Светът ще премине границата на затопляне от 1.5°C до 2030 г.

Темпът на затопляне на планетата, предизвикан от човешката дейност, остава на рекордно високо ниво. Последният доклад за Индикаторите на глобалните климатични промени (IGCC) показва, че светът се приближава опасно близо до прага от 1.5 °C, заложен в Парижкото споразумение, като през 2025 г. затоплянето е достигнало 1.37°C.

Ако емисиите продължат да се отделят в сегашните си обеми, преходът от това ниво до критичните 1.5°C ще бъде направен през 2030 г. Това показва анализът на повече от 70 учени от 56 институции в 17 държави.

Четвъртото издание на доклада за IGCC, публикувано на 11 юни в научното списанието Earth System Science Data, проследява основните показатели, които разкриват колко бързо се променя климатът и какви са причините за това. Анализът очертава ясна картина: Земята се затопля с ускоряващи се темпове, което се дължи почти изцяло на човешката дейност.

Нашето проучване показва, че емисиите на парникови газове са достигнали рекордно високо ниво, главно поради изгарянето на изкопаеми горива“, заявява д-р Уилям Ламб, старши изследовател в Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата (PIK), Германия.

„Добрата новина е, че вече има налични решения. Чрез инвестиции във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и електрификация, правителствата могат да намалят емисиите, като същевременно изградят по-чисти, по-надеждни и по-сигурни енергийни системи.“

Световният въглероден бюджет ще се изчерпи след три години

Общото количество въглероден диоксид, което все още може да бъде изпуснато в атмосферата, без затоплянето да надхвърли 1.5°C спрямо прединдустриалните нива, вече е едва 130 милиарда тона. При настоящите нива на емисии този лимит ще бъде изчерпан за около три години.

Заложената граница за максимално затопляне е в основата на Парижкото споразумение от 2015 г. – международен договор, чиято цел е да предотврати най-катастрофалните последици от климатичната криза.

Глобалните емисии достигнаха рекордно равнище от 56.8 милиарда тона CO2 еквивалент през 2024 г., подхранени главно от изгарянето на изкопаеми горива. Концентрациите на трите основни парникови газа – въглероден диоксид, метан и азотен оксид – са се повишили спрямо 2019 г., като нивото на CO2 в момента е 425.6 части на милион (ppm).

Всичко се свежда до един прост принцип: отделяме повече парникови газове от всякога, което води до повишаване на нивата им в атмосферата. Те улавят все повече топлина и нарушават равновесието на планетата“, обяснява д-р Мат Палмър, научен сътрудник в Метеорологичната служба на Обединеното кралство (UK Met Office).

Докладът също така установява, че енергийният дисбаланс на Земята – разликата между топлината, която навлиза в планетата, и тази, която я напуска – се е увеличил повече от два пъти през последните десетилетия и в момента е на рекордно високо ниво. Това означава, че планетата акумулира топлина по-бързо от всеки друг момент в историята на съвременните измервания.

Енергийният дисбаланс на Земята нараства бързо, което води до промени във всеки компонент на климатичната система, включително затопляне на океаните и континентите, топенето на вечната замръзналост, загубата на лед и повишаване на нивото на морето“, посочва д-р Карина фон Шукман от френския изследователски институт Mercator Ocean International.

Световният океан се покачва и затопля

През 2025 г. нивата на световните океани достигнаха нов рекорд – повишение с 23 см спрямо 1901 г., като темпът се ускорява. Океаните поглъщат голяма част от излишната топлина, като средните температури на морската повърхност миналата година отбелязаха второто си най-високо ниво в историята.

Нов показател, добавен в тазгодишния доклад, отразява мащаба на морските горещи вълни: броят на засегнатите дни в глобален мащаб се е увеличил повече от три пъти между 1991 и 2025 г. Само през 2025 г. светът е преживял 65 дни с морски горещи вълни, които нанесоха щети на екосистемите, застрашиха рибните запаси и нарушиха океанско-атмосферните системи, регулиращи климата на Земята.

На сушата картината е също толкова мрачна. Средните максимални температури на сушата през последното десетилетие са били с почти половин градус по-високи спрямо предходното десетилетие – промяна, която извежда екстремните горещини до нови нива по целия свят.

Почти цялото затопляне през последното десетилетие се дължи на човешката дейност“, казва д-р Саманта Бърджис от Службата за климатични промени „Коперник“. „Въздействието върху поминъка и екосистемите вече се усеща в целия свят и ще се ускори с продължаващото повишаване на температурите.“

Учените, изготвили доклада, алармират и за един по-малко видим риск: самите глобални бази данни, използвани за проследяване на тези промени, са под заплаха. Съкращенията на финансирането – включително решението на администрацията на Тръмп от миналата година да прекрати програмата за мониторинг на качеството на въздуха на Държавния департамент на САЩ – създават опасни празнини в доказателствената база, от която зависят климатичната наука и политиката.

Без тези данни бъдещите оценки ще бъдат много по-трудни в момент, когато са необходими спешни действия в областта на климата“, предупреждава д-р Крис Смит от Международния институт за приложен системен анализ.

По темата работи Марианна Варбанская.