Скандинавските страни не искат обща минимална работна заплата в ЕС

Предложението на новия председател на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен, да бъде въведена минимална заплата в ЕС ще изправи Брюксел пред сериозна битка заради позицията на скандинавските държави. Financial Times пише, че мярката може да подкопае техните дългогодишни системи за колективно договаряне между работодатели и служители.

За плановете си Фон дер Лейен заговори през юли 2019 г., обещавайки да въведе „рамка“ за минимални заплати в ЕС, като същевременно зачита различията между отделните пазари на труда.

Длъжностни лица и политици в страните, където преговорите за определяне на заплатите между синдикатите и работодателите са нещо обичайно, предупреждават комисаря по заетостта, Николас Шмит, за новите стандарти, опасявайки се от увреждане на техните собствени системи. 

Датският министър на заетостта, Питър Хюмелгард, коментира, че макар да е получил уверения от Шмит, че Комисията няма желание да подкопава колективното договаряне, то в страната няма да са спокойни преди да видят публикувани окончателните подробности. "Притесняваме се, че директивата няма да съдържа необходимите изключения или предпазни мерки за нашата система", каза той в интервю. „Основният принцип в датския модел е, че нямаме политически намеси“, добави Хюмелгард.

Шепа европейски държави, сред които скандинавските страни с високи нива на заплащане, до голяма степен разчитат на системите за колективно договаряне, при които държавата играе минимална роля.

Карл-Петер Толвадсон, президент на Шведската конфедерация на профсъюзите, заяви, че страната му се бори с опитите да се наложи минимална заплата и не иска нова битка по темата. Той постави под въпрос колко лесно би било да се създаде директива за минимална заплата, която да даде изключения на страни като Швеция, където 91 на сто от работниците са в колективни трудови договори.

Създателите на политики в ЕС искат заплатите да се сближат на по-високо ниво в рамките на блока, предвид големите различия във възнагражденията, особено между западните държави и по-новите членове на Изток. На дебата за минималните заплати бе даден тласък тази година, когато Франс Тимерманс, комисарят, който неуспешно проведе кампания за председател на Комисията, призовава всяка държава членка да има минимална заплата, равна на 60 на сто от средната заплата в съответната страна.

Комисията все още не е направила предложения каква правна форма би приела, като консултации по въпроса се очаква да има в средата на януари. Диктуването на нивата на заплатите не е в рамките на правомощията на Брюксел, но един от вариантите е директива, която би осигурила рамка за определяне на минимални заплати, като се използват множество показатели.

„Броят на заетите в ЕС е рекордно висок. Но много работещи хора все още се борят да свържат двата края и дори може да се каже, че живеят на прага на бедността. От съществено значение е работниците да имат справедлива заплата, която осигурява приличен стандарт на живот“, заяви Шмит пред Financial Times.

Само шест от 28-те държави членки на ЕС - Дания, Финландия, Швеция, Австрия, Италия и Кипър, нямат минимална заплата. Минималните месечни нива в други страни варират от по-малко от 500 евро в България и Румъния до над 2000 евро в Люксембург, според „Евростат“, пише още изданието.