Трудностите на арт предприемачеството

Кристо вероятно е най-известният български арт предприемач, но не е единственият. Гери Турийска с „Пощенска кутия за приказки“, галерия „Сариев“, Валери Гюров с неговия частен музей „Червения апартамент“, Жаклин Вагенщайн със „Синелибри“ го следват успешно. Заражда се движение от български арт предприемачи, които развиват продукти и събития, експериментират с вкуса ни за изкуство и не се страхуват да говорят за себе си като предприемачи.

„В България има свободен пазар едва от 30 години и предприемачеството в сферата на изкуството не е успяло да се развие още. Но има опити и добри примери. То не трябва да се изчерпва до хендмейд или магазин-галерия. Ако имаше публика с потребност от култура, изградени навици и готовност да заплаща за културен продукт, добра икономическа среда, облекчения за стартиране на такъв бизнес, подкрепа от институции...Такива условия няма и всеки разчита изцяло на себе си,“ казва Стефка Цанева, програмен координатор в културния отдел на Гьоте-институт България, куратор и културен мениджър на свободна практика.

Жаклин Вагенщайн, която е основател на фестивала „Синелибри“, се съгласява с това и разказва историята на проекта. „Исках да маркираме 25- годишнина на издателство „Колибри“с необичайно, смислено, запомнящо се събитие. А киното е неразделно от нашата дейност. Така се роди идеята за кинофестивал на литературни адаптации. Имахме късмет успехът да ни споходи веднага, толкова вдъхновяващ, че ни ангажира да продължим напред, независимо от трудностите, свързани с финансирането . Радваме се на подкрепа от страна на Столична община и на Министерство на културата, но тя не е достатъчна. Разчитаме и на спонсорство, дарения и т.н. Когато искаш да възпитаваш и развиваш вкус към артхаус киното, не можеш да разчиташ само на приходи от посещаемост...“.

Макар и с малки крачки, и най-традиционните форми на арт предприемачество започват да се развиват устойчиво. Стефка цитира примери за нови и качествени галерии, които не просто „продават“, а подкрепят изкуството, насърчават създаването на нови публики, на нови колекционери. Този пазар преживява възход в международен план. Според данни от доклада “The Art Market 2019,” на Art Basel и UBS, обемът на световния арт пазар е нараснал с 6% на годишна база през 2018 г. и продажбите са на стойност 67,4 млрд.долара. Според експертите малките галерии изпитват същите проблеми, за да останат устойчиви, както първоначалните инвеститори – често не възвръщат инвестицията си в млади автори, а и разходите за маркетинг, за различни дейности, вече и в онлайн среда, са високи.

„За да бъде един арт проект устойчив, трябва да си изгради солидарна и вярна публика, готова да плати за съдържанието, което й се предлага. Като единствен възможен път ми се струва диверсифицирането на съдържанието и комбинирането на по-доходоносни и по-недоходоносни дейности. „Фотосинтезис“ имат галерия. Тя е част от едно цяло с магазин за фотографска техника, печатница и кафене. Всички те се допълват”, казва Стефка. Тя допълва и с примера на галеристката Веселина Сариева, която организира и арт събития, издава каталози и книги. Всички тези дейности имат стойност и за средата. „Галерия „Сариев“ беше на най-престижните панаири в Европа, което е невероятно постижение“.

Продължаваме разговора си за маркетирането на изкуството. Стефка, която е част от Гьоте-институт, споделя, че институтът е излязъл от от класическия имидж на „институция“ чрез нови партньорства и с подкрепа на независими проекти, като е привлякъл нови и млади публики.

Жаклин казва, че публиката на „Синелибри“ е „интелигентна и жадна за качествени форми на развлечение“. Структурата на маркетинга включва различни форми на реклама и ПР, споделяния и работа в социалните медии. „Необходими са последователни, стратегически усилия за облекчаване на частната инициатива в тази област. Въз основа на какви критерии да се определя абсолютната и относителната значимост на културно събитие в дългосрочен план? Кой има експертизата и моралното право да определя тези критерии? И на тази база да се прецени какъв да е процентът на държавно финансиране, което предприемачът заслужава“, пояснява тя.

Стефка назовава най-сериозния проблем - културата в България се случва изцяло на проектна база, за събитие или проект за до една година срок. Така животът на опитите в сферата на арт предприемачеството се скъсява принудително. Конкуренцията е голяма, за сметка на финансиращите организации, спонсори и публики, но има много възможности за партньорство. „В такава малка и ограничена откъм ресурси сцена сътрудничеството е по-доброто решение“, казва Стефка.

Жаклин слага точка на разговора с усмивка: „В арт предприемачеството в България щипката идеализъм е задължителна. Да управляваш арт проект не е по-лесно, отколкото да управляваш друг бизнес. Но е по-приятно. Всяка дейност, в която влагаш ум и сърце, е обречена на успех, рано или късно“.