Трябва да даваме по-голяма самостоятелност на децата в училище

Университетите да са по-активни в комуникацията с бизнеса, съветва Иван Петров, координатор от \"Заедно в час\"

Трябва да даваме по-голяма самостоятелност на децата в училище

През учебната 2015/2016 година близо 100 учители са част от системата на „Заедно в час” в България и преподават по основни предмети на над 8000 ученици в 55 училища в 8 региона в България: София-град, София-област, Пазарджик, Перник, Пловдив, Ловеч, Разград и Стара Загора. Организацията има за цел всяко дете у нас да получи достъп до качествено образование, независимо къде живее и какви са финансовите възможности на родителите му. 

През изминалата учебна година учителите отчитат средно повишение от 20% в нивото, на което учениците усвояват предметното знание за съответния предмет, както и ключови преносими умения. Организацията подбира само най-добрите специалисти, като през изминалата година едва 7% от кандидатите са получили одобрение да вземат участие в програмата. Дългосрочната цел е разрастване на обсега на училищата-партньори и броя на учителите по програмата, така че към 2021 г. 200 млади специалисти да влязат в най-нуждаещите се училища.

Повече за инициативата ни разказва Иван Петров, който е координатор на настоящи учители по програмата на „Заедно в час“. Той завършва Университета на Дънди (Шотландия), специалност Икономика. За организацията разбира съвсем случайно и решава да се присъедини към нея, защото вярва, че децата в България заслужават равен старт в образованието си и една по-добра възможност за реализация в бъдеще.

-Г-н Петров, с какво е по-различно обучението от учители на „Заедно в час”?

Освен че преподават в училище, нашите учители се занимават и с извънкласни дейности. Стремим се да наблягаме изключително много на конкретни умения и нагласи на ученика – аналитично мислене, работа в екип, креативност. При обучението използваме т.нар. модел Преподавай като лидер, който се използва от всички организации в мрежата “Teach for All”, от която сме част и ние. Преди да влязат в класната стая, учителите преминават редица обучения и така са достатъчно добре подготвени да влязат в класната стая. Всеки един час започва с цел, чието изпълнение може да бъде измерено в края му.

-На какви изисквания трябва да отговаря един човек, за да стане учител към „Заедно в час”?

Най-важното е, че е няма изискване хората, които искат да станат учители, да имат правоспособност да преподават. Затова се грижим ние от „Заедно в час” в партньорство с университети и други организации. Всеки, който реши да стане част от нас, ще получи такава педагогическа правоспособност. Основното, което оценяваме, е способността на човека да повлиява на другите, да се справя в предизвикателна среда, до каква степен се проявява като лидер в конкретни ситуации, колко е енергичен. Разбира се, има много други изисквания, които са подробно разписани на нашия сайт.

-Как е организирана инициативата „Заедно в час”?

Учителите ни преподават в нормални училища. Те са като всеки един преподавател в нашата образователна система. Различното е, че учителите на „Заедно в час” получават много голяма подкрепа и обучение от страна на екипа – те са посещавани от координатори по време на годината, провеждат се големи регионални обучения. Организацията въвежда системи за постоянно проследяване напредъка на учениците, провежда редовни оценки на преподаването, осигурява редовни допълнителни обучения и наставничество от страна на опитен учител, насочени към специфичните нужди на учителите.

-Програмата за учителите е две години нали така?

Да, тя продължава 2 години. Повечето проучвания показват, че този срок дава най-голям ефект. Има и теории, които казват, че се добавя стойност през петата година, но като цяло политиката е да подкрепяме учители за две години. До момента една трета от учителите, преминали в програмата, продължават да преподават. Около 80% остават в сферата на образованието под някаква форма. Някои от тях правят собствени проекти, други работят в неправителствени организации или стават мениджъри в „Заедно в час”.


-България е в процес на въвеждане на дуалното обучение, което, както знаем работи изключително успешно в страни като Австрия и Германия. Какъв смятате, че ще бъде ефектът от него у нас?

Преподавал съм в професионална гимназия, където учениците имат задължителен стаж в 10-и, 11-и и 12-и клас. Опитът ми показва, че децата имат нужда да приложат на практика това, което изучават в училище. Те трябва да се научат да използват знанията си в реална среда възможно най-бързо.

-Как можем да решим проблема, че бизнесът не намира необходимите му кадри на пазара на труда?

Според мен училищата, бизнесът и университетите трябва да работят много тясно заедно. Това, разбира се, зависи от самите институции – доста училища поддържат добри отношения с бизнеса. Много от възпитаниците, които завършиха в училището, в което преподавах, продължиха да работят в хотели и ресторанти. Според мен трябва да се изследват успешните практики и да се види кои от тях можем да вземем като пример. Университетите трябва да влязат по-активно в този процес. Моят опит показва, че училищата и бизнеса се опитват да работят, но университетите стоят встрани от този процес.

-Разкажете ни повече за глобалната организация “Teach for All”, от която е и част „Заедно в час”?

Организацията е създадена в началото на 90-е години в САЩ. След това се разпространява във Великобритания, където се развива изключително успешно. Много от участниците в нея вече работят в различни компании и министерства. 39 държави от 5 континента са част от тази организация. Съвсем наскоро започна в Белгия, в Румъния е от 2 години. Основната идея е всяко дете да има достъп до качествено образование. Това, което ние от „Заедно в час” искаме да постигнем, е да няма функционално неграмотни деца, а по-големите ученици да имат информиран избор и достъп до всякакъв вид възможности.

-Бихте ли посочили добри примери, които сте срещнали във Великобритания и според Вас трябва да бъдат приложени у нас?

В средното образование там голяма част от нещата представляват реални ситуации и казуси. Такива бяха и моите матури в края на годината. В българските учебници има доста теория, която не привлича учениците. Друго, което  мога да отбелжа, е, че колкото повече самостоятелност даваме на децата, толкова по-добре ще бъде за тях. В момента се опитваме да ги насочваме към едно или друго решение, а това не трябва да е така. Смятам, че ако успеем да интегрираме тези неща, образователната система ще е по-успешна. Пътят не е много лесен, реформите се случват, но трябва време. Най-важното е да изясним какво искаме да правим и да следваме конкретните стъпки.   

Коментари: 0