промишленост и икономика.

Такъв подход сега няма, ние не можем да дефинираме как искаме да позиционираме нашата държава в лицето на младите хора. Най-общо казано не можем да решим дали да бъдем държава на аутсорсинга и да дадем повече акцент върху езиковото обучение, върху базовата компютърна грамотност. Или искаме да станем държава, която привлича международните финансови играчи и затова наблягаме на преподаване на международните счетоводни стандарти. Тези въпроси не се решават на ниво висше училище, а се взимат на по-високо равнище.

Те обаче бяха неглижирани и се даде шанс на всеки университет да определя сам бройката си за прием на студенти. От там насетне - статистически може да видите, че всяка година зрелостниците са по-малко от обявените места във висшите учебни заведения. Така се стигна и до момента, в който влиянието на бакалавърската степен е сравнимо с това на матурата или завършен 12-ти клас. Този модел прави бакалавърската степен безполезна, а не трябва да бъде така. Във ВУЗФ не е така.

Може да вземете за пример западния модел - със завършването на бакалавърска степен студентът получава по-високо ниво спрямо гимназията или колежа и може да започне работа, подготвен е. Едва след като има една или две години трудов стаж, донякъде се е реализирал професионално, взима своето информирано и осмислено решение как да продължи своя професионален път – да бъде банкер, да бъде учител, химик, инженер, и тогава записва своята магистратура. Защото едва тогава той може да вземе ясно и информирано решение какво прави и какво иска да прави занапред.

Всичко това, което казахте, не е ли свързано основно с проблема с начина на финансиране в момента и с липсата на някакъв адекватен рейтинг на тези университети?

Рейтингът е следствие от проблема - начина на финансиране на висшето образование. Държавата даде право на университетите да си определят таксите и по този начин да могат да се оправят. Само че тук липсва консистентност. Близо 30 години всеки министър на образованието, който е идвал, се е стремял по някакъв начин да прави реформа, да реализира своите виждания в областта, в която са неговите професионалните умения. Ако един министър е бил професор, той търси решение на проблема с реализацията в сферата на висшето образование, ако е бил средношколски директор или учител, той търси решения в областта на средното образование. А трябва да има една цялостна стратегия, която да определи как ще се развива дългосрочно държавата, в кои отрасли, в кои сфери, и тогава да се правят реформи спрямо нея.

ВУЗФ има ли проблема - много места и малко желаещи да учат? Наскоро имаше проблем със Софийския университет, който приемаше дори с изпити от други университети и т.н.

Всички учебни заведения в настоящия момент, особено тази година, имат този проблем, тъй като наборът, който приемаме, е с малко родени деца. За щастие във ВУЗФ приемът е такъв какъвто е бил и през предишни години. Това до голяма степен се дължи на факта, че при нас се записват студенти с конкретен профил. Във ВУЗФ учат студенти, които искат да се реализират като мениджъри, застрахователи, финансисти. Най-общо – ВУЗФ подготвя експерти за различните сфери и нива на мениджмънт в корпоративната среда. Този профил обаче се разширява все повече, защото напоследък се забелязва остра нужда от специалисти в много сфери на бизнеса. Нашата амбиция е да подготвим такива специалисти. Резултатът, който преследваме и сега, е следният: студентите са професионално подготвени и работят, а компаниите са доволни, защото предлагат краен продукт с по-високо качество. Досегашното развитие на ВУЗФ показа, че това е работещо.

Например, в областта на застраховането няма актюери. Ако обиколите 40-те български застрахователни компании и още десет пенсионни, ще видите, че имат проблеми с актюерите. Проблеми с липсата на специалисти имат и Комисията за финансов надзор, и НОИ, и т.н. Актюерите са много специфични кадри. За щастие, една от добрите катедри, които подготвя такива, е в нашия университет.

Всъщност икономическите специалности бяха много интересни пред 5-6-7 години, тоест трябва да са излезли много специалисти от УНСС основно. Те вършат ли работа на бизнеса, на финансите?

