ЕС се проваля с осигуряването на критични суровини за енергийния преход

Амбициозните климатични цели на Европейския съюз са изправени пред предизвикателство, тъй като Европа се затруднява да се снабди с така необходимите ѝ критични суровини. Това се посочва в нов доклад на Европейската сметна палата (ЕСП), представен на брифинг в понеделник.

В него ЕСП разглежда доколко действията на ЕС гарантират дългосрочно сигурното снабдяване със суровини от критично значение. В обобщението обаче се посочва, че понастоящем Съюзът е силно зависим от внос, а диверсификацията му не дава осезаеми резултати.

Без суровини от критично значение няма да има енергиен преход, конкурентоспособност и стратегическа автономност. За съжаление, в момента сме опасно зависими от няколко държави извън ЕС за доставката на тези суровини“, заяви Кейт Пентус-Розиманус, член на ЕСП, отговарящ за одита.

По думите ѝ, ЕС трябва да помисли за начини да намали уязвимостта си в тази област. „Без тези материали няма да има стратегическа независимост, а всякакви приказки за конкурентоспособност остават празни“, добави тя, като уточни, че от 26-те критични суровини, нужни за енергийния преход, за десет ЕС изцяло разчита на внос.

Това ни прави уязвими и дискредитира целта ни да бъдем силна, независима геополитическа сила“, посочи тя.

И още пречки

Оказва се, че ЕС трябва да поработи и върху вътрешното производство, което понастоящем е възпрепятствано от финансови, правни и административни трудности.

Проучването на находищата в ЕС също продължава да бъде недостатъчно развито. Едва наскоро са започнати действия за подобряване на „общото проучване“, т.е. за определяне дали съществуват ресурси, които може да бъдат използвани, по-специално чрез EuroGeoSurveys и национални програми за проучване.

Наред с изредените проблеми, рециклирането на материалите все още е в начален стадий. Много от целите на ЕС за рециклиране не се отнасят до конкретни суровини. В резултат на това те не стимулират рециклирането на отделните суровини – особено на тези, които са по-трудни за извличане, като редкоземните елементи в електрическите задвижващи устройства или паладия в електрониката. Те също така не насърчават използването на рециклирани материали.

Заради това одиторите считат, че много проекти, финансирани от ЕС, няма да спазят сроковете си.

Неразвити проучвателни дейности

Според доклада, проучвателните дейности в Европа не са достатъчно развити. Дори когато бъдат открити нови находища, може да отнеме до 20 години, докато започне да функционира даден миннодобивен обект в ЕС. Поради това е трудно да си представим конкретен принос до крайния срок през 2030 г.

Преработвателните мощности, чрез които ЕС иска да осигурява 40% от потреблението си до 2030 г., се закриват, отчасти поради високите разходи за енергия, които могат сериозно да намалят конкурентоспособността.

Одиторите предупреждават, че Блокът може да се озове в порочен кръг, тъй като липсата на доставки не позволява да се разработват проекти за преработка, което от своя страна намалява стимула за осигуряване на доставки.

Какви са решенията?

По време на презентацията си Пентус-Розиманус изведе няколко възможни решения:

• Диверсификация на вноса;
• Повече местно производство;
• По-добро рециклиране или заместване на суровините.

Според нея, Старият континент има неосъществен потенциал за рециклиране, влошен от недостатъчния капацитет за проучване на находищата.

Обработката (на материалите) се прави извън ЕС, а местата в Европа, където може да се случва това, намаляват“, добави говорителката на ЕСП.

В отговор на въпрос от Economic.bg какви са пречките пред обработката в Европа, Ян Хут от ЕСП заяви, че добивът и обработката вървят ръка за ръка и когато пред първото има пречки, какъвто е случаят, тогава и второто остава недоразвито.

За критичните суровини

Суровините от критично значение са икономически важни, за които обаче има съществен риск за снабдяването. В последния списък, включен в Законодателния акт за суровините от критично значение, са посочени 34 вида от критично значение, 26 от които са необходими за ключови технологии за енергия от възобновяеми източници, а 17 се считат за стратегически суровини.

С оглед на ангажимента на ЕС за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. и за постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г., значението на суровините от критично значение е решаващо за успешното декарбонизиране на енергийната система.