Спасяваме стари европроекти с пари от новите програми

Забавени проекти, които трябваше да бъдат завършени с европари от приключващия програмен период, ще бъдат спасявани с ресурси от новия – 2014-2020 г. Заради огромно закъснение, трупано при няколко правителства, 11 големи ВиК проекта за стотици милиони левове са далеч от приключване и няма как да се вместят в последния срок за получаване на средства от Брюксел по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“ – края на тази година.

ЕК е разрешила България да черпи пари от новата ОП „Околна среда“ за 2014-2020 г., за да може да се довършат важните проекти, съобщи вчера министърът на околната среда Ивелина Василева. На „брюкселски език“ това се нарича „фазиране“. Основните рискове са при строежа на пречиствателни станции, пише в. „Сега“.

Новината е добра, доколкото пречиствателните станции все пак ще бъдат достроени с еврофинансиране и няма да се наложи да се спасяват със средства за сметка на българския данъкоплатец – става дума за 233 млн. лева. Но има и негативни страни – България ще загуби безвъзвратно тази сума от стария евробюджет, а със същите милиони ще олекне ресурсът на „Околна среда“, отреден за страната ни за нови екопроекти до 2020 г. Това е „данъкът“, който България ще плати за мудност и стари грешки, трупани през годините при управлението на няколко правителства. Бюджетът на старата програма е 3.4 млрд. лв., а на новата – 3.5 млрд. лева. Основният ресурс до 2020 г. отново е за водни проекти.

„В началото на октомври критериите ще бъдат одобрени и общините ще могат да кандидатстват за довършване на обектите“, обясни Василева. Според нея предстои месец на интензивно строителство до края на октомври, когато трябва да приключи физическото изпълнение на проектите, а до края на 2015 г. следва отчитане на плащанията. 11-те обекта, за които ще се иска фазиране, са в различна фаза на изпълнение, но все далече от финал – между 4 и 65% извършени строителни дейности. Сред тях са проектите на Банско, Белене, Шумен, Ямбол, Раднево, Тервел, Видин, Враца и Силистра, които няма как да бъдат приключени до крайния срок – 31 октомври. 

При изпълнението на европроектите първоначално плащанията по извършени дейности се правят от държавния бюджет, а ЕК проверява разходите, заверява ги и чак тогава превежда евромилионите. При фазирането общините ще трябва да кандидатстват отново за дофинансиране на всеки проект от новия програмен период. „Това ще става с опростена апликационна форма“, обясниха от МОСВ пред в. „Сега“. Така държавният бюджет ще чака по-дълго Брюксел да му осребри разходите, които е поел по закъснелите проекти. Засега от екоминистерството не могат да кажат колко време ще тежат на българската хазна тези 233 млн. лева.

Освен по „Околна среда“ фазиране беше обявено и по ОП „Транспорт“, където също има сериозно забавени жп проекти.

Без да оневинява администрацията, екоминистърът добави, че в някои случаи забавянето се дължи на липса на мобилизация и капацитет на изпълнителите. От страна на строителния бранш пък инж. Симеон Пешов, шеф на „Главболгарстрой“, разкритикува практиката фирмите да понасят финансовите наказания за грешки на чиновници в опорочени обществени поръчки.

„Настояваме в този програмен период да се повиши превантивният контрол. Защото като се наложат глобите на общините, те ги налагат на нас – строителите. А ние не можем да съдим общините после и търпим сериозни загуби. Знаете, че по „Околна среда“ бяха наложени 10% корекция върху проектите. Къде бяхме преди това – при съставянето на проектите, търговете и изпълнението им“, алармира Пешов.