Да, в началото на 21 в. имаше много специалисти в областта на финансите, те сега намират своята реализация на по-базови, по-общи позиции. За по-специфичните позиции хората трябва да имат натрупан опит, за да могат да търсят своята реализация. Но пък това е Параграф 22 – не работя, защото нямам опит. В същото време не мога да натрупам опит, защото не ме допускат да работя, да влизам в сделки, да бъда участник на пазара.

Докато бях в Комисията за финансов надзор опитахме да реализираме една програма за привличане на студенти. Имаше възможност третокурсници и четвъртокурсници да преминат през тримесечен курс по различни сектори в КФН и след това да работят кол център в комисията, където отговарят на въпросите на хората. Студентите, освен че придобиха практически знания, влязоха в ежедневието на пазара за застраховане, за ценни книжа, за пенсионно осигуряване. Те имаха пряк достъп до експертите, които осъществяваха надзора и можеха да питат и да получават информация за реални случаи, за реални обстоятелства, да комуникират със заинтересованите български граждани. Те натрупаха опит, станаха експерти, създадоха контакти. Повечето от тях напуснаха, но в момента имат много добра професионална реализация във финансовата сфера в България. Това трябва да е моделът за обучаване.

Този проблем със задържането на кадри, не е ли свързан с ниското заплащане дори и във финансовата сфера в България?

Да, това е съществен проблем, но той не е свързан само с финансовата или икономическата среда в България, а въобще с цялата потребителска сила на българина. Тоест, какъв продукт може да предостави един работник на работодателя си, на клиента и какво получава в замяна като възнаграждение. Всичко е функция и на мащаба на предприятието, в което се работи, на сделките, с които то работи. Ако един млад специалист влезе в една голяма структура, където работят 2000 човека, той ще започне на най-ниското стъпало с ниска заплата, защото трудно може да се дадат много високи заплати на 2000 човека. Ако обаче същият този специалист има смелостта и самочувствието да влезе или създаде една малка фирма с трима-четирима човека, която работи със сложни сделки, тогава доходът от тези сложни сделки ще бъде разпределен между тези трима-четирима човека и възнаграждението ще бъде по-голяма. Но във втория случай има много рискови фактори и неизвестни, защото подобна малка фирма може да няма сделки или бързо да фалира.

Това е бизнес средата в световен мащаб, не само у нас. И е резонно да бъде така. Всеки трябва да направи своя избор дали да рискува или да започне от най-ниското стъпало, където може да бъде сигурен.

Да се върнем на университетите – вашият е частен. Смятате ли, че трябва да има повече частни университети и по-малко държавни, за да бъдат по-успешни и да обучават по-добре кадрите си?

Всичко е въпрос на финансиране. Може да бъде направена аналогия между частните университети и на частните здравни заведения. Ако държавните висши учебни заведения са на високо ниво, с достатъчно финансиране, за да привличат качествени преподаватели, тогава всички студенти ще ходят там и ще получават необходимото ниво на образование. Но поради обстоятелствата, че очевидно през годините това ниво на образование, което се е очаквало, не е било достатъчно високо, са възникнали частните университети, както са и частните болници. И това не е само в България, това е в целия свят, това си е световната нужда за по-качествено образование.

Ако говорим теоретично, една частна структура би трябвало да се справя по-добре от държавната. Но пък виждаме, че в страни като Англия или САЩ има и двете форми, а държавните университети там се справят много добре.

Когато говорим за оценката на университетите, в България има някаква рейтингова система – тя върши ли работа и студентите ориентират ли се по нея, когато правят избор?

Като базова рейтингова система, с ясно определени критерии, чисто цифрово тя показва къде се намира университетът по общата ос, сред останалите висши училища.  За практическа реализация всеки трябва сам да си направи извода.

Но тук можем да си зададем един реторичен въпрос –една институция ли прави студента отличник или отличният студент прави имиджа на университета, когато влезе в него. Всеки казва, че иска да учи в бръшляновата лига в САЩ, но там не може да учи всеки, чиито родители могат да платят високата такса. Ако децата нямат знания, нямат място там.