Тръмп се опитва да разбие Запада

Той заплашва Атлантическия алианс, използвайки една лъжа

16:16 11.06.2018 ~ 4 мин.

Съюзът между САЩ и Западна Европа постигна забележителни неща. Той спечели две световни войни през първата половина на 20 век. След това се разшири, включвайки бившите си врагове, и спечели Студената война. Помогна за разпространение на демокрацията и за постигане на най-високия жизнен стандарт (в западните страни), какъвто светът някога е познавал.

Президентът Тръмп се опитва да разбие този съюз.

Дали наистина той върши това съзнателно? Кой знае... Невъзможно е да се надникне в главата му и да се гадаят стратегическите му цели, ако той изобщо си поставя дългосрочни цели. Но нека кажем така: ако един президент на САЩ начертае някакъв таен, конкретен план за разрушаване на Атлантическия алианс, този план поразително би носил белезите на поведението на Тръмп.

Той би включвал открита враждебност към лидерите на Канада, Великобритания, Франция, Германия и Япония, би включвал предпочитание към схватки по измислени проблеми - не за да се печелят големи отстъпки за САЩ, а за да се създават конфликти заради самите конфликти.

Таен план за съсипване на Запада би предполагал също САЩ за потърсят нови съюзници в замяна на вече нежеланите. Най-очевидният би бил Русия - най-големия съперник в Европа на Германия, Франция и Великобритания. И точно както действа Русия, САЩ, поставяйки си за цел да разбият Атлантическия алианс, биха започнали да се месят във вътрешните работи на други страни, за да поставят там нови правителства, които също отхвърлят стария съюз.

Внимание, внимание, внимание, внимание. Тръмп върши всяко едно от тези неща. Той предпочете да не присъства на срещата на Г-7 в пълен състав. Докато беше там, търсеше схватки. Може би вече сте видели снимката, публикувана от германското правителство - Тръмп седи със свъсени вежди и скръстени ръце, докато Ангела Меркел и другите (западни) лидери са го наобиколили прави, с умолителни погледи. Японският премиер Шиндзо Абе гледа направо отчаяно.

Няма нищо чудно. Главните разногласия на срещата бяха за митата, които Тръмп наложи по фалшиви причини. Той твърди, че по този начин просто отвръща на действията на други страни. Но текущите средни мита на САЩ, Великобритания, Германия и Франция, според Световната банка, са еднакви - 1,6 процента. Японските са 1,4 процента, а канадските - 0,8 процента. Да, всяка страна има известен брой спорни мита, но те са малки, и САЩ не страдат от тях.

Така че Тръмп не казва истината за търговията. По същия начин той лъжеше за родното място на Барак Обама, за собствената си позиция по войната в Ирак, за числеността на множеството (във Вашингтон), събрало се по случай встъпването му в длъжност, за статистиката за убийствата, за мексиканските имигранти, за руското разследване, за парите за мълчанието на Сторми Даниълс и по стотици други въпроси. С митата обаче той не изтъква реален проблем, а го представя невярно. Той заплашва Атлантическия алианс, използвайки една лъжа.

Ако се нуждаете от повече доказателства, погледнете неговите постове в Туитър. Тези, които следят отблизо неговите писания в мрежата (за което не им завиждам), са разбрали, че той често обвинява другите, че вършат неговите собствени грехове. В събота той нарече канадския премиер Джъстин Трюдо "много нечестен".

Докато Трюдо и другите традиционни съюзници получават презрение, по адрес на Владимир Путин, Ким Чен-ун и разни други напиращи авторитарни управници се сипят похвали. Тръмп и неговите помощници дават рамо на крайнодесни политици в Германия и други страни. В Квебек той се опита да търси извинения за руската анексия на Крим и се застъпи за повторно приемане на Русия в Г-7. Консервативният автор Джей Нордлингър попита: Защо той (Тръмп) говори като водещ от финансираната от руското правителство тв мрежа АрТи (Russia Today)?

Аз не зная отговора. Но е крайно време да погледнем сериозно на единствено възможното обяснение за поведението на Тръмп: той иска да разруши западния съюз.

Това може би е въпрос на идеология, и той (Тръмп) предпочита авторитаризма в стил Путин пред демокрацията. Или пък той няма далечна стратегия и Путин наистина държи като коз някаква компрометираща информация. Или може би Тръмп просто харесва да бъде срещу всичко онова, на което е държал всеки съвременен американски президент.

Каквато и да е причината, неговото поведение налага да му бъде даден отговор, който да е толкова сериозен, колкото и заплахата. Както изтъкна политологът Брендън Найън, изминалият уикенд бе възприет като повратна точка: "Западният съюз и глобалната търговска система са подложени на същото силно напрежение, което Тръмп породи и в нашите вътрешни институции".

За традиционните американски съюзници отговорът изисква отказ от бодрия оптимизъм, който характеризираше първоначалния подход, възприет от Трюдо и френския президент Еманюел Макрон. Меркел е примерът за правилния подход. Тя е по-твърда, избягвайки ненужна ескалация, защото разбира заплахите в дългосрочен план.

За съпартийците републиканци на Тръмп това означава да поставят интересите на страната над партията. Няколко (видни) републиканци, като Джон Маккейн, уместно изразиха тревога през последните два дни. Сега от конгресмените се очаква да направят повече от писане на изпълнени с терзания туитове. Те трябва да предложат законодателство, което да обуздае Тръмп, и да започнат изслушвания с цел изясняване на неговите мотиви.

За американските избиратели това означава да схванат истинския залог в предстоящите тази година междинни избори. Те не са просто референдум за намаляване на данъците, за планове за здравеопазването или за нетрадиционния стил на президента. Те са референдум за американските идеали, които са по-стари от всеки от нас.