„Стена от пари в брой“: Заплаха за 7 трилиона долара надвисва над Уолстрийт

Рекордните 7.6 трилиона долара, натрупани в момента в парични пазарни фондове, са най-голямата концентрация на ликвидност в историята – резултат от агресивната политика на Федералния резерв за повишаване на лихвите в борбата с инфлацията. Въпросът, който мнозина си задават е: къде ще отидат тези пари? Отговорът може да дойде много скоро. Фед се готви за първото намаление на лихвите от година насам – с до 50 базисни пункта, което отваря възможността за по-рискови, но и по-доходни възможности?

"Стената от пари" – мит или реалност?

Финансовите кръгове отдавна обсъждат теорията на "стената от пари в брой" – идеята, че такава масивна ликвидност може да предизвика самостоятелно рали на фондовите пазари. Но тази теория е била опровергавана толкова пъти, колкото е била предлагана.

Последните данни за пазара на труда в САЩ потвърждават опасенията, че безработицата расте и че централната банка трябва да действа по-скоро. Главният икономист на Investment Company Institute Шели Антониевич смята, че когато Фед започне да понижава лихвите, около 7 трилиона долара постепенно ще се прехвърлят към по-рискови активи – акции и облигации.

Гласът на скептиците

Питър Крейн от изследователската фирма Crane Data обаче има прост отговор: "Активите на паричните фондове просто продължават да растат." В 52-годишната история на паричните пазарни фондове активите са спаднали само след краха на дотком компаниите и финансовата криза – когато лихвите паднаха до нула.

Лихвите са важни, но много по-малко, отколкото повечето хора вярват", казва Крейн. "7-те трилиона долара няма да отидат никъде, освен нагоре."

Промяната в структурата

Днешният пазар е различен – около 60% от средствата са институционални и корпоративни, а не от дребни инвеститори. "Те не се движат, без значение какво се случва. Те не влизат на фондовия пазар", обяснява Крейн.

Дори част от активите да се преместят към по-рискови области, това вероятно ще бъдат само около 10% от общата сума. При положение че в банковите депозити стоят около 20 трилиона долара с почти нулева доходност, намаляването с 25 базисни пункта няма да направи паричните фондове напълно неатрактивни.

В момента инвеститорите в парични фондове печелят средно 4.3% годишно. Дори лихвите да паднат до 3%, голяма част от парите ще останат на място – особено в сравнение с банковите депозити, които плащат може би най-много 0.5%.

За да се премести значителна част от тези средства, ще е необходимо повторение на историята – лихвите да стигнат до нула", смята Крейн.

Опции за инвеститорите

За тези, които решат да изтеглят средства от паричните фондове, има няколко възможности:

• Държавни ценни книжа: ETF с продължителност 2-5 години предлагат доходност плюс потенциал за поскъпване, макар и с по-висока волатилност.
• "Облигационна стълба": ETF, които разпределят експозицията по цялата крива на доходност, поддържайки по-ниска волатилност.
• Диверсификация в акции: Но експертите предупреждават – при рекордните нива на пазара и доминацията на технологичните гиганти (40% от щатския пазар), фокусът трябва да е върху пропуските в портфейла – компании с малка капитализация или международни позиции.

Промяната в лихвената политика няма да се отрази веднага – паричните фондове имат 30-дневен срок на падеж, така че ще отнеме време, преди да се почувства пълният ефект. А историята показва, че за масово изтегляне от парични фондове са нужни много по-драматични промени в икономиката, отколкото обикновеното намаляване на лихвите.