Скандинавските пазари доминират топ 10 на водещите дигитални икономики

Нуждите на хората в дигиталната икономика се пренебрегват и това поставя на риск устойчивия растеж на обществото

Скандинавските пазари доминират топ 10 на водещите дигитални икономики

Снимка: Pexels

1268 ~ 4 мин. четене
Тази година Сингапур, САЩ и Китай се нареждат сред водещите дигитални икономики в световен мащаб, сочат данните от тазгодишния доклад Индекса на влиянието на дигиталната икономика върху обществото за 2019 г. (Digital Society Index 2019), който Dentsu Aegis Network обяви днес. Америка продължава да се представя силно по отношение на индекса за динамично развитие, но губи по отношение на доверието, което е тенденция която се наблюдава и в Австралия и голяма част от Западна Европа – особено на пазари като Франция и Германия.

Скандинавските пазари доминират Топ 10, докато Великобритания пада от първо на пето място в класацията през тази година, като основна причина за това е  спадът в потребителските очаквания за положително въздейастиве на технологиите върху начина им на живот. 


Нуждите на хората в дигиталната икономика се пренебрегват и това поставя на риск устойчивия растеж на обществото – това е основният извод от доклада. 

  • По-малко от половината хора вярват, че нуждите им се посрещат от дигиталната икономика, само една трета смята че дигиталните технологии ще създадат повече работни места. 
  • Само 45% от хората вярват, че бизнес компаниите защитават тяхната сигурност. Почти половината от световното население предприема стъпки да намали споделянето на данни онлайн и един на всеки пет човека съзнателно ограничава времето си прекарано онлайн. 
  • Всеки трети човек в света твърди, че дигитализацията има негативен ефект върху здравето и качеството му на живот. 
  • Въпреки това, две трети от обществото вярват, че положителното влияние на дигиталната икономика (като например – достъпът до информация, по-високата ефективност на работа, възможността за повече избор) ще намали негативните последици от нея (например - кирепрестъпността) – днес и през следващите 5 до 10 години.
Данните от „Индекса на влиянието на дигиталната икономика върху обществото за 2019 г.: Човешките нужди в дигиталния свят“ разкриват криза на доверие към дигиталната икономика. Въпреки широкоразпространеното  признание за ползите от дигиталните услуги, те не успяват да покрият редица основни, психологични и социални потребнности. Наред с нарастващото недоверие на потребителите към дигиталните технологии, това създава допълнителни последици и за бизнеса. 

На глобално ниво съществува пропаст между обещанието, което дигиталните технологии дават на обществото и човешкия фактор. 58% от хората смятат, че не се полагат достатъчно усилия дигиталната икономика да работи в полза на всеки един член на обществото, а се облагодетелства само избрана прослойка. Нараства загрижеността за влиянието на дигиталните технологии върху здравето на хората и качеството им на живот. 33% от запитаните са убедени, че са изложени на риск от негативни последици в този аспект, като най-засегнати са младите хора. 57% от хората се притесняват от темпото на промяната, като цифрата нараства над 80% на пазари като Бразилия, Китай и Индия. 

Дигиталните потребители си връщат контрола 

Наред с увеличаващата се загриженост по отношение на социалните промени, хората стават по-чувствителни и се отнасят с повече внимание към управлението на данните им от страна на публични институции и части компании.

Само 45% от обществото в световен мащаб вярва че бизнесите, които разполагат с личните им данни, ще съхранят тяхната неприкосновеност. Осем от десет човека биха престанали да работят веднага с компании, които злоупотребят с техните данни, посочвайки това като най-явния признак за недоверие. Тези опасения излизат извън рамките на техно индустрията – всички организации, които разполагат и предоставят дигитални продутки и услуги попадат в същата ситуация на недоверие от страна на потребителите.

И въпреки, че дигиталните технологии променят начина, по който брандовете обслужват своите клиенти, липсата на доверие и притесненията за личното благополучие кара хората да търсят по-здравословен баланс при потреблението на дигитални медии. Според проучването 44% от хората са предприели стъпки за намаляване на обема от данни, които споделят онлайн, 27% са инсталирали софтуер за блокиране на реклами, 21% съзнателно ограничават времето, което прекарват онлайн или на своя смартфон, а 14% - са деактивирали поне един свой профил в социалните медии.

От решаващо значение за бизнеса е, че тези най-активни потребители, които възвръщат контрола върху своите онлайн данни и времето прекарано в мрежата и стават все по-трудна мишена за ангажиране от страна на брандовете, са именно хората с най-голяма склонност да използват дигитални продукти и услуги (например пазаруване онлайн, позване на приложения, поръчка на такси или слушане на музика онлайн). За брандовете, това създава дигитален парадокс – тези, които са най-подготвени да се възползват от дигиталния маркетинг и услугите които той предлага, е най-силно вероятно и да се откажат от тях.

Проучването се прави всяка година и класира държавите на база на нивото, на което са успели да изградят икономика, способна да работи за всички членове на обществото им. Разработено съвместно с Oxford Economics, то изследва над 43 000 човека от 24 страни и предоставя уникална рамка за динамиката на обществото, приобщаването на неговите членове и нивото на доверие и, и степента, в която хората са ангажирани с дигиталната икономика. 
Коментари: 0