Проектирането на тунела под Петрохан ще върви паралелно с екологичните оценки

Дългоочакваният проект за скоростен път Монтана – София с тунел под прохода Петрохан влиза в изключително форсиран график. За да се съкратят сроковете до минимум, държавата променя досегашния си подход и ще движи проектирането успоредно с тежките екологични процедури. Това стана ясно от отговор на министъра на регионалното развитие Иван Шишков по време на парламентарния контрол в петък. Той увери, че институциите работят интензивно, за да може забавянето да бъде наваксано.

Процедури за две трасета едновременно

По правило фазата на проектиране стартира едва след като е избрано окончателното трасе чрез процедурата за Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). За да спести години административно чакане обаче, регионалното министерство ще възложи инженерно-геоложки проучвания и идеен проект още преди финалното решение на екоминистерството.

Министър Шишков обясни логиката зад това решение, като подчерта, че факторът време е по-важен от евентуално леко оскъпяване.

Едновременно с провеждането на екологичните процедури ще започне изработването на разширен идеен проект, подробен устройствен план и необходимите инженерно-геоложки проучвания. Поискал съм проектирането да започне, независимо че процедурата по ОВОС тепърва стартира. Дори да се наложи да проектираме и двете трасета, което минимално ще оскъпи дейностите, за нас времето е изключително важно.“

Проектът в момента е в ключов етап от подготвителната си фаза. След като Експертният съвет към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) одобри две вариантни трасета за последващо разглеждане, беше инициирана екологичната процедура. Очаква се през август да бъде подписан договорът с изпълнителя, който ще изготви докладите по ОВОС и Оценката за съвместимост със защитените зони.

Процедурата ще приключи с решение по ОВОС, което при нормално протичане на всички етапи се очаква да бъде факт в средата на 2027 г. Сроковете, които сме си поставили, нямат нищо общо с досегашните практики – те ще бъдат изключително форсирани“, заяви Шишков.

Относно самото строителство, правителството планира да търси частни инвеститори. Министърът потвърди, че държавата ще предостави възможност за реализация чрез публично-частно партньорство, определяйки го като най-бързия начин проектът да се случи.

Единственият проблем, който може да ни забави, са евентуални обжалвания на процедурите. Нищо друго няма да ни спре. Работим изключително интензивно“, категоричен бе регионалният министър.

Припомняме, че АПИ остави за разглеждане два варианта за трасе, като отхвърли най-късия и евтин вариант (7.2 км тунел). И при двете останали опции бъдещото съоръжение ще се състои от две отделни тръби с еднопосочно движение, а скоростният път ще позволява движение със 120 км/ч.

• „Тъмносин вариант“: Предвижда по-късо общо трасе (около 95.7 км), но рекордно дълъг тунел от 14.03 км. Изкачването към Стара планина ще започва между Вършец и Спанчевци. Прогнозната му стойност е над 1.1 млрд. евро.
• „Зелен вариант“: Общото трасе е малко по-дълго (99.4 км), но тунелът е значително по-къс – 10.05 км, тъй като пътят се изкачва на по-голяма височина преди да влезе под земята. Оценява се на около 818 млн. евро.

Прочетете още

• Тунелът под Петрохан: Ще се избира между два варианта за трасе
• Тунелът под Петрохан може да струва между 1.3 и 2.2 млрд. лв.

Основното предизвикателство пред реализацията остава преминаването в непосредствена близост до защитени зони от мрежата „Натура 2000“ (като „Западен Балкан“ и „Понор“), както и до санитарно-охранителни зони на питейни водоизточници. Именно това прави прецизната екооценка най-важният фактор за бъдещето на скоростния път.