Къде се разминават младежите и работодателите на пазара на труда в България?

През последните няколко години пазарът на труда беше изключително динамичен, а изглежда промените продължават. Първото голямо сътресение дойде с началото на COVID пандемията – освобождаването на хора и преминаването към работа от вкъщи, след това възстановяването и свързания с него недостиг на квалифицирани работници, за да дойде изкуственият интелект. И това не е краят – икономиката на Европа се забавя, това неминуемо се пренася в България,  което пък вещае допълнителни проблеми на пазара на труда, особено при младите хора.

Всъщност младежите, които тепърва започват трудовата си кариера или са в началото ѝ, и нямат опит и достатъчно умения и знания, обикновено са първите, които усещат проблемите, когато се опитват да се реализират. Но ниското заплащане и липсата на възможности са само част от проблема, когато говорим за поколението Z. Много често разбиранията на младежите за кариера се разминават с тези на работодателите, оказват се недобре подготвени от университетите за реалния живот и неудовлетворени от заплащането.

Конкретно за България, пазарът на труда не се различава много от европейския, когато става въпрос за недостига на кадри. Но се разминава като структура.

Например, по данни на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН (БМГД) в страната има над 330 хиляди души между 15 и 34 години, които нито учат, нито работят (NEET). По този показател България е сред държавите с най-високо ниво – между 15 и 20%. По-лошо е положението само в Румъния, Италия и Гърция.

В същото време бизнесът в България има недостиг от 300 хиляди души, по данни за миналата година на министъра на труда и социалната политика Иванка Шалапатова.

Т.е. възможностите за работа все още са достатъчно големи, но изглежда пазарът се затруднява да предложи подходящи възможности за развитие на младите хора.

Бизнесът и образованието

Водещият световен производител и доставчик на решения за линейно движение Ewellix, както повечето фирми, работещи у нас, също изпитва затруднения да намери квалифицирани кадри. Компанията се опитват да преодолее тези липси с инвестиране в младежи – като дава възможност на млади специалисти да натрупат стаж и опит при тях. в Тази връзка фирмата започва и съвместна работа с техническите университети в страната.

Стремежът ни е да изградим стажантски програми, които да помогнат на бъдещите професионалисти да придобият практически опит и знания още докато са на етап обучение“, споделя Кристина Тодорова, мениджър „Човешки ресурси“ в Ewellix България.

Според Ewellix теоретичната подготовка на младите в университетите у нас е „на доказано добро ниво“, но липсва практическа подготовка.

Кристина Тодорова споделя, че един от най-добрите начини да се подготвят младите за „реалните нужди на бизнеса“ е чрез придобиване на практически знания в компании от сектора още по време на обучението им в университета.

Adecco, една от големите компании за подбор на персонал у нас, отбелязва скоростните промени при бизнеса и слабата възможност за адаптиране на образователните програми като един от основните проблеми за липсата на квалифицирани кадри.

Вярваме, че бизнесът и образованието трябва да вървят „ръка за ръка“, за да могат да отговарят на промените и да създават кадрите, от които има нужда пазара“, споделя Михаела Василева, подбор "Временна заетост" в Adecco.

Според становище на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обаче висшите учебни заведения произвеждат кадри, от които пазарът на труда няма нужда. А 50% от завършилите висше образование не работят по специалността си.

И въпреки че последните години план-приемът се увеличава, реалният прием на студенти не се променя. А 50% от местата за студенти държавна поръчка стоят празни.

Най-желаните професии за реализация от поколение Z си остават тези в сферата на IT специализацията, сочи проучването „Професии на бъдещето и бъдеще на професиите“, възложено от БМГД. След това следват секторите на медицината, предприемачеството и правото.

Бизнесът и младите

Голяма част от учениците, както и техните родители, определят меките умения (дигитални умения, комуникативни, работа в екип и други) като решаващи за професионалния успех, сочи проучването.

Ewellix също търси меки умения у младите кандидати, когато ги наема на работа. Кристина Тодорова, мениджър „Човешки ресурси“, отбелязва „жаждата за знания и желанието за учене“ като едни от най-важните качества в кандидатите за работа.

В Ewellix не отчита като проблем да намери общ език с младите кандидати за работа и екипът на компанията се състои от кадри с различен опит, знания и възраст.

Общата картина обаче не изглежда така, според Николай Тръмбев, директор "Подбор" в Adecco. Според него работодателите и младежите изпитват затруднения, когато трябва да се сработят.

Настоящите мениджъри изпитват затруднения да се сработят с младите колеги от поколението Z. Не ги разбират и определят очакванията им за работното време, гъвкавия модел на работа и поставянето на личния живот пред служебните ангажименти за „претенции“, казва той.

"Претенции" или не, изискванията на младите, както и наложената по време на пандемията "работа от вкъщи", която остана популярна най-вече сред поколението Z, са все по-ключови критерии за намирането на работници, тъй като това поколение малко по малко започва да доминира на пазара.

Дистанционната работа и цифровите умения стават все по-важни, а липсата на гъвкава регламентация на отдалечената работа все още създава проблеми за много работодатели и потенциални служители“, споделя Даринка Георгиева, изпълнителен директор на БМГД на ООН.

Според Николай Тръмбев младежи и работодатели могат да намерят общ език там, където има корпоративна култура, уважение и приобщаване, докато в среда от типа "тук е така" младите трудно биха останали. Според Тръмбев ролята на мениджъра е ключова за подобряване на диалога между поколение Z и работодателите.

Младите служители оценяват възможностите за развитие, което невинаги означава да бъдат повишени на шестия месец. Те искат да учат нови умения, защото технологиите и бизнес средата предразполагат да учат по-бързо. Затова отговорност на работодателя е чрез ефективна обратна връзка и правилни стимули да обсъжда и направлява развитието на младите кадри“, казва Николай Тръмбев, Adecco.

Защо младите не намират работа?

Отговорите на въпроса: "Защо младите не могат да си намерят работа въпреки огромното търсене?" са противоречиви. Според Ewеllix младите вече не поставят заплащането на първо място. То е изместено от други приоритети, като възможности за развитие, допълнителни придобивки и гъвкаво работно време.

Това се потвърждава и от проучването „Професии на бъдещето и бъдещето на професиите“, което сочи, че доброто заплащане остава едва на трето място като фактор за мотивация при избор на кариера и работно място от страна на младежите. Те искат да знаят какви са възможностите за развитие в съответния сектор и дали работата съвпада в голяма степен с интересите им.

Проучване от миналата пролет на социологическата агенция „Тренд“ обаче сочи, че 75% от запитаните смятат, че ниското заплащане е сред основните причини младите да не могат да си намерят работа.

Бъдещето на пазара на труда

От БМГД отбелязват развитието на изкуствения интелект и промените, които той предизвиква, като поредното голямо предизвикателство пред образователната система и пазара на труда.

След навлизането на AI представите за способностите, които трябва да притежават работниците, са се променили. Хората имат нужда от напълно нов набор от умения, които да им позволят да работят заедно с, а не в конкуренция с изкуствения интелект. 

Безспорно е, че AI е тук и ще остане, не можем да избягаме от развитието. Това, което отличава подхода на тези, които ще успеят, е, че те вече търсят приложенията му, а не само заплахите“, споделя Даринка Георгиева, БМГД на ООН.