Спирала на бедността: Турците плащат цената за икономическата политика на Ердоган

Правителството на президента Реджеп Тайип Ердоган продължава да полага усилия да укроти инфлацията повече от година след началото на мащабната икономическа реформа в страната, ръководена от финансовия министър Мехмет Шимшек, пише Financial Times.

Централната банка на Турция увеличи основния си лихвен процент до 50% от 8.5%, а максималният месечен лихвен процент по кредитните карти, които са популярен инструмент сред потребителите, се утрои от миналия юни насам до 4.25 на сто. Правителството също така повиши данъците и сигнализира, че тази година няма да вдигне минималната заплата след 49-процентния ѝ ръст през януари. Миналата седмица кабинетът обеща да намали драстично публичните разходи. 

Новата икономическа програма на Ердоган беше посрещната позитивно от инвеститорите, но тя все още не носи ползи за турците, които са изправени пред инфлация от близо 70%, нарастващи разходи за заеми и намаляващи стимули, които през последните години притъпяваха въздействието на растежа на цените.

Това е горчиво лекарство. Пенсионерите и хората с ниски доходи плащат най-много в борбата срещу инфлацията", казва Селва Демиралп, бивш икономист на федералния резерв на САЩ, която сега работи в университета Коч в Истанбул.

Целта на Шимшек е да потуши дългогодишната инфлационна криза, предизвикана от предишните политики на Ердоган, които се базираха на грешната прогноза, че ниските лихви ще "излекуват", а няма да причинят висока инфлация. Ердоган обеща по-рано този месец, че няма да има връщане назад от новия план, сигнализирайки, че правителството няма да осигури временни облекчения, каквито имаше в миналото.

Популярността на заведенията за хранене Kent Lokantası в Истанбул е илюстрация на усилията на Ердоган да укроти инфлацията. Половин час преди обяд десетки хора се редят на опашка пред заведенията, чието лого изобразява сърце в купа. Kent Lokantası са субсидирани от общината, като в обедните часове са пълни. 53-годишният доставчик Хасан, който яде там всеки ден, коментира:

Това място не е само за безработните или бедните. На друго място ще трябва да платя 200 лири (6.25 долара) за храна, която струва 40 лири тук“.

67-годишния пенсионер Хюсеин казва, че трудно би покривал разходите си, ако не разполага с такава възможност.

Не мога да си позволя пресни плодове или месо. Цените се променят всеки път, когато отида на пазара“, категоричен е той.

14-те заведения Kent Lokantası в Истанбул сервират около 1000 порции на цена от 40 турски лири (1.24 долара) всеки ден. Общината субсидира две трети от разходите им.

Ресторантите са отворени през 2022 г., когато инфлацията в страната достигна пик от над 85% на годишна база. Но две години по-късно търсенето все още е толкова силно, че Истанбул планира да отвори над 20 нови търговски обекта.

Спирала на бедността

Новата програма на Турция бавно възстановява доверието сред мениджърите на международните фондове, които са инвестирали почти 10 милиарда долара в турски акции и деноминиран в лири правителствен дълг през последната година, показват данните на Централната банка. Глобалните рейтингови агенции S&P и Fitch повишиха оценката на Турция тази година, докато високите лихви "охлаждат" ръста на кредитирането.

Ситуацията в магазините за хранителни стоки и търговските центрове обаче все още не отразява тази подобряваща се картина. Месарниците продават телешката кайма на цена от 640 лири на килограм (20 долара), което е двойно увеличение спрямо миналата година.

Нашите клиенти са намалели драстично. Онези, които все още идват, купуват половин килограм или 250 грама, само за да дадат на децата си малко протеини, докато преди купуваха килограм“, коментира пред изданието един от магазинерите в работническия квартал Фатих.

Хасер Фого - основател на изследователската група Deep Poverty Network - казва, че Турция рискува да попадне в спирала на бедността, тъй като прагът на глада, изчислен от профсъюзите миналия месец на 17 725 турски лири (550 щатски долара) на месец за четиричленно семейство, се покачва над минималната заплата от около 525 долара през април.

Работещите бедни не могат да посрещнат основните си нужди от храна, подслон, здравеопазване и транспорт“, допълва той.

Ерозия на доверието

Много потребители се съмняват, че новите икономически мерки ще успеят, имайки предвид факта, че централната банка на Турция не успява да постигне целта си за инфлацията всяка година от 2011 г. насам. Избирателите се разбунтуваха срещу дългогодишната криза на местните избори този март, които нанесоха първото поражение на управляващата партия на Ердоган от основаването ѝ преди две десетилетия.

Инфлационните очаквания са постоянни поради ерозията на доверието през последните години. Изглежда, че финансовите пазари донякъде вярват във възможностите за "дезинфлация", но домакинствата и малките предприятия съвсем не са толкова оптимистично настроени“, казва Хакан Кара, професор по икономика от университета Билкент.

Централната банка на Турция заяви по-рано този месец, че очаква годишната инфлация да падне до 38% до края на годината, след като достигна около 75% този месец. Проучване на институцията показва, че потребителите очакват ръст на потребителските цени от 80 на сто за година.

Повече от 90% от анкетираните в отделно проучване на университета в Коч заявяват, че сега е подходящ момент за закупуване на дълготрайни стоки, което е знак за техните очаквания, че цените ще продължат да нарастват. Тези настроения са ключово предизвикателство за Централната банка в битката ѝ за овладяване на ръста на цените, тъй като те допълнително засилват търсенето, допринасяйки за ускоряване на ценовата спирала, казват икономистите.

Селва Демиралп е на мнение, че сегашното ниво на затягане не е достатъчно, както по отношение на паричната, така и на фискалната политика. Прогнозите на Централната банка от началото на май предполагат, че темпът на икономически растеж в края на годината ще бъде приблизително 2.1 на сто, което е доста над прогнозите, публикувани през февруари.

Растежът трябва да се забави много повече, за да доведе инфлацията до желаната цел. Основният въпрос е дали властите ще бъдат достатъчно търпеливи, за да издържат на политическите последици от този горчив процес на стабилизиране“, коментира  Хакан Кара.