Следващата криза назрява от нови корени и САЩ пак са неподготвени

При борбата с новата рецесия страната ще трябва да увеличи финансовите стимули, гласи доклад на Института по икономическа политика

Следващата криза назрява от нови корени и САЩ пак са неподготвени

Снимка: БТА

5578 ~ 3 мин. четене
Уолстрийт беше ядрото на генезиса на последните две рецесии, тъй като надуваше балоните сред жилищните и технологични компании. Следващата рецесия обаче е малко вероятно да бъде предизвикана от прекалено скъпи акции, смята Институтът по икономическа политика (Economic Policy Institute; EPI) – базиран във Вашингтон мозъчен тръст.

Директорът по изследователската дейност на EPI Джош Байвънс, който е и автор на най-новия доклад на института относно следващото голямо забавяне на американската икономика, вместо това се фокусира върху други причини, които са се трупали по време на почти 10-годишното икономическо възстановяване, пише Business Insider.

Според него има „реална възможност“ САЩ да изпаднат в рецесия в рамките на следващите 18 месеца заради на прекаленото повишение на лихвените проценти и отслабващото влияние на данъчните облекчения. Прогнозата на Байвънс повтаря тези на известни икономисти като Пол Кругман и други експерти от Уолстрийт, които виждат повишен риск от срив до края на 2020 г. Кругман, както и Байвънс, се притеснява, че пазарите не са адекватно подготвени да се справят със следващия шок.

„САЩ са зле подготвени за следващата рецесия, но не заради причините, които повечето хора предполагат (твърде висок държавен дълг и прекалено ниски лихвени проценти“, пише EPI в своя доклад. Вместо това според мозъчния тръст страната не е готова заради неспособността на политиците да овладеят силата на финансовия сектор и да се борят срещу неравенството.

Въпреки че Байвънс отписва балоните от активи като основна причина за следваща рецесия, той не позволява на Уолстрийт да не се приписва никаква вина. Всъщност начинът, по който регулаторите са се отнесли към Уолстрийт по време на рецесията през 2008 г. е един от факторите, поради които според него сега САЩ са зле подготвени да се борят със следващата рецесия.

Федералният резерв се втурна да оказва помощ на финансовия сектор, за да предотврати колапса му по време на последната криза. До 2009 г. мерките за справяне с пазарния стрес са се върнали към нормалното. Акциите също са започнали да връщат стойността си. Завръщането на чувството за нормалност вероятно е отслабило чувството за спешност сред регулаторите да осигурят пълно възстановяване за всички, а не само за Уолстрийт, смята Байвънс. Сега САЩ ще трябва да се изправят пред последиците от това решение с наближаването на следващата криза.

Другата причина в сърцето на назряващата нова рецесия е основният фактор за всяка рецесия – спадът в общото търсене. Казано по-просто, рецесиите се случват, когато хората масово ограничат разходите си и бизнесът, който се е крепял на техните пари, реагира чрез мерки за намаляване на своите разходи, включително чрез съкращения.

Според EPI неравенството е влошило тази динамика. Домакинствата с ниски и средни доходи обикновено изразходват по-голям дял от общите си доходи, отколкото по-заможните домакинства. Въпреки това заплатите са нараснали по-бавно от разходите на бизнеса, като така се е получил таван на това какво общо търсене са успели да генерират домакинствата. При сегашното положение всяко едно рязко понижение на доходите би навредило не само на индивидите, но и на цялата икономика.

Байвънс също така отбелязва, че не само домакинствата са се сблъскали с ограничаване на способността им да харчат. През по-голямата част от възстановяването след последната криза американското правителство е било стиснато по отношение на отпусканите финансовите стимули за бизнеса заради опасения относно равнището на външния дълг на САЩ. По ирония на съдбата, коментира анализаторът, именно това е инструментът, необходим в борбата със следващата рецесия.

„Ключов урок от световната рецесия е, че финансовата политика е най-ефективният инструмент за подпомагане на възстановяването. Паричната политика може да положи основите за финансовата политика, но на практика не може да се разчита, че паричната политика може да играе роля, по-висока от поддържаща, при борбата с рецесиите“, обобщава Байвънс.
Коментари: 0