Турция е пред тежка икономическа криза

От началото на годината досега турската лира се е обезценила с близо 20% спрямо щатския долар, а курсът се движи от желанието на инвеститорите да пренасочат вложенията си от развиващата се икономика, тъй като ситуацията там е твърде непредвидима.

Инвеститорите реагираха и в петък търговията затвори при 4.76 лири за долар – невиждано ниво от създаването на новата турска валута. В сряда турската централна банка все пак предприе някакво действие, като увеличи основната лихва от 13.5 на 16.5%. Този ход доведе до леко поскъпване на лирата, но само за един ден, след което отново пропадна.

Ще спре ли болката?

След скромното отскачане след повишението на лихвите, лирата отново падна. Експерти твърдят, че ще има „още болка“.

Смятаме, че спешното вдигане на лихвата беше минимумът, написаха в бележка до инвеститорите от анализаторската компания Oxford Economics. Според експертите ще има още едно вдигане до около 19.5% в началото на юни.

Инфлацията в страната беше 11% и без рязкото потъване на турската лира през този месец. Но обезценката на валутата повишава допълнително цените в страната. Жителите вече разказват пред CNN, че усещат последиците от валутната криза и им се налага да „затегнат коланите“.

„Като цяло виждам, че цените се покачват, а това ни влияе отрицателно“, каза за CNN студентът Яшън Атан.

А това е логично, тъй като обезценката на турската лира повишава цените на вносните суровини, продукти и услуги, които потребяват турските граждани и компании. Страната внася всяка година стоки за милиарди долари, включително автомобили, дрехи и хладилници.

След повишаването на основната лихва централната банка заяви, че иска да постигне „значително подобрение“ в перспективата за инфлацията.

Ердоган, който се опитва да бъде преизбран на 24 юни, изглежда преосмисля по-ранното си поведение и спря със заплахите да се намесва в паричната политика.

„Турция е страна, която спазва всички правила и институции на свободния пазар", каза той в съобщение в сряда, публикувано онлайн.

Но експертите казват, че този ход от страна на официалната власт е недостатъчен и вероятно твърде закъснял. Вредите вече са нанесени.

„Предишните коментари на Ердоган са все още пресни в съзнанието на инвеститорите, а политическите лидери ще трябва да намалят опасенията, че монетарната политиката на страната ще се определя от политиците", каза Перан Хамаллунд, главен стратег за развиващите се пазари на шведската банка SEB.
Широка икономическа криза?

Експертите се притесняват, че растящата инфлация може да попречи на икономическия растеж. Те също така са загрижени, че парите и инвестициите могат бързо да напуснат страната.

Турция има висок дефицит по текущата сметка - над 5% от БВП. Това означава, че икономиката внася повече, отколкото изнася, а разликата трябва да се компенсира по някакъв начин. Това става чрез финансиране отвън. В момента обаче Турция разчита основно на краткосрочно дългово финансиране, за да запази функционирането на икономиката си. Това обаче носи риск от бързо изчерпване на средствата, ако инвеститорите в някакъв момент решат да напуснат.

„Турция става много уязвима, тъй като по-голямата част от финансирането е краткосрочно – за под една година“, каза Хамаллунд. „Инвеститорите ще очакват допълнителни мерки за намаляване на уязвимостта в турската икономика“, добавя той.

Експертите искат централната банка да обмисли допълнително увеличение на лихвените проценти, за да ограничи инфлацията, да увеличи вътрешното кредитиране и да сложи валутата на страната на една по-стабилна основа. Те също така искат правителството да оттегли програмите за отпускане на заеми и мерките за икономически стимули.

Ердоган съобщи миналия месец, че Турция ще проведе предсрочни парламентарни и президентски избори през юни, повече от година преди изтичането на законовия срок. Това решение на турския лидер е следствие от референдума, проведен миналата година, който на практика превърна Турция от парламентарна демокрация в президентска република. Поправките в Конституцията ще дадат на следващия турски президент много по-голяма власт и срок на управление, а Ердоган се надява да бъде този президент.

Досега той беше фаворит за поста. Валутната криза, която вече се отразява негативно на живота на хората, кара някои анализатори да се съмнява в гарантираното му преизбиране.

„Това наистина може да навреди на Ердоган“, каза Тимоти Аш, старши дългов стратег в BlueBay Asset Management. „Турците наистина се интересуват от обменния курс“, добави той, като отбеляза, че катастрофата на лирата може да накара избирателите да поставят под въпрос икономическата компетентност на президента.

Ердоган, който беше министър-председател на страната от 2003 г. до избирането му за президент през 2014 г., винаги се е хвалил с икономическите си постижения, от които са се възползвали избирателите му със средни и по-ниски доходи.

В сряда той се опита да прехвърли цялата вината за неволите върху пазара. „Колебанията на валутния курс се дължат на глобални фактори и не са свързани само с Турция“, каза той, цитиран от държавната информационна агенция Анадолу.