Високите цени „съживяват“ българския износ в последните месеци

Износът на българските фирми през юни се е увеличил с 13.7% на годишна база, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Резултатът през първия летен месец следва добрите резултати през трите предходни месеца – май със 7.8% растеж, април (+13.4%) и март (+12.4%).

В резултат второто тримесечие завършва с близо 12% годишно нарастване на стойностния обем на износа – видима промяна спрямо слабата 2025 г., когато експортът беше един от факторите, които дърпаха надолу българската индустрия, а и икономиката като цяло.

Данните обаче не означават непременно, че българските предприятия вече изнасят с 10 – 14% повече стоки като физически количества. Зад номиналния ръст стои комбинация от няколко фактора – ниска база, по-високи цени, промяна в структурата на изнасяните продукти и реално възстановяване само в определени индустриални отрасли.

Ниската база помага, но не обяснява всичко

Първото и най-очевидно обяснение за сегашните високи проценти е сравнително слабата база от миналата година. През значителна част от 2025 г. износът се свиваше, което позволява сегашното покачване да изглежда внушително.

Само ефекта на базата обаче трудно може да обясни продължителността на тенденцията. Вече четири месеца подред експортът расте отчетливо, а за цялото второ тримесечие увеличението е около 11.7%.

Особено важен е фактът, че основната част от подобрението идва от търговията с Европейския съюз.

През юни износът към държавите членки се увеличава с 15.8%, докато този към трети страни расте с 10.1%. За първата половина на годината близо четири пети от допълнителната стойност на българския износ идва именно от европейските пазари.

Това е по-позитивен сигнал от еднократния скок на продажбите към определена държава извън ЕС, тъй като европейският пазар е основният за българските производители (над 70%) и е тясно свързан с местната промишленост.

Цените са ключова част от историята

Вторият голям фактор за растежа на стойностния обем са цените. Последните налични данни показват, че през първото тримесечие на 2026 г. цените на българския износ са били с 4.3% по-високи спрямо година по-рано. За същия период стойността на износа се увеличава с около 5.2%. Това означава, че в началото на годината почти целият номинален ръст може да бъде обяснен с по-високите цени, докато увеличението на физическите количества е било сравнително ограничено.

За второто тримесечие официалните експортни ценови индекси все още не са публикувани.

Друг показател на НСИ обаче подсказва, че ценовият ефект остава силен. През юни цените на промишлените производители на международния пазар са с 15.3% над нивото си отпреди година. Този индекс не е идентичен с ценовия индекс на износа и двете величини не могат да се сравняват механично, но посоката е показателна.

При 13.7% увеличение на стойността на износа и значително по-високи международни производствени цени трудно може да се говори за аналогичен двуцифрен ръст на реално изнесените количества.

Индустрията не показва общ експортен бум

Още един аргумент идва от данните за промишленото производство. През юни общото промишлено производство в България е с 2.5% под нивото си от същия месец на миналата година. През май спадът беше още по-голям – 5.3%.

Т.е. стойността на износа расте с двуцифрен темп, докато общият физически обем на промишленото производство остава на минус.

Под повърхността обаче картината е доста по-разнородна. Самата преработваща промишленост вече отчита лек годишен ръст, а няколко експортно ориентирани сектора увеличават производството си много силно. Производството на компютърна, електронна и оптична техника нараства с близо 40%, това на електрически съоръжения – с около 20%, а при машините и оборудването увеличението е около 19%.

Именно при тези високотехнологични и експортно ориентирани сектори може да се търси реално възстановяване.

Но детайлни данни по групи изнесени стоки към ЕС за юни ще има следващия месец.

Горивата изкривяват картината

Особено ясно структурният ефект се вижда при износа извън ЕС, където данните са най-актуални. За първото полугодие експортът към трети страни нараства с 5.1%, или с около 388 млн. евро. От това увеличение приблизително 314 млн. евро идват само от групата на минералните горива, масла и подобни продукти. Така горивата обясняват около 80% от нетното увеличение на износа към държави извън ЕС.

Ако този ефект бъде механично изключен, останалият експорт към трети страни би бил практически в стагнация, с увеличение около 1%.

Има силен ръст и при химическите продукти, някои суровини и масла, но същевременно се отчитат значителни спадове при храните и при редица стоки, класифицирани според материала.

Подобна е картината и по отделни пазари. Продажбите към Китай, Великобритания, Египет и Индия растат силно, докато износът към Турция, САЩ, Северна Македония и Алжир намалява.