Силното евро подкопава възстановяването в еврозоната
ЕЦБ остава без лостове за предотвратяване на бъдещо поскъпване на валутата
![Силното евро подкопава възстановяването в еврозоната](/web/files/articles/119865/narrow_image/thumb_1040x585_omid-armin-8nppe0y-lmn8-unsplash-1.jpg)
© ECONOMIC.BG / Unsplash
Еврозоната се справя сравнително добре с овладяването на Covid-19, противопоставя се на икономическите загуби, които произтичат от вируса, и вече се срещат прогнози за възстановяване. Въпреки това усилията на валутния съюз може да ударят на камък, защото добрите му резултати тласкат цената на еврото нагоре, а това подкопава постигането на целите за растеж, пише Bloomberg.
През тази година единната валута поскъпна с 5% спрямо долара, което се обяснява лесно заради по-добрите резултати на ЕС в битката срещу коронавируса. Важна роля играе и историческото решение за създаване на пандемичен спасителен фонд, който ще включва фискални трансфери от богатия европейски север към най-силно засегнатите страни от юга.
Еврото е в най-силната си точка спрямо долара от началото на тази година
Доходността на американските държавни облигации пък падна по-близо до нулата, като се приближи до отрицателните ставки по ДЦК в еврозоната, а и прогнозите за растежа на САЩ започват да приличат на европейските. На този фон има все по-малко основание инвеститорите да държат големи суми под формата на долари. Проблемът за Европейската централна банка е, че прекалено силната обща валута може сериозно да попречи на крехкото възстановяване на континента след Covid-19.
Федералният резерв се бореше с твърде силен долар в разгара на кризата, но успя да го овладее и сега изглежда изключително доволен от слабостта на зелената валута. Ръководителите на Фед настояват за повече фискални стимули, като се ангажират с повече монетарни мерки, ако е необходимо. Това е притеснение за Европейската централна банка (ЕЦБ), която иска да осуети прекалено голямо или твърде бързо поскъпване на еврото.
ЕС отдавна се радва на излишък по текущата сметка, подхранван от динамичния му експортен сектор и подпомаган от сравнително слабата валута. Но такива благоприятни условия не траят вечно. Има глобална битка за рестартирането на икономиките, като използването на по-слаба валута е един от очевидните инструменти.
Въпреки възраженията на ЕЦБ, мащабните неконвенционални монетарни действия наистина се свеждат до обуздаване на валутата - оттук и редовните обвинения от американския президент Доналд Тръмп за валутни манипулации, отправени срещу всички страни, ангажирани с количествено облекчаване. (Той сега мълчи по въпроса, след като САЩ правят същото.) Чрез изкуственото понижаване на доходността чрез огромни програми за изкупуване на облигации, ЕЦБ подтикна инвеститорите да търсят възвръщаемост другаде, като по този начин задържа цената на еврото. Но това работи само ако никой друг не прави същото.
Фед и Английската централна банка шумно развалиха очакванията на ЕЦБ, като намалиха още лихвите по време на коронавирусната криза и предприеха все по-големи стимули. Това оставя ЕЦБ без лостове за предотвратяване на поскъпването на еврото. Дори преди кризата банката поддържаше отрицателни ставки и масирана програма за количествено облекчаване. Другите две финансови институции все още имат незначителни положителни лихвени проценти, и това им осигурява повече амуниции.
По ирония на съдбата една от основните причини за избягване на еврото бе премахната от новаторското споразумение за фонда за възстановяване от пандемията в размер на 750 милрд. евро. След като Европейската комисия е напът да емитира дълг за 200 млрд. евро през следващата година, при прилична премия над доходността по германските ДЦК, ще има на разположение ликвидни облигации за чуждестранните инвеститори, които няма да бъдат с наказателна отрицателна доходност.
Стойността на валутите в крайна сметка се определя от относителните очаквания за икономическия растеж, като и по тази причина Европа привлича интереса. Обичайната тенденция за по-висок растеж в САЩ бе смекчена по време на кризата, а може дори да се обърне.
Едва ли някой може да се оплаче от сравнително доброто справяне на Европа с пандемията, но този успех ще струва по-малко, ако експортният икономически модел на Стария континент пострада. ЕЦБ може да се окаже безсилна, ако доларът се обезцени още повече.